Решение № 486 от 11.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Пазарджик, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500733 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1012/31.07.2024г., постановено по гр.д.№1012/2024г. по описа на РС- Пазарджик е признато за незаконно уволнението на Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с.Момина клисура. общ.Белово, ул.„12“ №28, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.„Петко Машев” №9, Офис център 1, ет.2, офис №11, извършено със Заповед № ЧР-01-19/25.01.2024г. и Заповед №10/25.01.2024г. на М.Г.- изпълнителен директор на „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК 000649348, считано от 26.01.2024г., като е отменено същото, по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.

Възстановен е Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с.Момина клисура. общ.Белово, ул.„12“ №28, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.”Петко Машев” №9, Офис център 1, ет.2, офис №11, на длъжността „Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ- „Чаира“, която е заемал преди уволнението му със Заповед №10/25.01.2024г. на М.Г.изпълнителен директор на „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК 000649348, по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.

Осъдена е „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК 000649348, 1 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Веслец“ №5 и ул.

„Триадица“ №8, с изпълнителен директор М.И.Г., да заплати на Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с.Момина клисура, общ.Белово, ул.„12“ №28, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.”Петко Машев” №9, Офис център 1, ет.2, офис №11, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от 20999,39лв., представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 26.01.2024г. до 17.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 08.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен този иск за разликата до пълния му предявен размер от 21658,34лв. и за периода от 18.07.2024г. до 26.07.2024г., като неоснователен.

Осъдена е Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Веслец“ №5 и ул.

„Триадица“ №8, с изпълнителен директор М.И.Г., да заплати на Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с.Момина клисура, общ.Белово, ул.„12“ №28, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2969,60лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъден е Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с.Момина клисура. общ.Белово, ул.„12“ №28, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Веслец“ №5 и ул.„Триадица“ № 8, сумата от 2,43лв. разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Осъдена е, на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Веслец“ №5 и ул.„Триадица“ №8, с изпълнителен директор М.И.Г., да заплати по сметка на РС- Пазарджик сумата от 1242,38лв., представляваща дължимата държавна такса за производството и разноски за вещо лице.

Постановено е предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на „Национална електрическа компания“ ЕАД, със седалище и адрес на 2 управление: гр.София, ул.“Триадица“ 8, ЕИК 000649348, представлявано от М.Г.- Изпълнителен директор на НЕК ЕАД, чрез процесуалния му представител ст.юриск.К. К..

Твърди се в същата, че решението е неправилно. В тази насока се сочи, че от страна на ответника е доказано, че прекратяването на трудовото правоотношение с Б. П. /ръководител ПАВЕЦ/ по реда на чл.188 от КТ е осъществено от НЕС ЕАД напълно законосъобразно и при стриктното спазване на законовите разпоредби.

Визира се, че вместо първоинстанционния съд да разгледа спора по същество и да постанови правилно решение, с което да се отхвърлят предявените искове, същия е приел, че дисциплинарната процедура по чл.193 от КТ е само формално спазена, което на свой ред води до отказ на съда да разгледа спора по същество.

Твърди се, че реализирането на дисциплинарната процедура по чл.193 от КТ, а именно преди налагане на дисциплинарно наказание, работодателят да приеме писмените обяснения на работника и да събере и оцени посочените доказателства е спазена. В този смисъл се сочи, че след депозирания отговор, съдът в открито съдебно заседание е изменил първоначалния си доклад.

Твърди се, че както в отговора на исковата молба, така и в хода по същество е съумяно да се докаже, че процедурата по чл.193 от КТ е спазена.

На работника са поискани писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание- уволнение. Те са връчени чрез служители на работодателя, но няма законово изискване подписаните от изпълнителния директор документи да се връчват лично от него.

Визира се, че прекратяването на трудовите правоотношения със служители/работници на НЕК ЕАД, Предприятие „Водноелектрически централи“ е в правомощията на Изпълнителния директор на НЕК ЕАД/. В хода на делото не е било оспорено обстоятелството, че искането на писмените обяснения е подписано от М.Г.- изпълнителен директор на НЕК ЕАД.

Сочи се, че в хода на целия процес- нито в исковата молба, нито в съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца не е поставил въпроса, нито е ангажирал доказателства къде се е намирал изпълнителния директор на 25 януари 2024г. Ето защо не може да се приеме заключението на съда, че работодателят не е могъл да извърши оценка на същите- има се 3 предвид писмените обяснения, с мотив, че служители на НЕК са предали подписаното от изпълнителния директор искане за даване на писмени обяснения, приели са ги от ищеца и не са могли за ги сведат до знанието му и едва след това, същият да е издаде уволнителната заповед.

Твърди се, че при положение, че безспорно е установено, че непосредствено след даване на писмените обяснения е изготвена и връчена уволнителната заповед, то неправилен е извода на съда, че процедурата по чл.193 от ГПК е формално спазена. Оттук следва, че неправилно съдът отказва да разгледа спора по същество. В случай, че това е било сторено, на базата на събраните по делото доказателства, безспорно би се установило, че ищецът е извършил всички нарушения на трудовата дисциплина, довели до неговото уволнение.

