Решение № 557 от 03.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Пловдив, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300500647 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.410, ал.1 от КЗ във вр. чл.49 ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „********* чрез процесуалния представител адв. С.М., срещу решение №50 от 06.01.2022 г., постановено по гр. дело № 6053 от 2021 г. на РС - Пловдив, ІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявения от „*********** против Община ********** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1225.08 лв., от които 1192.94 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от застрахователното събитие вреди, причинени поради виновното бездействие на ответника, както и сумата 32.14 лева - мораторна лихва за забава за периода 06.01.2021 г. /датата на изтичане на предоставения с регресната покана срок за доброволно изпълнение/ до 12.04.2021 г., като недоказан по основание. „********** е осъдено да заплати на Община П. сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност на решението, изразяваща се в нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост на съдебния акт. Изтъкват се доводи за неправилно възприемане на свидетелските показния, противоречие в мотивите на първоинстанционния съд касателно експертизата и неправилност на решението, изразяваща се в противоречие със задължителната съдебна практика. Иска се отмяна на 1 решението и постановяване на ново, с което да се уважат предявените искове, като на страната се присъдят разноски за двете инстанции В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение - да се потвърди. Иска се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбите въззивни основания, прие за установено следното:

Първостепенният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД от „*************, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1225.08 лева, от които 1192.94 лева представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от застрахователното събитие вреди от застрахования, причинени поради виновното бездействие на ответника, както и сумата от 32.14 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 06.01.2021 г. /датата на изтичане на предоставения с регресната покана срок за доброволно изпълнение/ до 12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ищецът „************* твърди, че на 25.08.2020 г. в гр. П., при движение по **********, управляваният от водача Т. С. П. с ЕГН:

********** лек автомобил марка и модел „*********“ с рег. № *********, след завой на пътното платно се ударил в необезопасено и необозначено желязо, което се намирало на пътното платно и не било възможно да се избегне, вследствие на което настъпили повреди по автомобила. Увреденият при ПТП лек автомобил бил собственост на Т. П., който имал за него валидна застраховка „КАСКО+“ със срок на действие от 04.01.2020 г. до 03.01.2021 г.

След като бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, ищецът 2 образувал преписка по щета № 44011512005545. Повредите по автомобила били констатирани с опис заключение по щета от 26.08.2020 г., като общата стойност на новите части, детайл и ремонтни дейности била в размер на 1192.94 лева. Ремонтът на увредения автомобил бил извършен от автосервиз „******“ ООД. С приемо - предавателен протокол от 30.10.2020 г. от сервиза представили на ищеца сменени и предадени резервни части на повредения автомобил - два броя кори под двигател. За извършения ремонт била издадена фактура на стойност 1192.94 лева, която сума била изплатена от ищеца с нареждане за групово плащане от 03.11.2020 г. Твърди се в исковата молба, че причината за повредите по застрахованото МПС били непремахнато и необозначено желязо на пътното платно в гр. *********. С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования ищецът встъпил в правата му на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и имал право да на регресен иск спрямо ответната община. Изпратил регресна покана на ответника с изх. номер от 14.12.2020 г., с която предоставил 15-дневен срок за възстановяване на сумата от общо 1207.94 лева, но ответникът отказал плащане с отговор от 07.01.2021 г., поради което ищецът претендира върху главницата и обезщетение за забава. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от Община П. е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като се оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и се твърди липсата на причинно-следствена връзка между настъпването на имуществени щети и механизма на настъпване на ПТП.

Прави се възражение за съпричиняване на увреждането от страна на водача на увреденото МПС. Счита, че приложената към исковата молба застрахователна полица не е заверена от страната и не доказва наличието на валидно правоотношение, а липсвал и протокол за ПТП, издаден от КАТ, който да удостовери настъпване на произшествие по описания механизъм.

Моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е приета следната фактическа обстановка:

Като писмени доказателства по делото са приети застрахователна полица, уведомление за щета, опис-заключение по щета, калкулация по щета, приемо-предавателен протокол от 26.10.2020 г., приемо-предавателен протокол от 30.10.2020 г., фактура от 02.11.2020 г., ликвидационен акт от 03.11.2020 г., нареждане за групово плащане от същата дата, регресна покана до Община П-., ведно с известие за доставяне, отговор от Община П., свидетелство за управление на МПС на Т. П., удостоверение за техническа изправност, контролен талон, снимков материал и справка за изчисляване на мораторна лихва.

3

За установяване на фактическите си твърдения ищецът е ангажирал гласни доказателства посредством показанията на св. Т. П.

/обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 02.12.2021 г./.

Същия твърди, че си потрошил кората на автомобила и бронята. Не помни точно нито кога, нито къде се е случило произшествието, но го описва някъде по *********, не знае дали в границите на населеното място или извън него.

Твърди, че се движел с позволена скорост и на платното пред автомобила видял желязо с Г-образна форма, което нямало как да избегне и преминал през него, след което спрял, за да види щетите по автомобила. Не е сигнализирал Пътна полиция, нито Общината. Не е давал и координати на мястото, на което настъпил инцидента на застрахователя.

Съдът е приел, че показанията на свидетеля Т. П. не са информативни, а, напротив - лишени са от всякаква конкретика.

Единственият факт, който се установява от тях, е, че при управление на собствения му автомобил е преминал през желязо, което се намирало но пътното платно. Този факт не е спорен между страните.

По делото е прието заключение на съдебна авто-техническа експертиза, извършена от вещото лице С. М., от която се установява, че според данните по делото, на 25.08.2020 г. лек автомобил „*******“ с рег. № **********, при движение по ул. **********, след завой на пътя се ударил в желязо на пътното платно. При посочения механизъм на ПТП, а именно удар в предна лява част на автомобила с метален предмет, от техническа гледна точка според вещото лице е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. Посоченото място на удара, видно от приложените към исковата молба снимки, представлява асфалтов път, на който не се виждат метални предмети от типа на шахти и други. Стойността на ремонта за възстановяване на повредите по автомобила възлиза на 1683.64 лева. При изслушване на заключението и след събиране на гласните доказателства вещото лице конкретизира, че след като свидетеля описва металния детайл като свободно стоящ, то очевидно не е част от платното за движение. Съдът е кредитирал заключението на авто-техническата експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

Правилно е прието, че страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът, в качеството му на застраховател, е изплатил с групово нареждане от 03.11.2020 г. сумата от 1192.94 лева на „***********“ ООД, където е извършен ремонт на застрахования автомобил „************, собственост на св. Т. П. Последният е уведомил ищеца за настъпване на застрахователно събитие, по повод на което е образувана преписка по щета № 44011512005545. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на автомобила са нанесени описаните в исковата молба щети.

Не се възприемат доводите във въззивната жалба за неправилна 4 интерпретация на доказателствения материал.

Относно показанията на св. П. – първоинстанционният съд се доверява на изложеното от свидетеля. Посочено е, че не се градят изводи, тъй като в изнесеното от него липсва конкретика. Настоящият състав напълно се солидаризира с извода на първостепенния съд. Свидетелят единствено посочва, че е настъпил инцидент с управляваното от него превозно средство в светлата част на денонощието по време на движение по **********, на пътя е имало метално парче, като е раздрана отдолу кората на автомобила и е увредена бронята, както и, че не е сигнализирал Пътна полиция или Община П. Не посочва обаче кога е станало произшествието, дали е било в границите на града или извън него, какъв размер е било желязото, категоричен е, че не е посочил джипиес координати, а това е направено от „служителят, който беше на компютъра“, след като е казал „къде горе – долу е било“ и е показал на компютъра мястото.

Свидетелят не установява точно мястото, на което е настъпило ПТП. Макар и в уведомлението за щета да са налични джипиес координати, се установява, че това не е точното място. Според свидетеля координатите са определени от служител на жалбоподателя, след като е посочил ориентировъчно къде е станал инцидента. П. твърди, че произшествието е станало „след базата на ПИМК, след нея там някъде“. Документите по щетата са изготвени въз основа на заявление на П., но същият в съдебно заседание не е потвърдил посоченото.