Определение № 1791 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 780/2026
- Вид
- Определение № 1791
- Подписан
- 07.07.2026
- В сила
- 07.07.2026
- Състав
- Анна Иванова, Емилия Лалева, Иван Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1791 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Иванова
Членове:
Иван Анастасов
Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500780 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 83, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Д. Г. П., чрез мл. адвокат Т. Н. Д. от АК - *** против протоколно определение от 09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 12622/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на разноски за депозит за изготвяне на експертизи по делото.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна и освобождаване на жалбоподателя от заплащане на разноски за назначените по делото експертизи.
В отговора си ответникът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е оспорил жалбата като неоснователна и е поискал същата да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството по гр. д. № 12622/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по предявен от Д. Г. П. против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД осъдителен иск за сума в размер на 3500 лв., недължимо платена над главницата по сключен между страните нищожен договор за потребителски кредит.
По делото са допуснати съдебно-техническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза при общ депозит от 500 лв., вносими от ищеца.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2025 г., ищецът е направил искане за освобождаване от заплащане на определените депозити за 1 вещи лица, поради липса на достатъчно парични средства, като е представил декларация за имуществено състояние и доходи.
Районният съд е изискал допълнително справки от ТД на НАП - ***, ТП на НОИ - *** Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“, отдел МДТ при община ***, ОД на МВР - *** и Служба по вписванията - ***.
С протоколно определение от 09.03.2026 г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от разноски за допуснатите експертизи, като се е мотивирал с получаваните от ищеца и съпругата му доходи от пенсия и трудови правоотношения в размер над минималната работна заплата за всеки, както и доходи на ищеца от онлайн залагания в размер около **** лв. и доходи на съпругата му от онлайн залагания от порядъка на **** лв.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК освобождават се от такси и разноски лицата, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Искането за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски е свързано с преценка за липса на каквато и да било обективна възможност както от финансово, така и от лично естество ищецът да ги заплати – поради влошено здравословно, семейно състояние, възраст и други чисто обективни обстоятелства, които са поставили ищеца в невъзможност за реализиране на доходи и липсата на имущество по причина на тежко финансово и здравословно състояние, което да е трайно към датата на депозиране на искането за освобождаване.
По изрично разпореждане на закона при преценка на условията по чл.
83, ал. 2 ГПК следва да се вземат предвид не само доходите на молителя, но и на неговото семейство, което в случая включва съпругата му, доколкото по делото не се установява съпрузите да са разделени или да са в процедура на развод. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят получава пенсия в размер на *** лв. (*** евро), а съпругата му има доходи от пенсия и трудови правоотношения, като размерът на доходите на всеки от тях надхвърля линията на бедност в страната, която за 2025 г. е в размер на *** лв. Съпрузите нямат задължения за осигуряване издръжка на непълнолетни деца, притежават три автомобила, единият от които придобит през 2025 г., притежават също недвижим имот, находящ се в с.
****, представляващ дворно място със застроени в него жилищна сграда и стопански постройки, както и земеделски имоти, находящи се в землището на същото село. По делото не са декларирани и не са установени обстоятелства за влошено здравословно състояние, изискващо провеждане на скъпоструващо лечение. Отделно от това според справката по чл. 73 ЗДФЛ, представена по делото от ТД на НАП - ***, през 2024 г. на жалбоподателя и неговата съпруга са изплатени доходи от участие в хазартни игри, както следва: на Д. П. е изплатена сума в размер на *** лв. от „Уин Бет Онлайн“ ЕООД, а на съпругата му А. П.а са изплатени суми в общ размер на **** лв. от „Инбет Онлайн“ ЕООД, „Сезам Онлайн“ ЕООД, „Телематик Интерактив България“ ЕАД и „Топ Бет“ ООД. Тези суми дори и да не са реално изплатени, както твърди жалбоподателят, представляват парични вземания от посочените 2 по-горе лица, които се включват в имуществото на жалбоподателя и неговата съпруга и следва да се имат предвид при преценка на имущественото им състояние. Стойността на тези вземания превишава значително декларираните от жалбоподателя задължения по кредити, което също не може да обоснове извод за липса на средства за заплащане на разноските по делото.
При тези данни, съпоставени с размера на определения от съда депозит за съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че не са налице основания за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на дължимите разноски за изготвяне на назначените по делото експертизи.
Като е достигнал до същия правен извод и е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от разноски за депозит за изготвяне на допуснати експертизи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Към настоящата частна жалба не са представени доказателства за платена държавна такса по чл. 19 ТДТССГПК, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса в размер на 7,67 евро за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 12622/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на разноски за депозит за изготвяне на експертизи по делото.
ОСЪЖДА Д. Г. П., ЕГН **********, с адрес: с. ***, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса в размер на 7,67 евро за въззивното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3