Определение № 366 от 10.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503328 по описа за 2025 година

Производството по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 220 от ГПК, образувано по частна жалба на Е. Г.

Я. срещу Определение № 14 910/19.11.2025 г., пост. по гр.д. № 12 832/2025 г. по описа на РС - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката да встъпи като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното определение, искането е за неговата отмяна и постановяване на друго такова за уважаване на молбата й по чл. 218 от ГПК.

Ответникът по частната жалбата / ищец по спора / е депозирал отговор за нейната основателност.

Ответникът по частната жалба / ответник и по спора / е депозирал отговор за нейната неоснователност.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С първоначалната ИМ е предявена от Н. Г. Я. претенция за осъждането на бившата му съпруга С. Г. Я. да му заплати парична сума, съставляваща обезщетение за това, че същата ползва изцяло и така го лишава от ползването на ½ ид.ч. от съсобствените на страните като придобити по време на брака в режим на СИО недвижими имоти – апартамент и гараж в гр.

Пловдив, подробно описани, за периода до предявяване на ИМ / 30.07.2025 г. /, считано от датата на писменото поискване / 30.11.2023 г. /. Така предявеният иск е с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС.

С отговора на ИМ от ответницата е възведено на първо място възражение, че оспорва активната материално правна легитимация на ищеца досежно претендираното обезщетение за самостоятелния обект - апартамент, т.к. вещното право на ползване върху същия се притежава от неговата майка Е. Г. Я., като последната също й е изпратила писмено поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС.

Съдът е разпоредил препис от отговора да се изпрати на ищеца за становище.

От ищеца е постъпило – на 08.10.2025 г., становище, с което заявява, че на писменото 1 поискване от неговата майка ответницата е отговорила с възражение, че вещното й право на ползване е погасено поради неупражняването му за срок от повече от 5 години. Т.е. ответницата не заплаща обезщетение за процесната ½ ид.ч. нито на него като съсобственик, нито на неговата майка като титуляр на вещното право на ползване, поради което счита, че дължи претендираното обезщетение на него на основание чл. 59 от ЗЗД – възведено като второ евентуално основание на претенцията, ако съдът приеме, че разпоредбата на чл. 31 ал.

2 от ЗС е неприложима. От ищеца – на 16.10.2025 г., е постъпила и Молба вх. № 106 754, с която възвежда второ основание на претенцията си – вземането на майка му за процесното обезщетение му е подарено / безвъзмездно прехвърлено / от нея като титуляр на вещното право на ползване - на основание сключен между тях договор от 15.10.2025 г. за цесия, като поддържа, че вещното й право на ползване не е погасено по давност, т.к. е било упражнявано чрез него с нейно съгласие. Към молбата е представено сключено между ищеца и Е. Г. Я. Споразумение от 15.10.2025 г..

Междувременно – на 14.10.2025 г., от Е. Я. е постъпила Молба вх. № 105 698, с която заявява искане за встъпване по делото като трето лице помагач на ищеца относно следните факти: че вещното й право на ползване не е погасено, т.к. го е упражнявала чрез съпрузите по време на брака им като ги е допуснала в апартамента на основание неформален безвъзмезден договор с предмет заем за послужване, а след прекратяването на брака и понастоящем този договор е само в полза на сина й.

С оглед така възведените твърдения правното основание предявените искове е чл. 31 ал. 2 от ЗС; чл. 31 ал. 2 от ЗС вр. чл. 99 от ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 218 от ГПК трето лице може да встъпи във висящо дело като помагач на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна. Такъв правен интерес е налице тогава, когато: Решението по делото ще окаже въздействие върху правното положение на третото лице – по изключение силата на решението се разпростира и спрямо него; Подпомаганата страна може да предяви иск срещу третото лице поради наличие на облигационна връзка помежду им; Съществува опасност да се затрудни или усложни защитата на третото лице при неблагоприятно за подпомаганата страна решение по делото.

В настоящия случай не е налице нито една от казаните предпоставки. Чрез встъпването си третото лице желае да установи, че преди и за исковия период, както и понастоящем, вещното право на ползване върху процесния обект – апартамент съществува в неговия патримониум, като не е погасено поради неупражняването му за срок от над 5 години. Т.е. третото лице брани свое материално право, което е в еднаква степен противопоставимо както на ответницата, така и на ищеца, когото желае да подпомага, а спорът по чл. 31 ал. 2 от ЗС между последните двама като страни по делото, съответно решението по този спор няма да рефлектира в правната сфера на третото лице във вр. с това му право, което то може да защитава самостоятелно срещу всяка от страните и в частност срещу ответницата. При неблагоприятно за ищеца разрешение по спора, същият няма право на регресен иск срещу третото лице във вр. с облигацията между тях / договора за цесия с предмет обезщетението по чл. 31 ал. 2 от ЗС за исковия период /, т.к. същата е безвъзмездна.

