Решение № 5216 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5216 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от П. Милев Въззивно гражданско дело № 20231100508253 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 4483 от 23.03.2023г. по гр.д. № 42257/2022г. на Софийски районен съд, 180 състав, ответникът ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК *******, е осъден да заплати на Д. Ц. Ц., ЕГН **********, на основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата от 4127,52 лева - неизплатена част от дължимо се застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка на МПС, обективиран в застрахователна полица № BG 01/122000346860, за вреди, причинени на лек автомобил „БМВ“, модел „320 Д Х Драйв“, с рег. № *******, от настъпило на 30.05.2022г., в гр.София на Околовръстен път, след кръстовището на ул.

„Суходолска“ в посока кв. „Горна Баня“, ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.08.2022г. до окончателно изплащане на сумата.

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – ЗАД „А.Б.” АД, с която се оспорва постановения от първата инстанция съдебен акт. Въззивникът счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. От приетите по делото доказателства било видно, че предявеният от ищеца иск е неоснователен. Моли решението да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира разноски. Жалбата е бланкетна, к а т о конкретни доводи, касаещи неправилността на решението, не са 1 посочени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Д. Ц. Ц. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. По делото били събрани доказателства за наличието на застрахователно правоотношение, както и за настъпилото застрахователно събитие и причинените от него вреди.

Размерът на вредите бил установен от заключението на СТЕ, което не било оспорено от ответника. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното решение следва да се посочи следното:

Подадената от въззивника ЗАД „А.Б.” АД въззивна жалба е бланкетна. В нея не са изложени никакви конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. По бланкетна въззивна жалба въззивният съд следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по правилното или неправилно приложение на императивни материалноправни норми, който извод следва от разпоредбата на чл.269 ГПК и дадените разяснения в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивният съд проверява служебно решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен, а не личен интерес, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. Поради това се налага изводът, че и при бланкетна въззивна жалба, в която жалбоподателят е направил довод за неправилност на решението, без да конкретизира отделни оплаквания за неправилността на акта, въззивният съд дължи произнасяне по съществото на делото, като формира собствени изводи по съществото на материалноправния спор въз основа на установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, независимо дали потвърждава или отменя решението /арг. от чл. 271, ал. 1 ГПК/. Предвид характеристиките на въззивното производство като ограничен въззив, въззивната инстанция следва да постанови решението си при съобразяване на фактите, установени по делото. При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на 2 правилната според него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма, т.е. гарантиране на съответстващи на установените факти правни изводи /ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна по спора/.

Това означава, че ограниченият от посоченото в жалбата въззивен съд не може, без съответно оплакване, да проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на първоинстанционния съд, нито да проверява дали тя е направена при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд може да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд, само при съответно оплакване за необоснованост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при обсъждане на събраните във въззивното производство доказателства за новооткрити и новонастъпили факти. По подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение или на част от фактическите и правни изводи, приети от първоинстанционния съд, и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма, е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд.

/решение № 172 от 10.04.2017г. на ВКС по т.д. № 2312/2015г., I ТО, ТК/.

В настоящия случай ищецът Д. Ц. Ц. е предявил срещу ЗАД „А.Б.” АД осъдителен иск с правна квалификация чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 500,00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 3 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за повреди по л.а. марка „БМВ“, модел „320 Д Х Драйв“, с рег. № *******, настъпили на 30.05.2022г. в гр. София, по договор за имуществена застраховка на МПС със застрахователна полица № BG 01/122000346860, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.08.2022 г. до окончателно изплащане.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил с марка „БМВ“, модел „320 Д Х Драйв“, с рег. № *******, който бил застрахован при ответника ЗАД „А.Б.” АД по имуществена застраховка на МПС с полица № BG 01/122000346860. Застрахователното покритие било с период от 30.01.2022г. до 29.01.2023г., като застрахователната премия била платена от ищеца в пълен размер. На 30.05.2022г. в гр.София на Околовръстен път, след кръстовище с ул.„Суходолска“ в посока кв. „Горна Баня“, процесният лек автомобил участвал в ПТП с друг автомобил, удряйки се в неговата задна част.

