Определение № 595 от 23.09.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Частно наказателно дело № 20255330204956 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК и е образувано по подадена жалба от П. Д. Н. и Д. Г. Н., против постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.04.2025г. по досъдебно производство № 66/ 2024г. по описа на 01 РУ- МВР към ОД на МВР - Пловдив, пр.пр. № 15528/ 2023г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, образувано и водено за извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК. В жалбата се излагат съображения, за неправилност на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съдът, като се запозна с постъпилата жалба и материалите по делото намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от активнолегитимирано да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, Л..

Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Подадена е в законоустановения за това 7-дневен срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Досъдебно производство № 66/ 2024г. по описа на 01 РУ МВР Пловдив е образувано на 22.01.2024г. с постановление по реда на чл.212 ал.1 от НПК за това, че на неустановена дата през 2020г. противозаконно е била присвоена чужда движима вещ – лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № *******, която владеел – престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

В обжалваното постановление прокурорът е приел, че формално е бил 1 осъществен съставът на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, но поради неговата малозначителност не е престъпно и обществената му опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.

Настоящият съдебен състав приема за правилно установена от прокурора фактическа обстановка, както следва:

Лицето Г. Н. Н. имал сключен граждански брак със св. П. Д. Н.. Г. Н. и св. П. Н. имали две дъщери - св. С. Г. Н. и Д. Г. Н.. Г. Н. починал на 21.01.2017 г.

Г. Н. и св. П. Н. притежавали товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „207 Д", с рег. № *******. През 2013 г. Г. Н. и св. П. Н. искали да продадат или разменят товарния автомобил за друг. Така двамата се срещнали със св. К. Г. Д., който от своя страна притежавал лек автомобил марка „Рено", модел „Еспейс", тогава с рег. № ******. Г. Н., св. П. Н. и св. К. Д. се уговорили да разменят двете моторни превозни средства. В изпълнение на договорките, на 23.09.2013 г. Г. Н. и св. П. Н. придобили лекия автомобил марка „Рено", модел „Еспейс", тогава с рег. № ******, за което били сключили и нотариално заверен договор, а от своя страна предоставили товарния автомобил марка „Мерцедес", модел „207 Д", с рег. № ******* на св. К. Д., като му съставили нотариално заверено пълномощно да ги представлява, в което изрично било записано, че имал право да продаде автомобила на цена и купувач по негова преценка включително на себе си, да договаря със себе си, съгласно чл. 38 от ЗЗД, както и да подпише договора за продажба на МПС. По отношение на товарния автомобил марка „Мерцедес", модел „207 Д", с рег. № *******, спрямо св. П. Н. имало наложен запор от ТД на НАП - Пловдив, за което било изпратено запорно съобщение, изх. № РД- 10-317/28.05.2013 г. до сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив. Впоследствие, съгласно така предоставените му с пълномощното права, на 21.10.2013 г. св. К. Д. продал товарния автомобил марка „Мерцедес", модел „207 Д", с рег. № ******* на св.

С. Д. С., за което бил съставен и нотариално заверен договор за продажбата.

След като Г. Н. и св. П. Н. придобили собствеността на лекия автомобил марка „Рено", модел „Еспейс", го пререгистрирали, като бил с рег. № *******.

Впоследствие, след смъртта на Г. Н. на 21.01.2017 г., лекия автомобил преминал въз основа на наследяване в съсобственост на св. П. Н. и двете им дъщери - св. С. Н. и Д. Н.. От своя страна, св. Д. Н. живеела в чужбина и не се връщала в Република България. Затова упълномощила св. С. Н. с права за управление и разпореждане с лекия автомобил. През 2020 г. св. П. Н. и св. С.

2

Н. решили да продадат лекия автомобил марка „Рено", модел „Еспейс", с рег.

№ *******. С тях се свързал св. Х.И. И., който искал да го закупи. Св. П. Н. и св. С. Н. се договорили със св. Х. И. да закупи лекия автомобил за сумата от 1200 лева. На 14.10.2020 г. тримата отишли в гр. Пловдив при нотариус М. З., като искали да сключат нотариално заверен договор за покупко- продажбата на лекия автомобил. След като представили документите на нотариус З., било установено, че св. С. Н. притежавала предоставена й от Д. Н. декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК за 2019 г., но нямала такава за 2020 г., която се изисквала задължително. Така сделката не могла да бъде осъществена. Тъй като св. Х. И. искал да придобие лекия автомобил, св. С. Н. и св. П. Н. го упълномощили за срок от 1 година - до 14.10.2021 г. включително, докато Д.

Н. предостави декларация за текущата година, като му предоставили единствено права за управление на лекия автомобил. При съставяне на пълномощното, тъй като все пак искал да придобие лекия автомобил, св. Х. И. дал сумата от 600 лева от договорената цена за закупуването му на св. С. Н. и св. П. Н., като се уговорили останалата сума от 600 лева да им заплати при сключване на договора впоследствие. Св. С. Н. и св. П. Н. предоставили на св.

Х. И. и СРМПС част 1 и част 2 за лекия автомобил.

Св. Х. И. ползвал лекия автомобил марка „Рено", модел „Еспейс", с рег.

№ ******* за период около 2-3 месеца. Тъй като считал себе си за собственик на лекия автомобил, защото бил платил и половината от цената, за която се договорили, както и предвид обстоятелството, че св. П. Н. и св.

С. Н. не се били свързали с него, а нямал работа и жена му се била разболяла тогава, св. Х. И. решил да продаде автомобила, за да се сдобие с парични средства. Така с него се свързал св. А. М. Щ., с прякор „А.", който бил негов познат. Св. Х. И. и св. А. Щ. се уговорили за продажната цена за автомобила от 400 лева. Св. Х. И. обяснил на св. А. Щ., че автомобилът не му бил прехвърлен, като за това, следвало да се свърже със св. П. Н. и св. С. Н.. Св. А.

Щ. платил сумата и взел автомобила, за да го ползва, като не били съставили никакви писмени документи. Св. Х. И. предоставил на св. А. Щ. и документите за лекия автомобил - СРМПС част 1 и 2. Св. А. Щ. заявил на св.

Х. И., че щял да му се обади, за да могат двамата да отидат при св. П. Н. и св.

С. Н. и да приключат сделката, което така и не се случило.

Малко след като св. Х. И. предоставил лекия автомобил марка „Рено", модел „Еспейс", с рег. № ******* на св. А. Щ., заминал в Германия, където работил около месец. След като св. Х. И. отишъл в Германия, св. А. Щ. решил да продаде автомобила. Така със св. А. Щ. се свързал друг негов познат - св.

К. В. А., с прякор „Б.". Св. А. Щ. и св. К. А. се договорили за сумата от 1500 лева. Св. К. А. платил на св. А. Щ. и взел автомобила. Документи за сделката също отново не били съставяли. При договарянето св. А. Щ. обяснил на св. К.

А., че не притежавал документи за собствеността, като му заявил, че щели да се свържат със собствениците и да се завърши сделката. Още същия ден, когато св. К. А. взел лекия автомобил с него се свързал негов познат, на когото не знаел имената, а знаел само прякора - „п.". Двамата се договорили „п." да 3 закупи лекия автомобил за сумата от 1550 лева, като платил сумата, а св. К. А. му предал автомобила, документите предоставени му от св. А. Щ. - СРМПС част 1 и 2, както и контактен ключ за автомобила.

След като изтекъл срокът на пълмонощното, с което св. С. Н. и св. П. Н. предоставили за ползване собствения им лек автомобил марка „Рено", модел „Еспейс", с рег. № ******* на св. Х. И., те опитали да се свържат с него по телефона, но не успели, тъй като бил изключен. Предвид обстоятелството, че св. С. Н. и св. П. Н., като собственици продължавали да дължат данък за лекия автомобил, подали жалба в 01 РУ - Пловдив, за да бъде установен лекия автомобил, да им бъдат върнати регистрационните табели и да бъде дерегистриран лекия автомобил, за да не плащат повече данъци. Във връзка с подадената жалба впоследствие било образувано и настоящото производство.

В хода на разследването по образуваното досъдебно производство била изготвена автооценъчна експертиза за установяване на стойността на лекия автомобил марка „Рено", модел „Еспейс", с рег. № *******. Видно от изготвеното заключение, стойността му към датата на деянието — 14.10.2021 г. възлизала на 1532.00 лева.

В хода на разследването, тъй като местоположението на лекия автомобил не е било установено, с телеграма за обявяване за ОДИ № 7419 от 21.03.2024 г. е бил обявен за издирване с мярка „конфискация". В хода на разследването са били извършени и ОИМ, като самоличността на мъжа с прякор „Б." не е била установена.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Обосноваността се изразява в това, дали установените по делото фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват на събрания, проверен, верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. Законосъобразността се изразява в това, дали постановлението на прокурора съответства с процесуалния и материалния закон. Следва да бъде проверено дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което би изяснило дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Следва да се прецени и, дали в доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, предвид задължението на прокурора по чл.14 ал.1 от НПК, за извършване на всички допустими и необходими действия за разкриване на обективната истина.

4

За да е осъществено престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК следва да е присвоена чужда движима вещ, която се владее или пази. Непосредствен обект на престъплението е правото на собствено на чужди движими вещи, които се владеят на правно основание или се пазят. Предмет на престъплението може да бъде единствено чужда движима вещ.

Обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено. В този смисъл, подадената жалба е неоснователна.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление е редовно от външна страна, издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа задължителните реквизити на съдържанието си. Не са допуснати и процесуални нарушения при неговото изготвяне, като прокурорът е изложил фактическите си изводи относно обстоятелствата, които приема за установени, посочил е от кои доказателствени материали е извел изводите си по фактите, изложил е мотиви на кои материали дава вяра и по какви съображения. Подробно е анализирал събраните по делото доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е подрони, ясни и категорични мотиви относно приетата фактическа обстановка, и въз основа на какви доказателства е приел изложените факти. Направил е пълен, подробен и обстоен анализ и съпоставка на събраните по делото доказателства.

В тази връзка, неоснователно е възражението за неправилно приета фактическа обстановка и, че не е разкрита обективната истина. Прокурорът, правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, след което е изложил мотиви при доказателствения анализ на кои материали е дадена вяра, кои не са получили доверие и по какви съображения. Установените фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал по делото. Установената фактическа обстановка е пълна и ясна. Проведеното разследване е всестранно и пълно, като са събрани всички възможни доказателства за разкриване на обективната истина по делото. В доказателствения материал не се съдържат данни за събиране и проверка на нови доказателства, предвид задължението визирано в чл.14 ал.1 от НПК, за извършване на всички допустими и необходими действия за разкриване на 5 обективната истина. Не съществува реална възможност за извършване на действия по разследването, насочени към установяване на основните подлежащи на доказване обстоятелства, и действия насочени към проверка на показанията на разпитаните свидетели. Постановлението на прокурора съответства изцяло и на процесуалния закон.