Решение № 221 от 18.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500277 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на двете насрещни страни.

Ищецът М. В. Д., с адрес за призоваване в гр.К., чрез адв. П. К., е подал жалба против решение № 84 от 13.03.2024г., поправено с решение № 144 от 10.05.2024г., постановени по гр.д. № 101/2023г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му против „Дженерали Застраховане“ АД, гр.С. за сумата над присъдените 20000 лв. до размера от 40000 лв., частичен иск от 80000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило в резултат на пътно транспортно произшествие на 24.07.2022г., при което са му причинени телесни увреждания, в едно със законната лихва считано от 31.07.2022г., евентуално от 15.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за законната лихва върху присадените 20000 лв. за периода от 31.07.2022г., евент. от 15.09.2022г. до изплащане на сумата, с последиците за съдебните разноски.

В жалбата се твърди, че обезщетението от 20000 лв. е в изключително занижен размер, предвид претърпените болки и страдания, принципа на справедливост и действащия лимит на застрахователя. Оспорва се приетото 50% съпричиняване от страна на пострадалия. Наведен е довод за ценени от 1 решаващия съд избирателно само част от доказателствата, без да се посочи защо отхвърля други. Отрича се принос на пострадалия за настъпване на вредите, при наличие на знание, че виновният водач е употребил алкохол и поради непълно и несвоевременно провеждане на необходимите медицински процедури. Изложени са подробни съображения в тази насока за липса на доказателства в подкрепа на изводите на първата инстанция в горния смисъл.

Обясненията на третото лице –помагач Д., пряк причинител на увреждането, се сочат като заинтересовани, предвид правото на застрахователя да предяви регресен иск срещу деликвента за платеното обезщетение. Освен това, съдебната автотехническа експертиза не установява причина за настъпилото ПТП да е употребата на алкохол от водача. Комбинираната съдебномедицинска и антотехническа експертиза, по която вещото лице д-р Стайков е заявил, че съдържанието на алкохол над 1,5 промила е винаги видимо, е оспорена от ищеца. По възражението за неадекватно и несвоевремнно лечение е посочено, че същото е лишено от фактическа конкретика и е несвоевремнно направено. Освен това, същото е и неоснователно, поради недоказаност. Сочи се, че не винаги оперативната интервенция води до по-голяма ефективност и по-кратък период на лечение. Развити са пространни съображения за установено по делото проведено от ищеца адекватно и своевремнно лечение.

Дори и да е налице принос от страна на пострадалия, според въззивникаищец, той е в много нисък обем и не следва да се отрази на размера на обезщетението. Изразено е недоволство от обжалваното решение и в частта относно присъдената лихва за забава, считано от 15.12.2022г., когато изтича 3месечния срок за произнасяне по извънсъдебната претенция. Лихвата се претендира от датата на уведомяване на застрахователя съгласно чл.429, ал.3 КЗ, считано от 31.07.2022г. от деликвента в 7-дневен срок от застрахователното събитие, евент. от 15.09.2022г. – при уведомяването от пострадалия. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в обжалваната час., в едно с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от „Дженерали

Застраховане“ АД, гр.С., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се претендира оставянето и без уважение. Ответникът счита претендирания размер от 40000 лв. за завишен и неотговарящ на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Изтъква взетото от пострадалия решение да се качи на автомобил с водач, употребил алкохол, в отразяващо се на поведението му количество, да пътува без предпазен колан, да забави лечението си. Счита съпричиняването на вредите от страна на ищеца за надлежно доказано. Травмата – счупване на големия пищял на левия крак не е наложила операция, няма данни за влошено състояние, като болките са обичайни за този вид увреждане.

2

Въззивна жалба е подадена и от „Дженерали Застраховане“ АД, като се изразява недоволство от присъдения размер на обезщетението от 20000 лв., в едно с лихви и разноски. Обжалваното решение се сочи като неправилно, поради незаконосъобразност. Претендира се отмяната му и постановяване на ново, като се намали общо определеният размер на обезщетението, увеличи се квотата на съпричиняване и се намали крайната присъдена сума за обезвреда, както и се отмени присъдената лихва от 15.12.2022г. до предявяването на исковата молба. Поддържа се приетото от първата инстанция съпричиняване при механизма на процесното ПТП и при проведено непълно и несвоевременно лечение. Според ответника, при тези обстоятелства приносът на пострадалия следва да бъде определен в по-висок размер. Първоинстанционният съд неправилно е игнорирал значението на предпазния колан за получените травми. Счита, че съпричиняването не следва да бъде по-малко от 80%, а дори твърди и практически изцяло самонараняване на ищеца. Досежно присъдената лихва за забава е заявено, че ищецът не е изпълнил задължението - към уведомлението от 07.12.2022г. за застрахователното събитие да представи доказателства във връзка с провеждащото се разследване, както и да посочи банкова сметка. Поради това се оспорва наличието на забава на застрахователя, според който лихва се дължи от предявяване на исковата молба.

В отговор на горната въззивна жалба, ищецът М. Д. оспорва същата като неоснователна и прави искане за оставянето и без уважение. Развити са възражения и е изразено становище в смисъла на подадената въззивна жалба.

Изложени са подробно доводи за наличие на основание за увеличаване на присъденото обезщетение. Относно възраженията на застрахователя за началната дата на присъдената лихва е посочено, че от пострадалия са поискани документи, които не са в негово държане. Ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва, начиная от 31.07.2022г. Непосочването на банкова сметка също не освобождава дружеството от отговорност за забава, в каквато насока е цитирана съдебна практика.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е постановен от законен състав на компетентния съд в надлежно развило се исково производство по допустима за разглеждане искова претенция.

Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предявен по силата на сключена застраховка 3

„Гражданска отговорност“ и има правното си основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл. 52 ЗЗД.

Безспорно е от фактическа страна, че за настъпило пътно транспортно произшествие, с одобрено от съда споразумение на 20.06.2023г. по НОХД № 250/2023г. на Ямболският районен съд, Е. П. Д., трето-лице помагач на ответника в настоящия процес, е признат за виновен в това, че на 24.07.2022г. на път П-53, км. 177+400, между с.Т. и с. В., Ямболска област, при управление на лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № *, в пияно състояние - концентрация на алкохол в кръвта 2,07 на хиляда, е нарушил правилата за движение по пътищата в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, като е създал опасност за живота и здравето на хората и причиняване на имуществени вреди, както и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП – изгубил контрол над автомобила и управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, в резултат на което напуснал пътното платно, навлязъл в банкет и се блъснал челно в крайпътно дърво, като причинил по непредпазливост телесни повреди на повече от едно лице, включително средна телесна повреда на М. В. Д., изразяваща се в счупване на големия пищял /табия/ на подбедрицата, довело до трайно затрудняване движението на крака за срок от 5-6 месеца.

Страните не спорят по отговорността на ответното застрахователно дружество за настъпилото непозволено увреждане на пострадалия ищец при горното ПТП, предвид наличието към момента на произшествието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от деликвента автомобил, сключена с „Дженерали Застраховане“ АД. Налице е фактическият състав на чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност по чл.432, ал.1 КЗ за пряк иск против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, предявеният иск за заплащане на обезщетение за настъпилите от процесното произшествие вреди е доказан по своето основание. По основателността на иска липсват оплаквания във въззивните жалби.

Насрещните страни – въззивници възразяват и навеждат доводи само досежно размера на следващото се на пострадалия обезщетение. Ищецът претендира към присъдените 20000 лв. допълнително обезщетение от още 20000 лв., а ответникът – редуциране на присъденото обезщетение при приемане на съпричиняване не 50, а 80%, т.е. намаляване от 20000 лв. на 8000 лв.

Обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определена при условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение предполага съобразяването му с характера и тежестта на вредите, степента на претърпените като последица болки и страдания от пострадалия, а така също и с икономическите условия в страната, с оглед избягване на неоснователно обогатяване.

4

Безспорно, в резултат на процесното ПТП въззивникът-ищец е претърпял телесни повреди, изразяващи се според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза в следното: гръдна травма, изразяваща се в палпаторна функционална болка в дясната половина на гръдния кош, с данни за контузия на десния бял дроб, без наличие на хидро- и пневмоторакс; контузия на десния крак в областта на бедрото с наличие на значителен травматичен оток на меките тъкани с палпаторна и функционална болезненост, без данни за счупване; контузия на левия крак с две открити счупвания /две разкъсно-контузни рани от 10 и 5 см в горната трета/ на големия пищял от подбедрицата, наложило обездвижване на крака след мануална репозиция с гипсова имобилизираща превръзка за продължителен период от време. Гръдната травма е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Уврежданията от такъв характер отзвучават напълно в рамките на 15-25 дни при нормален ход на оздравителния процес.

Контузията на десния крак е довела до затруднения, поради болка при движение на крака за срок около 7-15 дни. Травмата на левия крак е довела до затруднение в движението на крака за период от 5-6 месеца, като разкъсноконтузните рани заздравяват в рамките на 20-25 дни. Веднага след произшествието пострадалият е отведен с линейка в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – Ямбол. Хоспитализиран е в Отделение по ортопедия и травматология. Двете разкъсно-контузни рани са хирургично обработени и зашити. След извършена мануална репозиция на костните фрагменти на големия пищял и гипсова имобилизираща превръзка, пострадалият е изписан на 26.07.2022г. Останалите по-леки увреждания са лекувани консервативно чрез медикаменти. Ищецът не се е явил за извършване на личен преглед от експерта. В приложената по делото история на заболяването от 24.07.2022г., издадена от ОТО при МБАЛ „Св.Пантелеймон“ – Ямбол, е отразено, че пациентът не е здравно осигурен и е отказал да заплати престоя и лечението в болницата. От амбулаторен лист от 27.07.2022г., издаден от д-р Т. – ортопед, се установява, че пациентът е в добро общо състояние, контактен, адекватен. На лява подбедрица има поставена гипсова лонгета. Двете хирургически обработени рани са спокойни. На този етап, до саниране на раните, не е могло да се извърши метална остеосинтеза, която е била възможна след зарастване на раните, а дотогава е препоръчано продължение на амбулаторното лечение с приемане на медикаменти, превръзки и сваляне на конци след 14 дни. В съдебно заседание вещото лице д-р С. допълва, че са извършени текущи прегледи на Д. след дехоспитализацията, при които е потвърдено продължаването на антибиотичната терапия и най-вероятно са свалени конците от раната на дясната подбедрица. Счупването на големия пищял предполага оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника, но това не е 5 направено, тъй като ищецът не е бил осигурен и не е могъл да заплати операцията. Кракът е обездвижен с гипсова лонгета, а не с гипсов ботуш, за да има достъп до раните, след заздравяването на които се поставя циркулярен гипс. В последния амбулаторен лист от 8.08.2022г. е отбелязано, че е наложена гипсова имобилизация. Констатирано е наличие на оток, хиперемия /кръвонапълване/ около оперативния цикатрикс, без хематом и видимо деформирана лява подбедрица и е изписана антибиотична терапия.