Решение № 315 от 12.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Кюстендил, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20241500500431 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6453/29.05.2024 г., депозирана от *** ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.О., чрез пълномощника му адв. К. Д., против решение № 360/05.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1900/2023 г. по описа на РС – Кюстендил, изменено в частта за разноските с определение № 851/21.06.2024 г., в частта, в която първоинстанционният съд е уважил обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 КТ, предявени от П. С. И., ЕГН: **********, като е признал за незаконно и е отменил уволнението на П. С. И., извършено със заповед № 17/04.08.2023 г. на управителя на *** ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Организатор стопански дейности“ при *** ЕООД, както и в частта, в която първоинстанционният съд е уважил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 7151,34 лв., представляваща обезщетение за оставане на И. без работа за периода от 04.08.2023 г. до 04.02.2024 г., и е осъдил ответника да заплати на ищеца същата ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба се навеждат съображения за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Сочи се, че в рамките на първоинстанционното производство се е установило осъществяването на фактическото основание за издаване на процесната заповед, с която е било прекратено трудовото правоотношение между страните, а именно съкращаване на щата на ответното дружество. Оспорва се, обаче, изводът на първоинстанционния съд, че същата е издадена в нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ. Твърди се, че чл. 77 от Браншови колективен трудов договор (БКТД) от 17.01.2023 г., сключен между 1

Съюза на ВиК операторите в Република България, наричани „работодатели“, от една страна и от друга, Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ - КНСБ и Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“ не е приложим в процесната хипотеза, тъй като съгласно чл. 6, ал. 2 от същия, той се прилага единствено в предприятията от бранша, където няма сключени КТД, а за дружеството жалбоподател е бил налице влязъл в сила на 20.08.2021 г. КТД със срок на действие две години. Пояснява се, че в приложимия за дружеството-работодател КТД не е предвидена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ за редови членове на синдикалната организация. Поддържа се, че същият не може да бъде отменен по силата на последващ акт, който произтича от лица, различни от подписалите КТД страни.

Твърди се също, че БКТД не е приложим спрямо *** ЕООД, тъй като Съюзът на ВиК операторите в Република България не е запознал дружеството-работодател със съдържанието му, както е предвидено в § 1, раздел XIII, поради което работодателят не е имал възможност да направи сравнение между предвижданията в БКТД и в действащия за предприятието КТД. Посочва се, че прилагането на БКТД или на отделни негови клаузи не е разпростряно във всички предприятия от отрасъла или бранша по смисъла на чл. 51б, ал. 4 КТ.

Оспорва се присъдения размер на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ, с аргумента, че служителят не е останал без работа в шестмесечния период след прекратяване на трудовото му правоотношение. Съобразно изложеното въззивникът моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263 ГПК ищецът в първоинстанционното производство – П. С. И., е подал отговор н а въззивната жалба, с който изцяло я оспорва. Поддържа, че БКТД е приложим в процесната хипотеза, доколкото е сключен между представителни организации на страните по делото. Сочи се, че същият е вписан в специалния регистър на КТД при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Застъпва се, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 8 от БКТД, съгласно която разпоредби и договорености, включени в КТД на предприятието, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите в тях от посочените в настоящия БКТД, са недействителни. Допълва се, че до същия извод се достига и при съобразяване на уредената в КТ йерархия в колективното договаряне. Поддържа се, че е недопустимо КТД от по-ниско равнище да установява по-неблагоприятни условия от КТД от по-високо равнище.

Твърди се, че доколкото *** ЕООД е член на „Съюз на ВиК операторите в Република България“ не е било нужно действието на БКТД да бъде разпростряно по реда на чл. 51б, ал.

4 КТ, за да се прилага същият спрямо работодателя, тъй като разпростирането има отношение единствено спрямо лица, които не са членове на съответните работодателски или синдикални организации страни по договора. Застъпва се, че предвидената с БКТД закрила за синдикални членове при уволнение поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа е следвало да бъде съобразена от работодателя преди прекратяване на процесния трудов договор и тъй като това не е било сторено, заповедта за уволнение е незаконосъобразна.

