Решение № 1706 от 18.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1706 гр. Варна, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110112104 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от П. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, чрез процесуалния й представител – адв. М. М., срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, бул.

„Витоша” № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, съединени в условията на евентуалност искове, както следва: иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 2613652/28.07.2022 г. поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност: иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4.1 от договора за потребителски кредит № 2613652/28.07.2022 г. като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално като неравноправна по смисъла на чл. 143 и 146 ЗЗП.

Ищцата предявява и евентуално съединени искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК /поради заобикаляне на закона/, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /поради противоречие с добрите нрави/ и съответно като сключен във вреда на потребителя, на основание чл. 143 ЗЗП, срещу ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, за прогласяване нищожността на сключения между страните **** В исковата си молба ищцата П. С. Й. излага, че на 28.07.2022 г. е сключила договор за потребителски кредит с ответника „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който е получила сумата 3400 лв., като обаче следва да върне сумата 4742.27 лв. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от 1 договора следва да сключи договор с „Ай тръст“ ЕООД, с цел обезпечаване на договора за кредит. На 28.07.2022 г. е сключила такъв договор с посоченото дружество /също ответник по делото/, по силата на който следва да заплати възнаграждение в размер на 2946.74 лв.

Счита така сключените договори за нищожни, съответно за недействителна клаузата на чл.

4.1 от договора за кредит. Поддържа, че в договора за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да било условия за прилагането му. Не е посочен и общият размер на дължимата възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди, че приложеният погасителен план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да се разглежда като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит. Излага, че кредитодателят и дружеството-поръчител са свързани лица. Твърди, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а единствено допълнителното му оскъпяване за потребителя. Поддържа, че договорът за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, поради което клаузата на чл. 4. 1 от договора за кредит води до нееквивалентност на насрещните престации. Тази клауза е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност. Същата не е уговорена индивидуално, поради което и на основание чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП счита същата за неравноправна. Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен поради накърняване на принципа на добрите нрави, тъй като се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Претендираната по този договор сума /2946.74 лв./ е в размер на над 80 % от сумата на отпуснатия кредит /3400 лв./. Поддържа, че със сключването му се стига дои нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона.

Договорът за поръчителство е неразбираем и не позволява на потребителя да преценява икономическите последици от сключването му. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – *****. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага, че съгласно чл. 1, ал. 1 от сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство, се е задължил да сключи с Кредисимо договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с ищцата за изпълнението на всички нейни задължения по договора за потребителски кредит и за всички последици от евентуалното му неизпълнение. За предоставяне на услугите по този договор страните са уговорили заплащането на месечно възнаграждение, съгласно погасителен план. Ищцата е имала възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Твърди, че ищцата сама е манифестирала воля към сключването на договор за поръчителство. Счита за неоснователно твърдението, че уговореното възнаграждение по този договор следва да бъде включено от Кредисимо в ГПР 2 като разход по кредита. Твърди, че сключеният договор не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, поради което уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общия разход по кредита.

Излага, че ищцата е имала възможност в 14-дневен срок от сключването на договора за потребителски кредит да се откаже от него, без да дължи обезщетение или неустойка, като в този случай не дължи и възнаграждение на поръчителя за периода, в който не се предоставят уговорените услуги. Поддържа, че наличието на свързаност между двете дружества – кредитор и поръчител не води до скрито оскъпяване на кредита. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез процесуалния му представител – *** Оспорва наведените от ищцата доводи за недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит. Твърди, че с преддоговорната информация до знанието на потребителя ясно е доведено съдържанието на всяка една от клаузите на договора за потребителски кредит.

Оспорва твърденията относно нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Поддържа, че погасителният план има изискуемото се по закон съдържание. Не споделя виждането на ищцата, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване на договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не задължение. Излага, че договорът за кредит е сключен преди ищцата да сключи договор за поръчителство с различно от кредитора лице, поради което е било обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит разходите по договора за поръчителство да бъдат включени в ГПР. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД депозира насрещни искове срещу ищцата по първоначалния иск П. С. Й., първият в условията на кумулативност с вече предявените от ищцата искове, а именно: за осъждане на кредитополучателя да заплати на кредитора сумата 100.47 лв., представляваща главница по сключения между страните договор за кредит от 28.07.2022 г. за периода 11.09.2022 г. – 10.10.2022 г., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 25.10.2022 г. до окончателното й изплащане, а вторият – в условията на евентуалност /при уважаване на иска за прогласяване нищожността на договора за кредит/ за заплащане на сумата 3030 лв., представляваща чистата стойност на кредита /главница/, на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 25.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба по насрещният иск ищецът „Кредисимо“ ЕАД твърди, че към настоящия момент ищцата е заплатила частично само една погасителна вноска по сключения между страните договор за кредит. До настоящия момент са падежирали и неплатени част от първата вноска и изцяло втората вноска, съобразно погасителния план.

3

Посочва, че дори да се приеме, че процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл. 23 ЗПК ищцата дължи чистата стойност на кредита след приспадане на направените плащания, а именно сумата 3030 лв. По изложените съображения моли предявените насрещни искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответницата по насрещните искове П. С. Й. е депозирала отговор на насрещната искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв. М. М..

Счита, че не е дала повод за предявяване на насрещната искова молба. Твърди, че е във финансово затруднение, изтеглила е над 10 бързи кредита, които поради липса на финансови средства не успява да погасява. Моли насрещните искови претенции да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски. В случай че съдът уважи насрещните искови претенции, моли на основание чл. 241 ГПК да разсрочи изпълнението на търсената сума от 100.47 лв. на 2 месечни вноски, а на търсената сума от 3030 лв. – на 24 месечни вноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалните представители на страните депозират нарочни молба, в които поддържат становищата си.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са евентуално съединени искове за нищожност на сключените от ищцата с всеки един от ответниците договори от 28.07.2022 г.

По делото са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и П. С. Й. е сключен ***** по силата на който в полза на ищцата е предоставен заем в размер на 3400 лв.; 2. че между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и П. С. Й. е сключен договор за предоставяне на поръчителство на 28.07.2022 г., по силата на който е уговорено заплащане на възнаграждение на поръчителя в общ размер от 2946.74 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

С определението за насрочване от 21.02.2023 г. съдът надлежно е указал на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ищецът има качеството потребител, както и че процесните договори за кредит и за поръчителство имат характера на потребителски такива. Указал им е, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.

По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски кредит е видно, че в същия се съдържа клауза – раздел II, чл. 4, ал. 1, в която е предвидено, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: 1. да 4 предостави на Кредисимо банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или 2. да сключи договор за поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице /“Поръчител“/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.