Решение № 265890 от 27.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА

МАРТИНОВА мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Снежана

Апостолова, като разгледа докладваното от младши съдия

Симеонова гр. д. № 7340 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 76922/25.04.2020 г. по гр. д. № 51492/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 171 състав, е осъдено „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, да заплати на Е.С. И., ЕГН **********, на основание чл. 432 КЗ сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически шок от реализирано на 23.11.2017 г. ПТП на ул. „Панайот Хитов“ в гр. Сливен, настъпило по вина на водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от 11.05.2018 г. до плащането.

Осъдено е

„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 5 ГПК сумата от 780 лв., разноски по делото, както и на адвокат Н.Н.К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 680 лв. - адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба вх. № 5059132/22.05.2020 г. от ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, чрез юрисконсулт Ц.Б., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за сумата над 2 500 лв. до пълния претендиран размер от 7 000 лв. за главница, както и в частта, с която е присъдена лихва за забава върху сумата от 7 000 лв. за периода от 11.05.2018 г. до 03.06.2018 г. вкл. Излагат се доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че присъденото обезщетение в размер на 7 000 лв. е прекомерно и не съответства на реално претърпените от ищцата вреди, не е съобразено с нейния доход и социално положение, като се твърди, че обезщетението за неимуществени вреди следва да има компенсационна функция, а не обогатителна. Излагат се доводи, че районният съд правилно е приел, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила лекостепенно мозъчно сътресение и натъртвания, но неправилно е отчел като доказани и останалите твърдени травми, които по своя характер представляват лека телесна повреда. По делото няма доказателства за проведено лечение и за настъпили травми в коленете. Неправилно съдът е възприел показанията на свидетелката Велева относно емоционалните травми на ищцата с оглед чл. 172 ГПК, тъй като свидетелката е дъщеря на ищцата и води дело срещу застрахователя за вреди от същото ПТП. Неправилно е отрекъл приноса за вредоносния резултат от страна на пострадалата, като не е отчетено, че същата е била облечена с тъмни дрехи, което е ограничило възможността да бъде видяна, не се е съобразила с интензивността на трафика и е пресичала с бавен ход въпреки приближаващия лек автомобил, с което е нарушила разпоредбите на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В противоречие с чл. 52 ЗЗД съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди, като от сумата от 7 000 лв. не е приспаднал вече платеното от застрахователя обезщетение от 1 000 лв. В заключение се сочи, че размерът не е съобразен с понесените от ищцата болки и страдания, както и с трайната съдебна практика при аналогични случаи. Излагат се доводи, че неправилно съдът е присъдил законната лихва, считано от 11.05.2018 г. - датата на застрахователната претенция. В случая приложим е срокът по чл. 496, ал. 1, вр. с чл. 497 КЗ - застрахователят е изискал допълнителни документи от пострадалата и след представяне на същите на 04.06.2018 г. е определил и изплатил по представената сметка обезщетение, от който момент се начислява и законната лихва. Поради изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове, в условията на евентуалност - за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и на присъдените разноски. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищцата Е.С. И..

В открито съдебно заседание последната се представлява от адвокат К.П., който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че СРС е определил справедлив размер на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди, а възражението на въззивника за съпричиняване в настъпването на инцидента е неоснователно. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Претендира разноски за оказана безплатна правна помощ на ищцата.

Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 2 500 лв., както и в частта, с която лихвата за забава върху главницата от 7000 лв. е определена от 04.06.2018 г. до окончателното плащане, не е обжалвано от ответника, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството е образувано по искова молба вх. № 2022140/03.08.2018 г. на Е.С. И., ЕГН **********, чрез адвокат Н.К., срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, за осъждане на ответника на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 7 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 23.11.2017 г. в гр. Сливен, на ул. „Панайот Хитов“, ведно със законната лихва от 29.03.2018 г. до окончателното плащане. Ищцата излага твърдения, че е пострадала при ПТП на 23.11.2017 г. на ул. „Панайот Хитов“ в гр. Сливен. Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 544/23.11.2017 г. произшествието е станало по вина на В.В.В., водач на л. а.

