Определение № 657 от 05.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 657 гр. Варна, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. П.а

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100500188 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по Жалба с вх. № 15 553 от 22.10.2025 година, подадена от М. Г.

П. против въвод във владение от 28.05.2025 година.

Наведените оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното действие; отсъствието на вещи лица, и геодезист, които да определят границите на имотите, разгърната застроена площ, границите и площта на сградите и други. Молителя твърди и излага, че е било възможно ощетяване при изчисляване размера на вземането, т.к. то е несъответно на посоченото във Възлагателните постановления. Настоява да се преизчисли актуалния размер на вземането след назначаване на геодезическа експертиза.

Прилага Възлагателните постановления, скиците на имотите и Протокол от осъществен въвод.

В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 314/2023 година е образувано в полза на взискателя М. Г. П., чрез адв. Ж., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№18 480/2012по описа на ВРС , с който длъжникът Ж. М. Ж., е осъден да заплати на Я.Й.Б. следните суми: главница в размер на 50 000 лева ; главница в размер на 334 000 лева и 33 170.32 лева разноски. Впоследствие вземането е било цедирано в полза на М. Г. П., за което е уведомен Длъжника.

Извършването на изпълнителните действия – по опис, оценка и публична продан е довело до продажбата на два имота – на ул. „Тодор Влайков“ № 78 ведно със жилищна сграда с площ от 93 кв.м. и Сграда с площ 1 от 12 кв.м и с адрес ул. „Тодор Влайков“ № 82, представляващ имот № 68, с площ от 142 кв.м.

Н а 28 май 2025 година Взискателя е бил въведен във владение на посочените имоти, като в Протокола за въвод е отразил забележките си, че липсва геодезист, че следва да се назначи вещо лице, което да съпостави границите.

Видно е от материалите по делото, е че извършените разпределения и изплащането на дължимите суми е дало повод и основание на ЧСИ Димитров да приключи изпълнителното производство, за което Взискателя е бил надлежно уведомен, чрез адв. Ж. (вж.л.1072) , като съобщението е било получено на 30.09.2025 година, съобразно материалите по делото. Подобно съобщение е било изпратено и на Длъжника Ж. М. Ж..

При тези данни виждането на съда е следното:

Хипотезите, при наличието на които може да се атакуват действията на съдия – изпълнител са ясно, точно и изчерпателно посочени в нормата на чл.435 от ГПК.В конкретния случай не налице нито една от тях. За длъжника те са именно отказ на ЧСИ да извърши нова оценка; не се обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; нито отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Взискателя, какъвто е настоящия случай може да обжалва: отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; 2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. За атакуването на всяко едно от тези действия обаче разпоредбата на чл.436 от ГПК предвижда, че жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Само за сведение - Въвода във владение е бил осъществен на 28 май 2025 година, на него е присъствал лично Взискателя и е отразил в протокола своите забележки, жалбата му обаче е депозирана пред ЧСИ едва на 22.10.2025 година т.е. далеч след изтичането на преклузивния срок. Нещо повече – прави впечатление, че Взискателя е бил надлежно уведомяван за провеждането на всяко едно изпълнително действие – чрез адв. Ж., а на посочения Въвод е присъствал и лично, без да държи сметка, че изпълнителното производство е вече приключило, към датата на депозиране на жалбата. На правен език това означава, че задължението е било събрано, ведно с всички разноски по делото, каквато е и целта на изпълнителния процес. Молителя не е депозирал жалба в законноустановените срокове, така че оплакването му е плод на просрочена жалба. Претенциите си по отношение на границите и / или квадратурата е можел да стори в рамките на 2 изпълнителния процес, да поиска нова оценка и / или насочване на изпълнението върху други активи, ако има такива.

ЧСИ Димитров не би могъл да се произнесе по молбата, по причина, че както бе посочено по – горе, изпълнителното производство пред него е вече приключило, с краен акт, които е съобщен на страните и които също не бил атакуван по надлежния ред. Цялостна ревизия на вече проведения изпълнителен процес в настоящия случай е невъзможна.

Неоснователно би било и оставането на производството без движение, основно защото от осъществения Въвод до депоризането на жалбата е протекъл срок, които я е направил недопустима.

Предвид горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК жалба с вх. № с вх. № 15 553 от 22.10.2025 година от М. Г. П. против въвод във владение от 28.05.2025 година и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея производство по в.гр.д. № 188/2026 година, по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, гр. Варна в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3