Определение № 510 от 02.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510 гр. Ловеч, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

П. ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20234300600389 по описа за 2023 година С Определение № 367/18.08.2023 г., постановено по ЧНД № 615/2023 г.

Ловешкият районен съд , трети наказателен състав е отменил постановление на Районна прокуратура – Враца, ТО Бяла Слатина от 04.01.2023 г. , с което е прекратено наказателното производство по сл. дело № 11/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел – Враца, образувано за престъпление по чл. 286 ал.

1 от НК като незаконосъобразно. Със същото съдът е върнал делото на РП Враца, ТО – Бяла Слатина за излагане на пълна фактическа обстановка, анализ на доказателствата и преценка за по-нататъшния изход на процеса.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от Десислава Хайтова – прокурор при Районна прокуратура Враца, ТО Бяла Слатина в предвидения от закона срок. Счита, че същия е неправилен, необоснован и постановен в противоречие на закона. Изтъква, че изискванията към съдържанието на постановленията на прокурора са нормативно закрепени в НПК, а именно в чл. 199 ал. 2, чл. 243 ал.1, като смята че същите са изпълнени. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК съдът има правомощие да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания ,като в конкретния казус е приел, че в Постановлението за прекратяване не са спазени изискванията на чл. 13 и чл.

14 от НПК, като не са взети предвид и не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Счита ,че този извод на съда е незаконосъобразен, като излага подробни съображения в тази насока. Изтъква, че не е нарушена и разпоредбата на чл. 14 от НПК, тъй като наблюдаващия прокурор е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на пълно изследване на всички обстоятелства , които са предмет на доказване по делото , образувано за престъпление по чл. 286 ал. 1 от НК, като в постановлението за прекратяване е изложена подробно фактическата обстановка, имаща значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Излага ,че макар и да не са изброени подробно имената на свидетелите, които дават показания относно окастрянето на дърветата , този факт е безспорен и не е необходимо да се 1 обсъждат показанията им подробно. Сочи, че наблюдаващия прокурор не е установил, че по досъдебното производство във връзка с подаваните сигнали от страна на свидетеля П. до множество институции , различни от надлежните органи на власт, да има данни за извършено престъпление от общ характер, поради което не са отделени материали от това производство , на основание чл. 216 от НПК. Изтъква, че горните обстоятелства не е установил и по повод на сигнали, подавани от свидетеля К., отнасящи се до поведението на свидетеля П., поради което липсва произнасяне и включване във фактическата обстановка и правен анализ и на тях от прокуратурата. Смята, че няма повече правни изводи, които могат да бъдат направени, като се вземе под внимание, че разрешението, което е дадено на свидетеля К. да извърши окастрянето на дърветата от страна на свидетелката Т. не е по предвидения ред, съгласно описаната Наредба № 23 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община – Плавен и няма как П. да знае за него от трети лица.

Счита, че са спазени всички изисквания, визирани по посочените погоре разпоредби за произнасяне от страна на прокуратурата с постановление за прекратяване на наказателното производство, поради което моли настоящата инстанция да отмени Определение № 367/18.08.2023 г., постановено по ЧНД № 615/2023 г. на РС Ловеч като незаконосъобразно и необосновано и потвърди Постановлението на РП Враца, ТО Бяла Слатина за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 11/2022 г. на ОСлО – Враца, преписка № 276/2022 г. на РП – Враца.

По делото е постъпило и възражение от Д. Х. К.. Счита, че Постановлението и протеста „са повърхностни и схематични, без подробен анализ на установената фактическа обстановка, изводима от показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства". В тази връзка излага съображения, като счита, че е наЛ. превратно тълкуване на наказателното право и процеса от протестиращия прокурор , относно субективната страна па престъплението по чл. 286 ал. 1 от НК и дължимите от него действия от процесуална страна за разкрИ.е на обективната истина по делото. Счита, че задължително съгласно разпоредбата на чл. 199 ал. 2 от НПК за постановлението за прекратяване на наказателното производство и на чл. 320 ал. 2 от протеста по аналогия ,следва да се съдържат мотиви състоящи се в проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, не „както е направил наблюдаващия прокурор да прави оценъчна характеристика на действията си, от които извежда два повърхностни извода, които противоречат на фактите по делото“. Счита, че в обясненията на П.Д.

