Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27096 от 27.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6085/2026
Вид
Определение № 27096
Подписан
27.07.2026
В сила
27.07.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27096 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110106085 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 71920/06.03.2026г. на Р. К. Б. срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 01.07.2023г. на АМ „Струма“, на 200 метра преди Околовръстен път, посока София, причинено от противоправното поведение на водача на застрахованото по „Гражданска отговорност“ при ответника МПС „*“ с рег. № *, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 01.07.2023 г. на АМ „Струма“, на 200 метра преди Околовръстен път, посока София, при неправилно изпреварване, водачът на лек автомобил „*“ с рег. № * е реализирал ПТП с управлявания от ищцата л.а. „П*“ с рег. № *. В следствие на удара, автомобилът на ищцата се е отклонил от пътното платно, ударил се е в намиращо се отдясно дърво и и е паднал в дере, в резултат на което ищцата е претърпяла неимуществени вреди.

След процесното ПТП, водачът на лек автомобил „*“ с рег. № * е спрял на 500 метра след удара, но след това е напуснал мястото, като за тези обстоятелства е бил съставен Протокол за ПТП с № 1851199/01.07.2023 г. Твърди се, че след произшествието екип на спешна медицинска помощ е констатирал наличието на травми по гърдите и крайниците на ищцата, но последната е отказала да бъде хоспитализирана. Независимо от това, на ищцата е бил извършен първичен преглед, за което са издадени два броя амбулаторни листове от 02.07.2023 г. от д-р Г. Захаринов, с които са поставени диагнози „МКБ S800 – контузия на коляното“ и „МКБ S134 – навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“. Съгласно медицинско удостоверение № 171.07/2023 г. е установено навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, кръвонасядания на предната коремна стена и двата крака и оток на лявото коляно. Сочи се, че след процесния удар ищцата е започнала да изпитва постоянни болки, които са били най-силни през първия месец след инцидента, за което е започнала да приема болкоуспокояващи медикаменти, като травмите са й причинили трайно затруднение при движението на врата и снагата за дълъг период. Имала е затруднения в ежедневното обслужване. Освен това, ищцата е изживяла силен стрес и уплаха. Страхувала се да се вози в автомобили, да ходи пеша по улиците, изпаднала в депресия, станала раздразнителна, не можела да спи вечер и имала кошмари.

Независимо че първоначално болките са затихнали, ищцата поддържа, че впоследствие те отново са се проявили и към момента все още не се е възстановила напълно, което е наложило посещението на масажи. Ищцата сочи, че процесното произшествие има характер 1 на застрахователно събитие и е основание за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от застрахователя на виновния водач. В тази връзка се твърди, че лек автомобил „*“ с рег. № * е собственост на Б* и към момента на събитието е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Сочи се, че до „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е изпратено уведомление от 16.10.2023 г., по което е образувана щета № 0411-230-004-2023 г., като ответникът е отказал да заплати обезщетение поради непредставяне на всички необходими документи, в т. ч. и на констативен протокол с пострадали лица. Поради този отказ, ищцата е поискала изплащане на обезщетение от „Гаранционен фонд“, който също е отказал, тъй като увреждащият автомобил „*“ с рег. № * има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. За наличието на сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ свидетелствало и писмо на ответника от 13.02.2025 г., уведомяващо ищцата, че са налице основания за преразглеждане на искането за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, в резултат на което ответното дружество е изплатило такова обезщетение за повредите по автомобила. Ищцата счита, че са налице предпоставките на чл. 432 КЗ, като счита, че справедливият размер на обезщетението за понесените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата от 8000 евро, която сума моли ответникът да бъде осъден да й заплати, като освен това претендира и мораторна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответника (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза и на съдебно – медицинска експертиза. Иска се извършването на разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „*“ с рег.

№ *, както и настъпването на процесното ПТП. Оспорва се обаче механизмът на настъпване на произшествието. Оспорва причина за настъпване на удара да е виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „*“, тъй като по делото няма доказателства той да се е движил в нарушение на правилата за движение по пътищата, в т. ч. да е извършил маневра неправилно изпреварване. Представеният протокол за ПТП от 01.07.2023 г. не се ползвал с материална доказателствена сила относно механизма и причините за настъпване на процесното ПТП, който освен това е бил съставен единствено по данни на ищцата.