Предвид изложеното, отказът да бъде допуснато встъпване във висящия процес между ищеца и ответницата на частната жалбоподателка като трето лице помагач на ищцовата страна е правилен, съответно жалбата срещу него е неоснователна.

Въззивното определение е окончателно – съгласно задължителното разрешение по т. 9 б. „а „ от ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК, според което не подлежи на касационно обжалване определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач.

И съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Е. Г. Я. срещу Определение № 14 910/19.11.2025 г., пост. по гр.д. № 12 832/2025 г. по описа на РС - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата по чл. 218 от ГПК на жалбоподателката да встъпи по делото като трето лице – помагач на страната на ищеца Н. Г. Я..

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503328 по описа за 2025 година

Производството по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 220 от ГПК, образувано по частна жалба на Е. Г.

Я. срещу Определение № 14 910/19.11.2025 г., пост. по гр.д. № 12 832/2025 г. по описа на РС - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката да встъпи като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното определение, искането е за неговата отмяна и постановяване на друго такова за уважаване на молбата й по чл. 218 от ГПК.

Ответникът по частната жалбата / ищец по спора / е депозирал отговор за нейната основателност.

Ответникът по частната жалба / ответник и по спора / е депозирал отговор за нейната неоснователност.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С първоначалната ИМ е предявена от Н. Г. Я. претенция за осъждането на бившата му съпруга С. Г. Я. да му заплати парична сума, съставляваща обезщетение за това, че същата ползва изцяло и така го лишава от ползването на ½ ид.ч. от съсобствените на страните като придобити по време на брака в режим на СИО недвижими имоти – апартамент и гараж в гр.

Пловдив, подробно описани, за периода до предявяване на ИМ / 30.07.2025 г. /, считано от датата на писменото поискване / 30.11.2023 г. /. Така предявеният иск е с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС.

С отговора на ИМ от ответницата е възведено на първо място възражение, че оспорва активната материално правна легитимация на ищеца досежно претендираното обезщетение за самостоятелния обект - апартамент, т.к. вещното право на ползване върху същия се притежава от неговата майка Е. Г. Я., като последната също й е изпратила писмено поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС.

Съдът е разпоредил препис от отговора да се изпрати на ищеца за становище.

От ищеца е постъпило – на 08.10.2025 г., становище, с което заявява, че на писменото 1 поискване от неговата майка ответницата е отговорила с възражение, че вещното й право на ползване е погасено поради неупражняването му за срок от повече от 5 години. Т.е. ответницата не заплаща обезщетение за процесната ½ ид.ч. нито на него като съсобственик, нито на неговата майка като титуляр на вещното право на ползване, поради което счита, че дължи претендираното обезщетение на него на основание чл. 59 от ЗЗД – възведено като второ евентуално основание на претенцията, ако съдът приеме, че разпоредбата на чл. 31 ал.

2 от ЗС е неприложима. От ищеца – на 16.10.2025 г., е постъпила и Молба вх. № 106 754, с която възвежда второ основание на претенцията си – вземането на майка му за процесното обезщетение му е подарено / безвъзмездно прехвърлено / от нея като титуляр на вещното право на ползване - на основание сключен между тях договор от 15.10.2025 г. за цесия, като поддържа, че вещното й право на ползване не е погасено по давност, т.к. е било упражнявано чрез него с нейно съгласие. Към молбата е представено сключено между ищеца и Е. Г. Я. Споразумение от 15.10.2025 г..

Междувременно – на 14.10.2025 г., от Е. Я. е постъпила Молба вх. № 105 698, с която заявява искане за встъпване по делото като трето лице помагач на ищеца относно следните факти: че вещното й право на ползване не е погасено, т.к. го е упражнявала чрез съпрузите по време на брака им като ги е допуснала в апартамента на основание неформален безвъзмезден договор с предмет заем за послужване, а след прекратяването на брака и понастоящем този договор е само в полза на сина й.

С оглед така възведените твърдения правното основание предявените искове е чл. 31 ал. 2 от ЗС; чл. 31 ал. 2 от ЗС вр. чл. 99 от ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 218 от ГПК трето лице може да встъпи във висящо дело като помагач на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна. Такъв правен интерес е налице тогава, когато: Решението по делото ще окаже въздействие върху правното положение на третото лице – по изключение силата на решението се разпростира и спрямо него; Подпомаганата страна може да предяви иск срещу третото лице поради наличие на облигационна връзка помежду им; Съществува опасност да се затрудни или усложни защитата на третото лице при неблагоприятно за подпомаганата страна решение по делото.