Решение № 425 от 04.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Плевен, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500848 по описа за 2025 година Производство по чл.435 ал.2,т.7 ГПК .

Делото е образувано по жалба на К. Л. А. от гр.София, длъжник по изп.дело №20247560402 2 0 2 по описа на ЧСИ Ц. Н., рег.№*** и район на действие ОС Плевен , чрез пълномощника й адвокат П. Ж. от САК срещу постановление за приети разноски изх. №2772/20.08.2025г.С посоченото постановление са приети за събиране следните разноски:

390лв.адв.възнаграждение в полза на адвокат С. П., 522лв.авансови такси,съгласно ТТРЗЧСИ;167,78лв.пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.В жалбата са изложени доводи,че процесното изп.дело не се отличава с правна или фактическа сложност и за образуването и придвижването му е необходимо единствено изготвяне и депозиране на молба,без да са налице други действия.Жалбоподателката счита,че дължимото адв.възнаграждение следва да бъде определено под минимума ,посочен в чл.10,т.1 Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа и да бъде намалено до размер на 100лв. като справедливо за образуване на изп.дело.Твърди се,че възнаграждение в размер над 100лв.за осъществената работа за образуване на изп.дело се явява прекомерно ,с оглед на вида,малкия обем на работата,както и липса на данни за значителна комуникация с клиента чрез провеждане на телефонни разговори или консултации.В заключение жалбоподателката моли Окръжния съд да отмени постановлението на ЧСИ за приети разноски по изп.д.№2202/2024г.,като се намали размера на разноските за адв.възнаграждение на пълномощника на взискателя Община Никопол до 1

100лв.,както и да се намали пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

С уточняваща молба,вх.№99107 от 18.09.2025г.жалбоподателката К.

А.,чрез пълномощника си адвокат П. Ж. от САК е представила платежни нареждания за заплатена ДТ,както и преписи от жалбата.Със същата е направено искане в полза на К. А. да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по жалбата Община Никопол -взискател по изп.д.,чрез Адвокатско дружество“П.,Н. и партньори“,представлявано от адвокат С. П. от ПАК е депозирал писмено възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК,в което взема становище,че жалбата е неоснователна. Посочено е, че съгласно чл.10,т.1 от Наредба №1/09.07.2024г.за образуване на изп.дело минималното възнаграждение е в размер на 200лв.,а според т.2 за процесуално представителство,защита и съдействие на страните по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,каквато е конкретната хипотеза се дължи ½ от съответното възнаграждение по чл.7,ал.2.В случая общият размер на възнаграждението е 400лв.,а съгласно договора за правна помощ е заплатено адв.възнаграждение в размер на 390лв.В заключение моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и в полза на адвокат П. на осн.чл.10,т.5 от Наредбата да бъде присъдено адв.възнаграждение в размер на 400лв.

На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ Ц. Н.

,чрез помощник ЧСИ Г. Г. по изп.дело №20247560402 2 0 2 . Взето е становище,че жалбата е допустима,но по същество неоснователна и следва да бъде оставена без уважение .Приложено е и копие от изп.дело.

Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Жалбата срещу постановлението на ЧСИ е депозирана на 28.08.2025г., в срока по чл.436 ал.1 ГПК.Същата е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК,отговорността за разноските по изпълнението е сред лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител,подлежащи на обжалване от длъжника.В т.2 от ТР №3 от 10.07.2017г. по т.д. №3/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието,че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното копие на изп.д.№ 20247560402202 ,с кратък номер №2202/2024г. по описа на ЧСИ Ц. Н. се установява, че същото е образувано 07.11.2024г.,по молба на взискателя Община Никопол,чрез пълномощника АД“П.,Н. и партньори“,представлявано от адвокат С. П. въз основа на акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 ДОПК №7072-1/05.12.2023г., влязъл в сила на 25.09.2024г.Съгласно този акт К. Л. Г. дължи на Община 2

Никопол общо сумата 371,91лв.,от която 245,67лв.главница,включваща данък върху недвижими имоти-89,52лв. и такси за битови отпадъци в размер на 156,15лв.,както и лихви върху двете суми в общ размер на 126,24лв. С молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника,както и запор,вкл.и върху вземания от трети лица,възложил е на ЧСИ правата по чл.18 ЗЧСИ.Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно,с което взискателят Община Никопол,представлявана от кмета Е. Ц. е упълномощил Адв.дружество“П.,Н. и партньори“,представлявано от адвокат С. П. за образуване и водене на изп.дело срещу К. Л. Г..В пълномощното е договорено адв. възнаграждение в размер на 390лв.,за което е отбелязано,че е платено в брой на пълномощника.По изпълнителното дело са извършени справки за имуществото на длъжника,като във вр.с постъпило удостоверение от НАП държавата е присъединена като взискател по делото за задължения на длъжника К. А. за неплатени суми за здравно осигуряване и лихва върху тях.

На 18.11.2024г. на К. Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение,в която е описан размера на задължението,вкл.и дължимите разноски по изп.д.От К. Г. е депозирана предходна жалба,вх. №91514/09.12.2024г.срещу действията на ЧСИ по процесното изп.д.в частта относно посочените разноски ,вкл.и тези за адв.възнаграждение,описани в поканата за доброволно изпълнение.

