Определение № 529 от 13.10.2022, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. Монтана, 12.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20221600500305 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по жалба на Г. М. и А. М. против определението на ЛРС № 260282 от 05.07.22 г.,постановено по гр.дело № 1458/19 г. ,с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите чрез своя процесуален представител твърдят ,че в случая предявеният иск е процесуално допустим, тъй като в случая е налице висящо административно производство .В тази насока са изложени подробни съображения .Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното определение.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :

За да постанови атакуваното определение,съдът е приел, че искът е недопустим с оглед обстоятелството,че не е налице правен интерес за предявяване на иска с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,тъй като към настоящия момент не е налице висяща или приключила административна процедура.

Настоящата инстанция споделя този правен извод на РС Лом ,като съображенията за това са следните:

Категорична е съдебната практика,че оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ/ Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 год., по тълк.д. № 4/2014 год., ОСГК на ВКС /.

В случая жалбоподателят навежда твърдения,че е налице заявление от Т. Т. до ПК ,което е подадено лично от него, а не в качеството му на наследник на Н.М. .В случая обаче ПК неправилно е тълкувала заявлението и не се е съобразила с представените доказателства,поради което и не се е произнесла по искането му/т.е. е налице мълчалив отказ/ а е възстановила процесните имоти на общия наследодател на страните .

Видно от материалите по делото, представеното Заявление от 20.01.1992 г. е 1

1.

2.

3.

4. подадено от Т.М. като наследник на Н.М.,по което е образувана преписка 2725/28.01.1992 г.Към преписката е приложен и Препис –извлечение от имотна ведомост 27,издадена на Н.М..

С Решение № 121А/11.11.1994 год. по преписка № 2725/28.01.1992 год. на ПК гр. *, обл. *, на наследниците на Н.М . е възстановено правото на собственост, съгл. Плана за земеразделяне в землището на с. *, по отношение на четири земеделски имота:

Нива от 88,060 дка, имот № *,

Нива от 1,020 дка, имот № *,

Ливада от 0,545 дка, имот № *и

Ливада от 0,050 дка, имот № *.

Решението няма отхвърлителен диспозитив.

С протокол № 335/21.07.95 г. ПК гр.*е въвела във владение Т.М. на имотите,описани в горното решение.В същия е посочен изрично,че Т.М. е пълномощник на наследниците ,а протокола е подписан лично от него. Съгласно разпоредбата на чл.32 ППЗСПЗЗ/действащ към 1993 г./ въводът се извършва въз основа на влязло в законна сила решение за възстановяване на собствеността и заверена скица.

В случая безспорно е налице приключила административна процедура по възстановяване на собствеността върху процесната земя, но не по отношение на Т.М., а по отношение на наследниците на Н.М.. Безспорно е, че не е образувана административна преписка въз основа на заявление на Н.М. ,съответно и липсва постановен отказ .

Твърдението,че в случая е налице мълчалив отказ по заявление на Т.М.,е неоснователно.Ищецът се е опитал да тълкува действителната воля на заявителя,твърдейки,че намерението му е било да се възстанови земеделска земя, която е изключително негова собственост,а погрешно ПК се е произнесла по отношение на наследниците. В случая обаче, от доказателствата по делото се установява,че Т.М. безспорно е уведомен за решението на ПК още през 1995 г./ в протокол № 335/21.07.21г.е посочено,че въводът е извършен на основание влязло в сила решение 121 А /11.11-1994г. /.Дори и да се приеме,че ПК се е произнесла неправилно, сроковете за подаване на ново заявление са изтекли много отдавна и към датата на подаване на исковата молба тази възможност е преклудирана .А след като това е така, не може да се приеме твърдението на жалбоподателя,че в случая е налице висяща административна процедура .

Както правилно е приел и РС, / в соъответствие с т. 3.А от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 год., по тълк.д. № 4/2014 год., ОСГК на ВКС/ когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.

Предвид гореизложените съображения атакуваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на ЛРС № 260282 от 05.07.22 г.,постановено по гр.дело № 1458/19 г. ,с което е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3