Решение № 97 от 18.05.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Свищов, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20254150100827 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД.

Ищцата П. Т. Г., чрез пълномощника адв. М. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №2986246 г. с „К“ ЕАД от 01.06.2024 г. по който получила под формата на кредит, сумата в размер на 750 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит На 01.06.2024 г., сключила с „А“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 435.35 лева. Твърди се, че заплатила по Договор за потребителски кредит № 2986246 /г. към „К“ ЕАД, сумата в размер на 770 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 80 лева. Счита, че Договор за потребителски кредит № 2986246 / 01.06.2024 г. сключен с „К“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК. На първо място, процесния договор не отговарял на изискваният на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на 1 чл.11 ал. 1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не ставало ясно какво се включва в ГПР, а ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо.

Не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит бил нищожен поради неспазване на изискването на чл.

11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Наред с това Договор за потребителски кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл, 11 ал.1 т.10, вр, с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договор за гаранция/поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да нараснат двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ; събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Счита ,че заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано е договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва 2 по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите били свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „А“ ЕООД бил „К“ АД.

Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато била процесната, а печалбата на „А“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик „К“ АД. Твърди, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „К“ АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „К“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „К“ АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, като Договор за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен.

По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство сключен с дружеството „А“ ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.

26, ал. 1 пр.2 вр.с чл. 19, ал. 4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, по следните съображения: накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на , добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Отделно от това, сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стигало 3 единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД бил нищожен поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК. Възнаграждението което следвало да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразено в определения ГПР. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявал разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „А“ ЕООД е „К“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато била процесната, печалбата на „А“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик „К“ АД, поради което счита, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „К“ АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „К“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „К“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си.

Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Посочва, че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД, бил недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал.

2, т. 19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищцата като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП /, не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл. 143 ал.2 т.19 ЗЗП. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде 4 прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2986246/01.06.2024г. сключен с К ЕАД на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19 ал. 4 ЗПК , да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2024г. , сключен с А ЕООД на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД както и на основание чл. 26 ал. 1 р. 2 вр. чл.

19 ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП;. Да бъде осъден ответника К ЕАД да заплати на ищцата сумата 10.23 евро/20 лева/, недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит от 1.06.2024г. , ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното плащане, както и да бъде осъден ответника А ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 40.90 евро/80 лева/, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2024г. , ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Претендира разноски. В хода на устните състезания на взема становище. В писмено становище чрез процесуалния представител взема основателност за уважаване на исковете като основателни и присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът „К“ ЕАД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете, като счита, че възнаграждението за поръчител не отговаря на дефиницията за общ разход по кредита и не следва да бъде включен като разход. Кредитодателят нямало как да знае какво възнаграждение ще се уговори по бъдещия договор за поръчителство, наличието на свързаност между дружествата не водело само по себе си до „скрито оскъпяване“. Не оспорва твърдението на ищеца, че по сметка на дружеството е постъпила сумата 10,23 евро лева, с която са били погасени различни от главницата задължения и твърди, че заплатеното по договор за кредит било в общ размер на 793,51 лева. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище преди съдебното заседание поддържа подадения отговор на исковата молба. Взема становище исковете да бъдат 5 отхвърляне и се присъдят сторените разноски, а в случай, че бъдат уважени, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът „А“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете, по изложени в отговора съображения- сключването на договора за поръчителство ставало след договора за кредит, в който момент параметрите на договора за кредит вече били договорени между страните, поради което и възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не отговарял на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК; не представлявало общ разход за потребителя за да е включен при изчислението на ГПР. Не оспорва че по сметка на дружеството е постъпила сумата 40.90 евро , с което е погасено задължението по договора за поръчителство. Моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба взема становище за неоснователност на предявените срещу дружеството искове. Претендира разноски. Прави възражение, че не били налице предпоставките на чл. 38 Закона за адвокатурата, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид ниската правна сложност на производството.