Оспорва се твърдението на въззивника, че И. не е останал без работа в шестмесечния период след прекратяване на трудовото му правоотношение. Отправя се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част е и допустимо, доколкото е постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие 2 с основанието и петитума на искането за съдебна защита. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Преценено по същество, решението в обжалваната му част, касаеща исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, е правилно.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, относима към посочените искове, е основана на представените доказателства и направените въз основа на нея обосновани изводи, се споделят от настоящата инстанция, поради което същите не следва да се преповтарят във въззивното решение. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт, а по конкретно наведените в сезиращата го жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

На настоящия етап спорът между страните касателно законността на уволнението е съсредоточен върху въпроса ползвал ли се е въззиваемият И. от предварителна закрила при уволнение поради съкращаване на щата на основание Браншови колективен трудов договор от 17.01.2023 г., сключен между Съюза на ВиК операторите в Република България, наричани „работодатели“ от една страна и от друга, Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ КНСБ и Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“, наричани „синдикати“. Отговорът на този въпрос е обусловен от тълкуването на БКТД, което следва да бъде извършено съобразно въведените в чл. 20 ЗЗД критерии, и съотнасянето му към Колективен трудов договор от 20.08.2021 г., сключен на ниво предприятие между въззивника, от една страна, и Основна синдикална организация на КНСБ и Синдикална организация „Подкрепа“, от друга. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните към момента на сключването им - върху какво са се споразумели и какъв правен резултат следва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Въпросът за приложимостта на БКТД в процесния случай следва да бъде решен при съвместно тълкуване на чл. 6, ал. 2 и чл. 8 от същия. В чл. 6, ал. 2 БКТД е посочено, че в предприятията от бранша, където няма сключен КТД, се прилага БКТД, а в чл. 8 въпросът за конкуренцията между разпоредбите на КТД и БКТД е разрешен в смисъл, че разпоредби, включени в КТД на предприятието, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите в тях от посочените в БКТД, са недействителни. При съвместния прочит на разпоредбите се достига до извода, че с тази на чл. 6, ал. 2 не се цели изключване на приложението на БКТД при наличие на сключен КТД на ниво предприятие, а единствено се преодоляват всякакви съмнения относно пряката приложимост на разпоредбите на БКТД, включително когато не е сключен КТД на ниво предприятие. Тълкуване в смисъл, че БКТД се прилага единствено в предприятията от бранша, където няма сключени КТД противоречи на разпоредбата на чл. 8, която недвусмислено допуска паралелното съществуване на колективни трудови договори на ниво бранш и на ниво предприятие като урежда и въпроса за приложимостта на разпоредбите им в случай на противоречие. Следва да се посочи, че въпросната разпоредба не съдържа ограничения и предимството на договореностите в БКТД пред тези в КТД, в случай че последните са по-неблагоприятни, се отнася за всеки КТД на ниво предприятие.

В подкрепа на така даденото тълкуване е и предвиденото в чл. 3, ал. 1 и 2 от процесния БКТД, съгласно който договореностите уреждащи въпросите на трудовите отношения, доходите, трудовата заетост, социалното обслужване, работното време, осигурителните отношения, социалното партньорство и условията на труд за работещите в бранша, членове на един от синдикатите страна по този БКТД, са минимални и задължителни за предприятията от бранша, където има организирани представители на страните. От посочените разпоредби ясно личи волята на страните предвидените в договора 3 гаранции за социално-икономическите права и интереси на членовете им да представляват минимални такива – служещи за основа, върху която при желание, на ниво предприятие от бранша, да бъдат надградени по-високи гаранции на същите тези права.

Браншовият колективен трудов договор влиза в сила от датата на подписването му – 17.01.2023 г. и важи за срок от две години, като действието му се простира върху работодателите от бранша и синдикалните организации и секции в предприятията, членове на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ – КНСБ и Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“ (така чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 БКТД). Безспорно въззивникът *** ЕООД е работодател от бранша, като видно от представеното удостоверение от Съюз на ВиК операторите в Република България (л. 273 от първоинстанционното дело), той е и член на въпросния съюз, поради което по отношение на него процесният БКТД се прилага. Неоснователно е възражението на въззивника, че БКТД не е приложим спрямо него, тъй като Съюзът на ВиК операторите в Република България не е запознал дружеството-работодател със съдържанието му. Действието на договора не е поставено в зависимост от уведомяването на работодателите от бранша, членове на съюза, а неизпълнението на това задължение може, при наличие на останалите предпоставки, да доведе единствено до отговорност на съюза пред работодателя, но не и да лиши работниците и служителите от социално-икономическите права, предоставени им по силата на БКТД.

Отново по аргумент, че въззивникът е член на Съюза на ВиК операторите в Република България, който е сред подписалите БКТД, неоснователно се явява и възражението за неприложимост на същия поради неразпростиране на действието му във всички предприятия от отрасъла или бранша по смисъла на чл. 51б, ал. 4 КТ. Браншовият колективен трудов договор се сключва между представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. В този случай работодателят се представлява от представителната организация на работодателите и дори да не е подписал браншовият колективен договор, се счита обвързан от него именно по силата на членството си в представителна организация на работодателите, ако тя е страна по договора (така определение № 1416/8.11.2011 г. по гр. д. № 641/2011 г., IV ГО на ВКС).