Решение № 1174 от 22.12.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1174 гр. Кюстендил, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от М. Ем. Антова Гражданско дело № 20231520101042 по описа за 2023 година

Предявени са от М. Д. Й. срещу „Фератум България“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.146 ЗЗП, вр. чл.143, ал.2, т.10 ЗЗП за прогласяване нищожността на чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1010835, предвиждащ заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответника и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лева, представляваща частична претенция от сума в общ размер на 145,32 лева – платена без основание съгласно клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответника по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) № 1010835, ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране на исковата молба да окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 22.04.2021г. между страните е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1010835, съгласно който страните се уговорили да се отпусне заем в размер на 700 лв. при срок на погасяване от 20 дни чрез една погасителна вноска при 1 лихвен процент 2,24 % или лихва в размер на 15,68 лв. В чл.5 от Договора било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството ответник. При сключването на договора никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди се, че ищцата не е получила преддоговорна информация и ОУ. Сочи, че едва след усвояване на договора, от нея била изискана сума за предоставяне на поръчителство в размер на 145,32 лв. Твърди, че била погасила задълженията си по договора за кредит. Счита, че договорът за кредит е недействителен поради това, че вноските по договора за поръчителство не били посочени в преддоговорната информация, както и поради това, че сключването на договора за гаранция било задължително условия за предоставяне на кредит.

Твърди, че договорът не е подписан, респ. че липсва съгласие, както и че не е спазена предвидената от закона форма и изискванията за шрифт. Друго основание за нищожност на договора сочи, че е липсата на ясно разписана методика досежно начина формиране на ГПР. Излага, че е посочен грешен размер на ГПР. Аргументира, че е налице заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.

Прави възражение за нищожност на целия договор за кредит. Моли съда да прогласи нищожността на чл.5 от Договора поради неравноправност, както и поради противоречие със закона. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищцата съдържание. Оспорва твърденията на ищцата, че предоставянето на поръчителство е условие за сключване на договора и развива съображения в тази насока. Счита, че искът не е предявен срещу надлежна страна, доколкото договорът за гаранция бил сключен с „Фератум Банк“ - Малта. Подробно излага, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация заедно с проекти на договора за кредит. Сочи, че възнаграждението за предоставена услуга за гаранция не се включва в размера на ГПР. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на 2 чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът счита, че е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове – установителен за прогласяване на нищожност и осъдителен такъв във връзка с недължимо платеното, които съдът намира за допустими.

Възражението на ответното дружество за липса на пасивна процесуална легитимация, доколкото исковете били предявени срещу ненадлежна страна, съдът счита за неоснователно, предвид, че ищецът иска прогласяване на нищожност на договорна клауза на договор, сключен между него и ответника, а не на договор, по който страна е едно трето лице – „Фератум Банк“.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора включва клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Фератум Банк“, което е заплатил.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Фератум Банк“, както и че клаузата, от която произтича процесното вземане е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването на сумата.

Между страните не се спори, а и от представения по делото договор № 1010835 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние се установява, че на 22.04.2021г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 700 лева.

Видно от договора е, че страните са постигнали съгласие за лихва, определена съгласно разпоредбите на Общите условия, в размер на 15,68 лева, при лихвен процент 2,24 % и годишният процент на разходите 49,82 %.

В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 715,68 лева, с падеж: 12.05.2021г. Договорът е сключен при Общи условия, приложени към отговора на исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

Между страните не се спори, че посочената сума в размер на 700 лева е усвоена изцяло.

Между страните не се спори, че кредитът е обезпечен , на основание чл.5 от договора за заем, с договор за гаранция /поръчителство/, сключен между 3

„Фератум Банк“, със седалище в Малта, като гарант , и ищеца срещу заплащане на възнаграждение в размер на 145,32 лева, платимо на падежа на вземането по договора за кредит. Съгласно същата разпоредба договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заема.

Видно от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, ищцата е заплатила във връзка с кредита сумата в размер на 161 лева /на 21.05.2021г./, както и сумата в размер на 800 лева /на 17.06.2021г./, съответно е погасила всички свои задължения по него. Наред с това, заключението дава следния отговор на въпроса на ищеца по отношение на формиране на ГПР, а именно същият включва само и единствено възнаградителна лихва.

Предвид гореизложеното, по възраженията на ищеца по отношение на нищожността на договора, и по-конкретно на чл.5 от същия, съдът намира следното:

При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. В конкретния случай обаче, по изрично посочване на ищецът същият предявява само един иск, а именно за обявяване на нищожност на конкретна клауза от него, а не на целия договор, съответно, съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив само в рамките, в които е сезиран.

Процесният договор е потребителски, сключен от разстояние, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, 4 настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съдът счита, че договорът е сключен отдалечено в съответствие с изискванията на ЗПФУР, като възраженията в обратния смисъл на ищеца се явяват неоснователни.

Както бе установено по-горе, процесното вземане е обезпечено с поръчителство, предоставено от "Фератум банк", вследствие на което между ищцата и поръчителят е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението, дължимо на поръчителя, следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК за общ разход по кредита за потребителя. За да се прецени дали таксата за предоставяне на поръчителство е част от общите разходи по кредита, следва да се приложи определението, съдържащо се в чл.3, б.„ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора /с изключение на нотариалните разходи/; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия /чл. 5 от договора и чл. 5. 3 от ОУ/ предполага предоставянето на обезпечение.

Действително, за кредитополучателя съществува възможност да избере дали това да е предложено от него физическо или юридическо лице, или предложения от кредитора поръчител „Фератум банк“, но това не променя факта, че дължимото в тази връзка възнаграждение /такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР в случаите, в които лицето, кандидатстващо за кредит е избрало за 5 поръчител „Фератум банк“. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит или в стандартния европейски формуляр, че този разход се включва в ГПР /както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му/ е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.

По отношение на разпоредбата на чл.5 от договора, предвиждаща поръчителство, съдът счита, че ответникът не е действал добросъвестно като не е предоставил цялата необходима информация на ищцата по отношение на общия размер кредита с оглед на дължимото възнаграждение за поръчителя, невключено в ГПР. Съответно, последната е била лишена от възможността да разбере всички икономически последици от сключения договор и да вземе информирано решение дали да го сключи, или не. С посочената разпоредба от договора се цели единствено вменяване на задължение за потребителя, което има за цел само и единствено да увеличи разходите по кредита за него, заобикаляйки изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК, и като такава се явява неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.10 ЗЗП и нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК.