Определение № 2241 от 11.09.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 3348/2026
- Вид
- Определение № 2241
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 18.09.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2241 гр. Бургас, 11.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Б. Н. К. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Частно наказателно дело № 20262120203348 по описа за 2026 година като съобрази материалите по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 от НПК и е образувано по повод постъпило искане от прокурор при РП - Бургас за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Н. К. К. с ЕГН **********, П.
К. П. с ЕГН ********** и К. П. П. с ЕГН ********** – обвиняеми по ДП № 346 ЗМ - 245/2026г. по описа на РУ - Созопол при ОДМВР - Бургас, пр. вх. № 17435/2026г., пор. № 2141/2026г. по описа на Районна прокуратура – Бургас.
В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура град Бургас поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение и на тримата обвиняеми.
Защитникът на обвиняемия Н. К. моли за по-лека мярка – „Домашен арест“ или „Парична гаранция“.
Защитниците на обвиняемите К. П. и П. П. също застъпват, че искането на прокуратурата не следва да се уважава, като молят спрямо подзащитните им да се вземат мерки за неотклонение „Домашен арест“.
Тримата обвиняеми поддържат казаното от своите защитници.
Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.64, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искането е направено от надлежен орган, поради което същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е и основателно, по следните съображения:
1
С Постановление от 10.09.2026г. лицето Н. К. К. с ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 09.09.2026 г. в дом, находящ се в ********, като съизвършител, в съучастие с П. К. П. и К. П. П., отнел чужди движими вещи - парични суми от 500 (петстотин) евро и 2000 (две хиляди) долара, равняващи се на 1 722 (хиляда седемстотин двадесет и две) евро, два телефонни апарата - 1 бр. мобилен телефон „Нокиа“, синьо-зелен на цвят и 1 бр. стационарен телефон, модел А1210К, и калъфче за лична карта от владението на другиго - С. Я. Ц., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в нанасянето на удар чрез бухалка в задната част на главата, нанасяне на удари по тялото, завързване на ръцете зад гърба на Ц. чрез използване на тиксо и горна дреха, и увреждане на кожата по горната част на дясната ръка чрез изгаряне със запалка – престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 от НК.
С Постановление от 10.09.2026г. лицето П. К. П. с ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 09.09.2026 г. в дом, находящ се в *************, като съизвършител, в съучастие с Н. К. К. и К. П. П., отнел чужди движими вещи - парични суми от 500 (петстотин) евро и 2000 (две хиляди) долара, равняващи се на 1 722 (хиляда седемстотин двадесет и две) евро, два телефонни апарата - 1 бр. мобилен телефон „Нокиа“, синьозелен на цвят и 1 бр. стационарен телефон, модел А1210К, и калъфче за лична карта от владението на другиго - С. Я. Ц., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в нанасянето на удар чрез бухалка в задната част на главата, нанасяне на удари по тялото, завързване на ръцете зад гърба на Ц. чрез използване на тиксо и горна дреха, и увреждане на кожата по горната част на дясната ръка чрез изгаряне със запалка – престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 от НК.
С Постановление от 10.09.2026г. лицето К. П. П. с ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 09.09.2026 г. в дом, находящ се в ********, като съизвършител, в съучастие с Н. К. К. и П. К. П., отнел чужди движими вещи - парични суми от 500 (петстотин) евро и 2000 (две хиляди) долара, равняващи се на 1 722 (хиляда седемстотин двадесет и две) евро, два телефонни апарата - 1 бр. мобилен телефон „Нокиа“, синьо-зелен на цвят и 1 бр. стационарен телефон, модел А1210К, и калъфче за лична карта от владението на другиго - С. Я. Ц., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в нанасянето на удар чрез бухалка в задната част на главата, нанасяне на удари по тялото, завързване на ръцете зад гърба на Ц. чрез използване на тиксо и горна дреха, и увреждане на кожата по горната част на дясната ръка чрез изгаряне със запалка – престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 от НК.
За цитираното престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” от три до десет години.
От размера на така предвиденото наказание „лишаване от свобода“ следва, че обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Следователно налице е първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК за налагане на МНО „Задържане под стража“.
2
Втората задължителна предпоставка, която е визирана в разпоредбата на чл. 63, ал.1 НПК и за която съдът в производството по чл. 64 и сл. НПК следи, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият е възможно да е извършил престъплението, в което е обвинен. Под „обосновано предположение” по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК следва да се разбира от събрания доказателствен материал да може да се направи извод, че е вероятно възможно обвиняемият да е извършил престъплението, за което е привлечен в това си качество по ДП.
Настоящият съдебен състав, отчитайки занижения доказателствен стандарт при първоначалното вземане на мярка за неотклонение, намира, че тази предпоставка е налице.
Към настоящия момент разследването е в много ранен етап, образувано е едва на 09.09.2026г. /преди два дни/, но според съда от доказателствените източници, събрани до момента, може да се направи извод, че е налице обосновано предположение за възможна съпричастност на всеки от тримата обвиняеми към деянието, за което са привлечени в това си качество.
Последният извод е обусловен от извършен от съда обстоен анализ на събраните по ДП доказателства, като за нуждите на настоящото производство не е необходимо същите да бъдат обсъждани детайлно. До момента по досъдебното производство са разпитани свидетели, които в показанията си излагат относими факти и обстоятелства към повдигнатите срещу Н. К. К., П.
К. П. и К. П. П. обвинения, извършен е оглед на местопроизшествие, както и множество претърсвания на различни адреси в страната, съответно и на автомобили, свързани с обвиняемите, в хода на които процесуално-следствени действия са иззети и приобщени веществени доказателства, назначени са експертизи, по които се очаква изготвяне на заключения, събрани са и писмени доказателства, като преценени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателствени материали сочат на извод за наличие на обосновано предположение, че обвиняемите са съпричастни към извършване на престъплението, за което са привлечени в това си качество. Изцяло в подкрепа на горния извод са и дадените от обвиняемия К. П. П. обяснения, в които същият детайлно и последователно пресъздава събитията от инкриминираната вечер и участието на всеки от тримата обвиняеми в тях.
В тази връзка следва да се отбележи, че не съществува равенство между обосновано подозрение и доказване на обвинението по несъмнен начин.
Съгласно практиката на ЕСПЧ, обосновано подозрение е налице, когато съществуват такива факти, които биха убедили безпристрастен наблюдател, че обвиненото лице може да е извършило престъплението. Събраните на този етап от ДП доказателства съдът счита за достатъчни за да се приеме, че обвиняемите Н. К. К., П. К. П. и К. П. П. може да са извършили престъплението, за което са привлечени към наказателна отговорност.
Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на найтежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни предпоставки, а именно – реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като същите са дадени в алтернативност – т.е.
3 достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се вземе МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.
Съдът намира, че в случая по отношение на всеки от тримата обвиняеми е налице реална опасност от извършване на друго престъпление.
Преценката за наличието на реален риск от извършване на престъпление се извежда от съвкупната преценка за степента на обществена опасност на разследваното престъпление и на обвинените лица.
Процесното престъпление е считано по правило като такова със завишена степен на обществена опасност, която произтича от накърнените със същото обществени отношения, доколкото като съставно (сложно) престъпление деянието по чл. 198, ал. 1 от НК засяга едновременно обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на личността, така и тези, които гарантират нормалното упражняване на правото на собственост. Наред с това, конкретната фактическа обстановка, установена по ДП, също сочи на изключително високата степен на обществена опасност на процесното деяние, извеждаща се от начина на извършването му – тримата обвиняеми са проникнали маскирани в чужд имот на възрастен човек в тъмната част на денонощието (малко след полунощ), като са упражнили различни форми на насилие и физическа принуда спрямо тази човек, за да осъществят и запазят фактическата власт върху чуждото имущество.
Изложеното сочи не само на предварително замислено деяние, но и на изключителна дързост и жестокост при реализирането на набелязаната цел. В подкрепа на извода за завишена степен на обществена опасност на обвиняемите са и данните за тяхната съдимост – обвиняемите П. К. П. и Н. К.
К. са осъждани за извършени престъпления от общ характер (П. в Република България, а К. – в чужбина), като очевидно налаганите им до момента наказания не са изиграли своята превъзпитателна роля и същите не са преустановили престъпната си дейност. Действително обвиняемият К. П. е бил реабилитиран към датата на извършване на процесното деяние, но данните от справката за съдимост на същия (за извършени от него предходни престъпления от общ характер) съдът цени като лоши характеристични данни, сочещи на извода, че обвиняемият е лице с изградени престъпни навици, поддържани и понастоящем, като търпените до момента наказания не са постигнали индивидуалната превенция като цел на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че изложеното от защитата на обвиняемия П. П. обстоятелство, че последният вече е изтърпял предходно наложените му наказания, на намалява обществената опасност на същия, а напротив – сочи на завишена такава и подкрепя извода, че тези наказания не са изиграли своята превъзпитателна и възпираща роля.
Всичко изложено навежда към извода за утвърждаване на своеобразен противоправен модел на поведение и липса на изградени и у тримата обвиняеми задръжки за осъществяване на престъпления. Последното от своя страна обуславя и извода на съда, че се касае за лица с висока степен на обществена опасност, които могат да извършат и друго престъпление.
Наведените в съдебно заседание от защитата на обвиняемия К. П. доводи за това, че до настоящия момент последният е съдействал на органите по 4 разследването, биха могли да се отчетат и вземат предвид при индивидуализацията на наказателната му отговорност, но по мнение на настоящия съдебен състав не разколебават извода на съда за наличието на реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.
Както бе посочено, за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” не е необходимо кумулативното наличие и на двете опасности, предвидени в чл. 63, ал. 1 НПК, като с оглед изложените съображения за наличие на реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление (по отношение на опасността от укриване, съдът намира, че към момента по делото не може да се направи категоричен извод за наличието на такава, доколкото сам по себе си фактът, че обвиняемите не са трудово ангажирани със съответни трудови договори не може да обоснове извод в тази насока), то съдът намира, че са налице предпоставките за налагане на найтежкото процесуално ограничение по отношение на всеки от тримата обвиняеми, както и че единствено мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се явява адекватна в случая и би обслужила целите по чл.57 НПК.
Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6c983c6-5b0c-4f90-88ee-428f4f8507ae