Не може да се сподели отразеното в съдебното решение, че не може да се установи, че констатираните липси от над 8 тона медни шини е станало именно в периода когато ищецът е заемал процесната длъжност. Счита се, че доказателства за това са налице. В тази насока се визира, че самият ищец признава, че същия е наблюдавал и допуснал реализирането на липсите.

Твърди се, че от одитния доклад, както и от признанията на ищеца /стр.1 от писмените му обяснения/ се установява по безспорен начин се установява извършеното от него грубо нарушение на трудовата дисциплина. Същото е обективирано в уволнителната заповед и е било изтъкнато в отговора на исковата молба. Установените липси са пряк резултат от нарушението по чл.126, т.8 от КТ. Само по себе си, това нарушение води до нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.9 от КТ, както и т.11.2.8 от ПВТР на НЕК ЕАД. Нарушението на Правилника на вътрешния трудов ред от ищеца пък е грубо нарушение на трудовата дисциплина на чл.187, ал.1 т.10 от КТ. Тези обстоятелства също са отразени и в мотивите на уволнителната заповед №ЧР-01-19/25.01.2024г., като същата се явява мотивирана и законосъобразна. Такава е и издадената, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, Заповед №10/25.01.2024г.

Искането е да се отмени първоинстанционното решение и се постанови съдебен акт, с което да се отхвърлят предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 от КТ.

В срок е постъпил писмен отговор от страна на Б. Н. П., чрез 4 пълномощника му адв.Р. П..

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е допустима, но неоснователна. Съответно, постановеното решение е правилно и обосновано.

Сочи се, че правилно и законосъобразно в първото съдебно заседание на 19.06.2024г., по реда на чл.146 от ГПК съдът е коригирал проекта за доклад и е изключил от безспорните и ненуждаещо се от доказване между страните определените две обстоятелства: 1- за времето по връчване и получаване на писмени обяснения, респ. връчване на заповедта за уволнение и 2- за това, че преди налагане на дисциплинарното наказание /издаване на заповедта за уволнение/, работодателят е длъжен да приеме, да събере и оцени доказателствата.

Приема се, че това означава, че тези обстоятелства са спорни и на основание чл.154, ал.1 от ГПК, доктрината и съдебната практика на ВКС, тежестта на доказване е върху ответника.

Сочи се, че последният не е оспорил отбелязаните часове на връчване на писмените обяснения и заповедта, на 25.01.2024г., като не е твърдял, че в този период от 28 минути се е появил изп.директор М.Г. от София в обекта, за да приеме писмените обяснения и ги оцени, съответно изготви и подпише заповедта за уволнение и да бъде връчена същата на П..

Визира се, че писмото- искане е с изх.№ЧР-01-18/24.01.2024г, като Заповед №ЧР-01-19 и Заповед №10 първоначално са били с дата 24.01.2024г., след което са поправени на 25.01.2024г., т.е. налице е допълнително и косвено доказателство, че ръководителят е издал заповедта за уволнение предварително на 24.01.2024г. /преди искане и получаване на обяснения/, а служителите /Г.Е., М.Т. и В.М./ са я донесли от София и връчили веднага след формалното получаване на обясненията на П. на 25.01.2024г. в 11.28ч.

Твърди се, че ответникът не е ангажирал доказателства по тези обстоятелства, които доказват законното и правилно изпълнение на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, а се доказва точно обратното- само формалното изпълнение на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, т.е. основанието по чл.193, ал.2 от КТ за отмяна на заповедта за уволнение.

Сочи се, че не е вярно, че съдът не е обсъдил законосъобразността на уволнението по същество. В тази насока се твърди, че правилно и законосъобразно съдът е приел, че липсват ангажирани от ответника 5 доказателства, при условията на пълно и главно доказване да докаже, по безспорен начин, че е установена липса на медни компонентни в размер на 8302кг, на стойност 110689,83лв. и тази липса е установена е по времето на управление на П. /от 10.03.2023г., заемане на длъжността, без приемане на СМЦ, в качеството на МОЛ до 10.01.2024г., при извършване на инвентаризацията, започнала на 05.12.2023г., в присъствието на предишния ръководител И.Н., подписал инвентаризационния протокол с особено мнение/, както и причинно- следствена връзка между поведението на П. и твърдението за липса в периода 01.01.2019г.- 21.12.2023г.

Визира се, че ответникът не взема становище по твърденията, че: „липса“ не се установява с инвентаризационен протокол, а с „ревизионен акт“;

- в периода 01.11.2021г.- 10.03.2023г,. П. не е бил ръководител на обекта, а такъв е бил И.Н.; - на 02.11.2021г. е предал обекта с приемо- предавателен протокол и не са констатирани липси; - на 10.03.2023г. не е приел обекта с инвентаризация и предавателно- приемателен протокол, а това е станало едва на 10.01.2024г.

Твърди се, че съдът е обсъдил тези възражения, като е изложил мотиви по същество, респективно обосновал е незаконността на уволнението по същество.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба с присъждане на разноските за двете инстанции.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от Б.

Н. П., чрез пълномощника му адв.Р. П. в частта с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за разликата от 20999,39лв. за периода 26.01.- 17.07.2024г. и отхвърлен до претендирания размер от 21658,34лв. за периода 18.07.- 26.07.2024г.