П. ,пред поЛ.йския служител И. и в последствие пред прокурора от РП – Плевен по поискано обяснение по преписка В-2057, изпратено по пощата на 15.04.2020 г.под формата на „отговор“, получено в прокуратурата на 16.04.2020 г. се съдържат твърдения за извършено престъпление по чл. 216 ал.

1 от НК, че са „изрязани всички клони на дърветата“, като на П. е ясно, че това твърдение е невярно, видно от показанията на всички свидетели, които са разпитани по делото. В тази връзка сочи и съдебна практика. Счита, че представителя на обвинението, въпреки задълженията си по НПК и ЗСВ не е 2 изложил никакви фактически и правни аргументи, относно твърденията на П. пред надлежен органа на власт, че са унищожени или повредени „седем дървета, собственост на Община – Плевен“. Изтъква, че неговите показания , както и на останалите свидетели не са били предмет на анализ и съпоставка от представителя на обвинението с показанията на П. П.. С оглед на това счита, че прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви – задължителни за прокурорския акт, съобразно разпоредбата на чл. 199 ал. 2 от НПК. Счита, че показанията на разпитаните свидетели И., Д., Й., В. и Т., с изключение на показанията на П. са пренебрегнати от прокурора, въпреки твърденията му „че видно от разследването са взети мерки за разкрИ.е на обективната истина“. Приема за невярно, с оглед на събраните доказателства – показанията на свидетелите И. и Т., твърдението на представителя на обвинението, че „… не може да се установи по категоричен и несъмнен начин, че свидетелят П. е знаел, че свидетеля К. има издадено по надлежни ред разрешително за извършваното окастряне“. Излага, че дори да е вярно твърдението на прокурора „че е било необходимо издаването на писмено разрешително“, то тази преценка не е от компетентността на П. П., с оглед на правомощията му. Сочи, че извода на прокурора, че няма доказателства, относно субективната страна на престъплението е направен въз основа на безкритично приетите за достоверни показания на П. П.. Изтъква, че представителя на прокуратурата в своето постановление и протеста умишлено пренебрегва обективните обстоятелства по делото – относно период от време, нормативната уредба и произтичащите от това задължения на П., тъй като те сформират извод за пряк умисъл от негова страна за набеждаването му. Счита ,че в тази връзка е и твърдяното в обяснението „отговор“ запитване на представител на Общинско предприятие „Управление на общински земи и гори“, въпреки знанието, че това предприятие на отговаря за урбанизираните територии, а е оторизирано да издава разрешения за отсичане на дървета извън границите на населените места. Счита ,че на същия му е било добре известно ,че е следвало да отправи въпроса си към компетентния орган „Екология“ при Община –Плевен, но тъй като е бил наясно , че е било наЛ. разрешение, умишлено се „опитва да заблуди прокурора от РП – Плевен , че е изпълнил необходимото за изясняване на фактите, в качеството си на кметски наместник и те сочат недвусмислено на правотата на изявлението му“. Изтъква ,че набедяването в престъпление е започнало след изявлението на П. пред младши поЛ.йски инспектор ,свидетеля И. И. и е довършено с обясненията му „отговор“ до прокурор от Районна прокуратура – Плевен при условията на продължавано престъпление. Счита , че в „Отговор“ на П. до Районна прокуратура – гр.

Плевен са наЛ. всички предпоставки съгласно установената практика на ВС и ВКС за съставомерност на престъплението по чл. 286 от НК/решение № 469/20.10.2010 г. по н.д. № 438/2010 г. на ВКС/. Изтъква, че без съвкупен анализ на всички доказателства изготвеното постановление за прекратяване на наказателното производство е със съществени пороци, водещи до необходимост от отмяната му, а протеста следва да бъде оставен без уважение.

3

Счита, че извършеното от него премахване провиснали клони на седем дървета не е престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява извършването на твърдяното от П. самоуправство с оглед на събраните по делото доказателства. Сочи, че още от разговора с оператора на РЦ 112 Монтана от страна на П. може да се направи извода за набедяване в престъпление по смисъла на чл. 323 ал. 1 от НК, като същото е посочено и в писмен „Отговор“ по преписка № В 2057/2020 г. получен в Районна прокуратура – гр. Плевен на 16.04.2020 г.

Изтъква ,че посоченото по-горе е достатъчно, за да се направи извода , че с твърденията си П. П. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 286 ал. 1 от НК, като го е набедил в извършване на престъпления по чл. 216 ал. 1 и чл. 323 ал. 1 от НК.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да потвърди постановения от Райония съд съдебен акт като правилен и законосъобразен и върне делото на прокуратурата със задължителни указания по прилагане на закона.

Настоящата инстанция като съобрази отразеното в протеста на представителя на обвинението, възраженията на Д. К., постановения от първата инстанция съдебен акт и след като извърши цялостна проверка на приложените към досъдебното производство доказателства, приема за установено следното:

С Постановление за образуване на досъдебно производство № 97 от 05.01.2021 г./ с оглед на отразеното в щемпала на Окръжна прокуратура – Плевен/ е било образувано такова, „затова че на 27.03.2020 г. в гр. Плевен, пред надлежен орган на властта е набеден Д. Х. К. М.Г.С. в престъпление, като знае, че е невинен – престъпление по чл. 286 ал. 1 от НК /л. 1, папка 2/, въз основа на сигнал от Д. К..

От приложените към делото писмени доказателства /папка-1/ е видно, че е била образувана преписка № В2057/2020 г. по описа на РП –Плевен/л. 2, папка 1/ . Била е заведена докладна записка /л. 4, папка 1/ като е извършена проверка по преписка 3391р-2984/20 г. по описа на второ РУ, по повод подаден сигнал от П. П. на телефон 112/приложена към папка 4, л. 91-л. 95 аудио-техническа експертиза/.

По повод образуваната преписка

№

В2057/2020 г. по описа на РП –Плевен/л. 2, папка 1/ л. 22 папка едно е изискано от П. П. ,в качеството му на кметски наместник да даде подробно обяснение, което същия е обективирал в Отговор вх. В-2057/20 г. /16.04.2020 г., като е дал и писмени обяснения с дата 27.03.2020 г., приложени в папка 1, но нечетливи. С Постановление от 14.05.2020 г. прокурор при СГП е отказал да образува досъдебно производство. Подадена е жалба /приложена на л. 98 том 5/ от Д. К. вх. № В-4067/08.06.2020 до Районна прокуратура – гр. Плевен, в която той е направил искане, след като се запознаят със събраните по преписка на СГП № 9212/2020 г. доказателства и му се даде възможност да изложи допълнителни аргументи, да се произнесе дали П. П. го е набедил в извършване на престъпления по чл. 323 или чл. 216 от НК.

По делото са били разпитани като свидетели - О.Г. , В. Й., В.М./ Папка 4

3 от ДП по описа на РП – Плевен/П. И.а, Б.М., И. И., И. М.И. Д., Д. Х.

К./папка 4 от ДП по описа на РП – Плевен/, на И. М.папка 5 по ДП по описа на РП – Плевен/. Освен това са били разпитани и свидетелите М.К., П.Д.Н.В.М.Н., Й.Д.Р.С.П. Т., П. П., Д. К./ папка ОСлО – Враца/, била е назначена и аудитехническа експертиза.