„Ауди А4“ с рег. № ******, който е отнел предимството и е блъснал пресичащата на пешеходната пътека ищца. В резултат на удара ищцата паднала върху автомобила, с главата си счупила предното му стъкло в дясната част. Тялото ѝ било отхвърлено на 7 метра от мястото на удара. Загубила съзнание за неопределено време. Причинени ѝ били телесни повреди: мозъчно сътресение със загуба на съзнание за неопределено време, травми на таза, кръста, коленете, дясната пета и др. Получила и силно главоболие, гадене и световъртеж, изпитвала силни болки в коленете, продължително време била с надут десен крак и болки в кръста и дясната пета, преживяла стрес и психически дискомфорт, които продължават и до момента, не могла да спи, изпитвала страх да излезе на улицата, започнала да забравя. Според ищцата виновният водач имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/30/116003177084 в „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, със срок за покритие от 16.12.2016 г. до 15.12.2017 г., т. е. към момента на настъпване на ПТП. Ищцата сочи, че поканила ответника на 28.12.2017 г. да определи и изплати справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като на 04.06.2018 г. ответното дружество изплатило обезщетение в размер на 1 000 лв. Според ищцата за претърпените вреди ѝ се дължи сумата от общо 8 000 лв., като след приспадане на платените от застрахователя остават дължими 7 000 лв., за които е предявен искът, ведно със законната лихва от датата на изпадането на ответника в забава, считано от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ - 29.03.2018 г. до окончателното плащане на обезщетението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 5034370/27.02.2017 г. от ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, чрез юрисконсулт Ц.Б., с доводи за неоснователност на исковете. Ответникът признава за безспорно наличието на застрахователно правоотношение по отношение на л. а.

„Ауди А4“, с рег. № ******, както и че е изплатил застрахователно обезщетение на ищцата в размер на 1 000 лв., което е достатъчно за репариране на понесените от последната вреди. Сочи, че претендираният от ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекалено завишен и не съответства на принципа на чл.

52 ЗЗД. Оспорва наличието на твърдените травми и тяхната продължителност с доводи, че липсват медицински документи за проследяване здравословното състояние на ищцата, евентуално за проведена рехабилитация и последващи неотшумели симптоми, както и че процесното ПТП е дало отражение на психиката на пострадалата. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с твърдения, че тя не се е съобразила с отстоянието и скоростта на приближаващите се автомобили и е удължила ненужно времето си за пресичане. Твърди, че при евентуална дължимост на законната лихва тя следва да тече от 04.06.2018 г. - датата на окончателното произнасяне и изплащане на определеното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира разноски.

По делото е приет, неоспорен от страните, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.11.2017 г. с участници В.В.В. - собственик и водач на л. а. „Ауди А4“, с рег. № ******, със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, Е. Селимова И., пешеходец, и А.Р.В., пешеходец, последните посочени като пострадали лица, като за Е. И. е отбелязано - натъртвания по тялото. Посочено е, че причина за ПТП е обстоятелството, че лекият автомобил не е пропуснал движещите се по пешеходната пътека участници и ги е блъснал. Към протокола е приложена и схема на ПТП.

По делото е прието влязло в сила на

28.03.2018 г. споразумение по НОХД № 379/2018 г. по описа на Сливенски районен съд, наказателно отделение, VII състав, с което обвиняемият В.В.В. е признат за виновен в това, че на 23.11.2017 г. в гр. Сливен по бул. „Панайот Хитов“ при управление на МПС марка „Ауди“ с рег. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 119, ал. 1 ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.Р.В., изразяваща се в счупване на главата на малкия пищял на подбедрицата на десния крак и счупване на страничния кондил на големия пищял, довело до „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. второ, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, и на основание чл. 343 г НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца.

По делото е приет, неоспорен от страните, Протокол за оглед на пътно - транспортно произшествие от 23.11.2017 г., заключение на автотехническа експертиза по ДП № 1349/2017 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, водено срещу В.В.В., както и медицинска документация - епикриза от МБАЛ „Д - р Иван Селимински“ АД на Е.С. И. (видно от която пациентката е постъпила на 24.11.2017 г. и е напуснала на 26.11.2017 г.) с обективно състояние: леко увредено общо състояние, охлузвания по лицето и главата, охлузване и болка в двете колена, палпаторни болки в кръста и седалището, с окончателна диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, фиш за спешна медицинска помощ № 13047/23.11.2017 г., с отбелязан неврологичен статус: в съзнание, лист № 17398/23.11.2017 г. за преглед на пациент в спешно отделение при МБАЛ „Д - р Иван Селимински“ АД - гр.

Сливен, допълнителен лист за преглед на пациент, история на заболяването № 23467/24.11.2017 г. и съдебно - медицинска експертиза по писмени данни № 264/2017 г. по ДП № 1349/2017 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, взети предвид от вещите лица по изготвените и приети по делото съдебно - медицинска експертиза и съдебно - автотехническа експертиза, поради което съдът не намира за нужно да ги обсъжда поотделно.

Разпечатката съдържа 32 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6c8fd54-b8ce-433c-bad6-1f7f36665440