За така настъпилото произшествие бил съставен ДКП от 30.05.2022г., като била заведена и претенция по щета при ответника с № 0306/22/727/500973. В резултат на удара по л.а. „БМВ“, модел „320 Д Х Драйв“ била увредена облицовката на предна броня, решетка в облицовка на предна броня, преден капак, фарблок комбинирани светлини преден ляв, лайсна декоративна на решетка в облицовка предна броня лява и дясна, калник преден ляв, калник 3 преден десен, греда над радиатор, ключалка лява на капак преден, щит фар ляв, основа предна броня, стойка основа предна броня, въздуховод радиатори.

За тези щети били изготвени описи от служители на ответника и за тях било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3594,13 лева. Ищецът счита, че общият размер на причинените щети възлиза на сумата от 6594,13 лв., който надхвърля с 3000 лева доброволно платените от застрахователното дружество вреди преди предявяване на иска. От тези 3000 лева ищецът е претендирал част в размер на 500.00 лева. Моли искът да бъде уважен.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „А.Б.” АД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на предявения срещу него иск. Ответникът счита, че отговорността му се съизмерява до размера на платената сума от 3 594.13 лв., като е посочил, че от калкулацията по щетата е изключена сумата за боядисване на увредената броня, тъй като същата била за боя преди сключване на застраховката. Изрично е заявил, че не оспорва механизма на настъпване на вредите, причинноследствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, както и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че ищецът е собственик на лек автомобил „БМВ“, модел „320 Д Х Драйв“, с рег. № *******; 2) че процесното МПС е било застраховано при ответника по имуществена застраховка на МПС, обективирана в застрахователна полица № BG 01/122000346860 с период на застрахователно покритие 30.01.2022г. до 29.01.2023г.; 3) че в срока на застрахователно покритие, на 30.05.2022г. е настъпило застрахователно събитие /ПТП/; 4) че във връзка със същото при дружеството застраховател е заведена преписка по щета, по която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 594,13 лева.

По делото е подадена молба от ищеца, с която е заявил, че на основание чл.214, ал.1 от ГПК прави изменение на предявения от него иск, като е увеличил неговия размер до 4127,52 лева при изрично изявление, че искът вече не е предявен като частичен. С протоколно определение от 17.03.2023г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от първоначално заявените 500.00 лева на 4127.52 лева.

Прието е свидетелство за регистрация на МПС с № ******* в което като собственик на лек автомобил „БМВ“, модел „320 Д Х Драйв“, с рег. № *******, е посочен ищецът Д. Ц. Ц..

Към доказателствата е приобщена и застрахователна полица от 27.01.2022г. с № BG 01/122000346860 с период на застрахователно покритие от 30.01.2022г. до 29.01.2023г., както и дебитни известия, банково удостоверение и разписка за извършено плащане на застрахователната премия.

4

За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП и вредите от него ищецът е представил и по делото са приети двустранен констативен протокол от 30.05.2022г., списък на констатирани от застрахователя увреждания и опис по щета № 0306/22/727/500973 от 07.06.2022г.

Изготвена е и съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, по която вещото лице е посочило настъпилите вреди, както и че стойността, която е необходима за възстановяване на уврежданията на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, възлиза на сумата от 7721,65 лева.

Фактическият състав на правото на обезщетение по чл. 405, ал. 1 от КЗ включва следните предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение по действащ договор за имуществена застраховка, с предмет процесния автомобил; събитие, осъществено в срока на застрахователното покритие, за което застрахователят носи риска, настъпили вреди и причинна връзка между събитието и вредите, както и размер на вредите към датата на настъпването.

Между страните не се е спорило в нито един момент от исковото производство, че е налице валидно сключен застрахователен договор на 27.01.2022г. със срок на действие от 30.01.2022г. до 29.01.2023г., с който е застрахован л.а. „БМВ“, модел „320 Д Х Драйв“, с рег. № *******, собственост на ищеца. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства, а именно: свидетелство за регистрация на МПС с № 010636829 и застрахователна полица от 27.01.2022г. с № BG 01/122000346860.