С решение на Плевенски Окръжен съд №266/19.06.2025г.,постановено по въззивно гр.д.№410/2025г.е отменено постановление на ЧСИ по заместване В.

Л. П. по изп.д.№2202/2024г.,обективирано в покана за доброволно изпълнение от 18.11.2024г.до К. Л. Г. за заплащане на „неолихвяема сума в размер на 1034,94лв.,включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси и разноски,вкл.и следващата се такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл.ДДС,която към момента е в размер на 127,72лв.“С решението на ПОС преписката е върната на ЧСИ,като в мотивите съдът е приел ,че в постановлението за разноски,съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение,разноските не са посочени по вид и размер по пера,че не става ясно и дали е включено адвокатско възнаграждение на другата страна,в какъв размер ,редуциран ли е този размер или не.

След постановяване на горепосоченото решение на ПОС и дадените указания,помощник ЧСИ Г. Г. по изп.д.№2202/2024г.е изготвил постановление за приети разноски от 20.08.2025г.,в което подробно са индивидуализирани разноските по изп.дело, които включват 390лв.-адв.възнаграждение на адвокат С. П.,522лв.авансови такси, подробно описани по размер и по пера,с посочени основания по ТТРЗЧСИ; 167,78лв.пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ,както и 32лв.държавни такси.

С оглед данните,че адвокатското възнаграждение в размер на 390лв.на пълномощника на взискателя безспорно е изплатено в брой и съставлява действително направени от взискателя разноски в изп.производство,които са 3 дължими от длъжника,съдът следва да се произнесе по направеното възражение за прекомерност на възнаграждението. В чл.10 от Наредба №1/09.07.2004г.за възнаграждения за адвокатска работа/изм.ДВ бр.14/2025г./ са регламентирани адвокатските възнаграждения по изпълнителни дела.Съгласно чл.10 от на редбата за процесуално представителство,защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: т.1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;т.2 за удовлетворяване на парични вземания адвокатското възнаграждение е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7ал.2.

Сумата от 200лв. за образуване на изпълнителното дело се дължи във всеки случай, в който се е стигнало до образуване на такова,каквато е и конкретната хипотеза.В случая вземането на Община Никопол е парично,в размер на 371,91лв. и възнаграждението по чл.7 ал.2,т.1 от Наредбата е в размер на 400лв.за исковото производство,респ.за изп.дело адв. възнаграждение за процесуално представителство е в размер на ½ или 200лв.

Мин.адвокатско възнаграждение е общо в размер на 400лв.,съответно 200лв.за образуване на изп.дело и 200лв.за осъществяване на процесуално представителство. Изплатеното от взискателя адв. възнаграждение в размер на 390лв.е в рамките на установеното в Наредбата и дори под установения минимален размер.Същото не е прекомерно високо,поради което не са налице предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за неговото намаляване.Неотносими са изложените в жалбата доводи,че изп.дело не се отличава с правна и фактическа сложност.Правната и фактическа сложност на делото се преценява в хипотезата, когато в исково производство съдът определя размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА на адвокат, осъществил безплатна правна помощ на страната. Конкретната хипотеза е съвсем различна-не се касае за исково производство,а за изп.дело,по което адв.възнаграждение на пълномощника на взискателя е договорено и изцяло изплатено в брой.На следващо място при образуване на изп.дело,взискателят няма яснота каква ще е неговата продължителност , в какви срокове ще приключи същото,какви изпълнителни действия ще бъдат извършвани,за да бъде удовлетворено неговото вземане.Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата,че процесуалното представителство за пълномощника на взискателя се изразява само и единствено в депозираната молба за образуване на изп.дело.След като адв.възнаграждение в размер на 390 лв. е дори под установения минимален такъв в наредбата,не са налице предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за неговото намаляване.Относно определената в постановлението такса по т.26 ТТЗЧСИ в размер на 167,78лв.,същата правилно е изчислена, съобразно вземането на взискателя и вземането на държавата като присъединен взискател.За тази сума също не са налице предпоставките за намаляване на определената от ЧСИ пропорционална такса.

По изложените съображения жалбата на длъжника К. Л. Г. по реда на чл.435 ал.2,т.7 ГПК срещу постановлението на ЧСИ за приети разноски в частта относно определения размер на адв.възнаграждение на пълномощника 4 на взискателя -390лв.и в частта относно определената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 167,78лв.,както и за тяхното намаляване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ответникът по жалбата не е направил разноски за настоящото производство и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното ,Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата по реда на чл.435,ал.2 т.7 ГПК на К. Л. А.,ЕГН ********** от гр.**************** ,със съдебен адрес : адвокат П. Ж. от САК срещу постановление за приети разноски от 20.08.2025г.на ЧСИ Ц. Н.,рег.№*** и район на действие ОС Плевен,изготвено от помощник ЧСИ Г. Г. по изп.дело №20247560402202 В ЧАСТТА,в която се обжалват определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 390лв.и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 167,78лв. и се претендира намаляването им като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, изр.2 ГПК.

Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Ц. Н. по изп.дело .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Плевен, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА