Определение № 670 от 23.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. Перник, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500493 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т., срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3335/17.04.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 4067/2026 г. на Районен съд -Перник, в частта за присъдените разноски. Излагат се аргументи за прекомерност на присъденото по реда на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на заявителя, с оглед което се иска същото да бъде намалено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна - е депозирал отговор на частната жалба, с който моли частната жалба да бъде оставена без уважение по подробно изложени аргументи.

Пернишкият окръжен съд, при извършената служебна проверка за допустимост на частната жалба намира, че същата е преждевременно изпратена на въззивната инстанция за произнасяне. Съображенията за това са следните:

По ч.гр.д. № 4067/2026 г. на РС - Перник в полза на И. С. И., ЕГН:

********** срещу „Кредисимо“ ЕАД е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумите: 119,04 EUR, представляваща неоснователно заплатена сума от заявителя на длъжника, във връзка с договор за потребителски кредит № ***, сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и заявителя, поради пълната му недействителност, установена с Решение № 62 от 03.04.2026г., постановено по гр.д.№ 20254150100727, РС-Свищов, ведно със законната лихва за период от 16.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10,86 EUR и сумата в 1 размер на 205,00 евро EUR, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В едномесечния срок за доброволно изпълнение по чл. 412, т. 8 ГПК е постъпило възражение от длъжника по чл. 414а, ал. 1 ГПК с твърдение, че дружество е изпълнило частично своето задължение по издадената заповед за изпълнение, като е платило следните суми: 95,87 евро – сума, платена без правно основание по Договор за потребителски кредит № *** след възстановяване от страна на кредитополучателя на предоставената в заем главница по кредитното правоотношение; 1,07 евро – законна лихва, изчислена върху сумата от 95,87 евро; 10,86 евро – сторени разноски от заявителя за държавна такса по заповедното производство, с оглед което молят заповедта в тази част да бъде обезсилена. Освен това е направено възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, за което е депозирало частна жалба с описаното по-горе съдържание.

На заявителя е дадена възможност да изрази становище в тридневен срок, съгласно чл. 414а, ал. 4 ГПК, който в срок е подал такова.

Към момента на изпращане на делото на въззивната инстанция липсва произнасяне на заповедния съд по възражението и постъпилото становище, съгласно чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК .

Видно от разпоредбата на чл. 414а, ал.3 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството, следователно, съдът дължи произнасяне и по този въпрос по реда на чл. 414а, ал.5, изр.2 ГПК. В съдебната практика се налага разрешението, при което в производството по чл.

414а ГПК съдът се произнася не само по въпроса, дължими ли са разноските от длъжника и приложимо ли е правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК (чл. 414а, ал. 3 ГПК), а и по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на заявителя – Опр. № 457 от 17.07.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 402/2025 г.; Опр. № 455 от 5.07.2021 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1691/2021 г.; Опр. № 1732 от 18.06.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1133/2020 г.; Опр. № 768 от 27.02.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 601/2020 г.; Опр. № 1796 от 19.07.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1904/2023 г. и др.

Това е така, доколкото производството по чл. 414а от ГПК, макар да е част от заповедното, има своя самостоятелност и специфики. В него именно се осъществява целта на заповедното производство - да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно. Това "произнасяне" на съда предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор чрез проверка твърденията на страните и преценка на ангажираните доказателства. След като е образувано производство по чл. 414а от ГПК, компетентен да се произнесе по претенциите както главни, така и акцесорни, е единствено заповедният съд по реда на чл. 414а, ал. 5 от ГПК, като нормата на чл. 414а, ал. 5 ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество 2 депозираното от длъжника възражение и становището на заявителя.

Конкретно за разноските е въведено изрично правило - чл. 414а, ал. 3 от ГПК, указващо възможността на длъжника именно тук да се защити от неоснователно възлагане в негова тежест на разноските на заявителя - за недължимост, респ. за прекомерност на присъдените със заповедта разноски.

Следователно, на основание чл. 414а, ал. 3 от ГПК длъжникът може да сезира заповедния съд за преразглеждане на въпроса за разноските по заповедта, като произнасянето на последния по реда на чл. 414а, ал. 5 от ГПК е обуславящо за преценката налице ли е предмет на евентуално подадената частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК. Правата си в тази част длъжникът следва да упражни в рамките на производството по чл. 414а от ГПК, а не по реда на чл. 413 от ГПК, която е обща и приложима в останалите случаи. При несъгласие с постановеното от съда, за страните е налице възможност да се защитят чрез обжалване по реда на чл. 274 от ГПК на постановеното от заповедния съд по чл. 414а, ал. 5 от ГПК. Поради това при подадено възражение по чл. 414а от ГПК и проведена процедура по чл. 414а, ал. 4 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на заповедния съд по чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК, а не обратното. В противен случай произнасянето по частната жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските би стабилизирало същата в частта за разноските и би обезсмислило предвиденото в чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК произнасяне от заповедния съд по това възражение.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 493/2026 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Перник за произнасяне по реда на чл.

414а, ал. 5, изр. второ от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3