Ответникът поддържа, че застрахованият при него водач се е движил в съответствие с правила по ЗДвП, а произшествието е настъпило единствено по вина на ищцата, която не е контролирала непрестанно управлявания от нея автомобил и е навлязла в треакторията на движение на другото МПС. Счита, че настъпването на процесния удар е било непредотвратимо за водача на л.а. „*“ с рег. № * и става въпрос за случайно събитие. В условията на евентуалност ответникът поддържа, че е налице съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на инцидента, която е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е контролирала непрестанно управлявания от нея автомобил и е навлязла в треакторията на движение на другото МПС, както и съпричиняване на вредоносните последици от произшествието, поради нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е била поставила своя обезопасителен колан. Счита, че увреждания по коляното, крайниците и шийния отдел на гръбначния стълб са получени именно поради липсата на поставен колан и свободното движение на тялото в купето на автомобила. Оспорва се и посочените в исковата молба увреждания да са настъпили от процесното ПТП, както и че понастоящем ищцата не се е възстановила от тях напълно. В тази връзка се поддържа, че за инцидента е бил съставен протокол за ПТП, а не констативен протокол с пострадали лица, в който не е отразено, че ищцата е пострадала. Това не било отразено и в издадена служебна бележка от 08.09.2023 г. на СДВР. В представения фиш за спешна медицинска помощ от 2

01.07.2023 г. не е бил отразен часът на прегледа и не ставало ясно дали прегледът е проведен във връзка с процесното ПТП, а от факта, че ищцата сама е отказала хоспитализация следвало, че тя се е чувствала добре и не е имала съществени оплаквания и нужда от лечение. Констатираните по ищцата увреждания съставлявали леки повърхностни наранявания, последиците от които отшумявали бързо и не можели да причинят трайни последици за здравето. В извършеното магнитно изследване от 19.12.2024 г. били описани дегенеративни заболявания, които се развиват с дълъг период от време и не са с травматичен характер, поради което същите не можело да са резултат от инцидента, а твърденията за продължаващо болки в областта на врата и снагата се дължали именно на тези дегенеративни изменения. Медицинските документи за извършени гинекологични прегледи били неотносими към предмета на делото. Оспорва представените амбулаторни листове от 02.07.2023 г. Твърденията за изпитани от ищцата стрес, уплаха и страх били недоказани, а раздразнението, проблемите със съня и депресията предполагали консултация със специалист, за което също нямало доказателства. Твърди, че ищцата не е положила грижата за своевременното й възстановяване, тъй като не е провеждала рехабилитация или физиотерапия във връзка с контузиите. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди е в завишен размер и счита, че размерът не е съобразен с обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД. Искането за мораторна лихва не следвало да се уважава, тъй като ищцата не е представила на застрахователя изисканите допълнителни документи по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, а в условията на евентуалност- да бъде присъдено по ниско от претендираното обезщетение.

Ответникът прави доказателствени искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза, на съдебно – медицинска експертиза и на комплексна съдебно-автотехническа експертиза и съдебно – медицинска експертиза. Иска се извършването на разпит на един свидетел, както и изискването на документите по административно-наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП. Иска се издаването на съдебно удостоверение.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК по делото трето лице – помагач на страната на ищеца Гаранционен фонд е депозирало писмено становище. Счита, че не са налице основания за привличането му като подпомагаща страна, тъй като от представени доказателства се установява, че за л.а. „*“ с рег. № * е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, който следва да носи отговорност на настъпили от процесното ПТП вреди. В условията на евентуалност поддържа, че ищцата е загубила контрол над управлявания от нея автомобил и е самокатастрофирала, като поддържа и възражение за съпричиняване. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди е в завишен размер.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: 1) Че на 01.07.2023г. на АМ „Струма“, на 200 метра преди Околовръстен път, посока София, е настъпило ПТП между л.а. „П*“ с рег. № * и л.а. „*“ с рег. № *; 2) Че ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „*“ с рег. № * към датата на процесното ПТП.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото следните обстоятелства: 1) настъпване процесното застрахователно събитие – ПТП от 01.07.2023 г.

3 при посочения в исковата молба механизъм; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, неимуществени вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презюмира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените неимуществени вреди. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.