Решение № 2259 от 22.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3257/2026
- Вид
- Решение № 2259
- Подписан
- 22.06.2026
- Състав
- НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал. 3 т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2259 гр. София, 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА АП. КАМЕНИК като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20261110203257 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозираната от Д. О. Т., с ЕГН: **********, с адрес ,,***'' жалба против
Наказателно постановление (НП) 25-4332030662/03.12.2025 г., издадено от Г.В.Б.- началник група в отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, упълномощен с per. № 8121з-1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра на вътрешните работи, с което на Д. Т., е наложено административно наказание глоба, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 1000 ( хиляда ) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 ( дванадесет) месеца за нарушение на чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП Жалбоподателката с депозираната пред съда жалба, сочи, че не оспорва извършеното нарушение и осъзнава същото. Единствено моли да бъде намален срока на наложеното и наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като е самотна майка и детето й учи в друго населено място, както и че се възпрепядства работатат й.
В съдебно заседание жалбоподателката е редовно призована, явява се лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна също не се представлява в съдебно заседание.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 13.11.2025 г. около 00:35 часа в с. Казичене на ул.Троянов път жалбоподателката Д. О. Т. управлява лек автомобил, марка ,,***'' , модел Q3 с per. номер ,,***'', собственост на Н.И. Т., ЕГН ********* по ул. Троянов път от ул. Цар Борис III към ул. Освобождение. Жалбоподателката била спряна за проверка на ул. Троянов път номер 4 от служители на МВР.
При извършената проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA-0148 и проба номер 4896, резултатите показали се установи, положителна проба за употреба на алкохол с концентрация 0,97 промила в издишания въздух. След дадената положителна проба за концентрация на алкохол, на жалбоподателката е издаден талон за медицинско изследване с номер 288944 за УМБАЛ „Св. Анна“. На водача били връчени 7бр. стикери. С протокол за химическо изследване № 713 от 13.11.2025г. е установено наличието на алкохол, а именно 0,86 промила.
На мястото на проверката е съставен АУАН за извършено административно нарушение от водача на автомобила, а именно такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в шофиране с концентрация на алкохол в кръвта снад 0,8 , а именно с 0,86 промила на хиляда.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) 25-4332-030662/03.12.2025 г., издадено от Г.В.Б.началник група в отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на Д. О. Т., с ЕГН:
********** на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1000,00 ( хиляда ) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 ( дванадесет) месеца за нарушение на чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел К. Д. К.., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП гласи: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. “ Неспазването на това императивно правило влече след себе си определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), съгласно която: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“ С поведението си на пътя, жалбоподателката е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като след като е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,86 промила на хиляда(видно от химическото изследване, което е и по- малката стойност), то обективно е осъществил нарушението, за което е санкционирана.
Извършването на посоченото нарушение от жалбоподателката от обективна страна е безспорно доказано. То не се и оспорва от самата жалбоподателка.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателката при форма на вината пряк умисъл, тъй като същата е осъзнавала, че е управлявал моторно превозно средство след като е употребявала алкохол, можела е да се въздържи от такова поведение, тъй като е имала психическата годност да го стори, но въпреки това не е.
По отношение на релевираното в жалбата възражение:
3
Наложеното наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 1000,00 лева са във фиксиран от законодателя размер, поради което съдът не може да ги изменя при констатации за извършено нарушение от жалбоподателката. В тази връзка се явява неоснователно и искането за намаляване размера на наложената глоба за употребата на алкохол.
Следва да се обърне внимание и на това, че концентрацията на алкохол е била немалка. Именно посочените обстоятелства карат съда да приеме, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Всички тези съображения водят настоящия съд до извода, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 80 лева от съда, с оглед невисоката правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
П О Т ВЪ РД Ж А ВА Наказателно постановление
(НП)
25-4332030662/03.12.2025 г., издадено от Г.В.Б.- началник група в отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, упълномощен с per. № 8121з-1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра на вътрешните работи, с което на Д. О. Т., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 ( хиляда ) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 ( дванадесет) месеца за нарушение на чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП
ОСЪЖДА Д. О. Т., с ЕГН: ********** да заплати в полза на СДВР, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София - град, в 14-дневен срок от съобщението за 4 изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5