Решение № 335 от 01.04.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 237/2024
- Вид
- Решение № 335
- Подписан
- 01.04.2024
- В сила
- 30.04.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова
Други актове по делото
- Определение № 728 от 26.02.2024 · Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова
- Протокол № 376 от 13.03.2024 · Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова
- Разпореждане № 2334 от 09.05.2024 · Весела Гълъбова
- Разпореждане № 2699 от 28.05.2024 · Весела Гълъбова
- Разпореждане № 3425 от 04.07.2024 · Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14, ал.1, т.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14, ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.18г · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.18ж, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28б, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 335 гр. Варна, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
И.ка Д. Дрингова
Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100500237 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 97262/28.12.2023г., подадена от Р. И. Д., ЕГН ********** срещу Решение № 4058/13.12.2023г., постановено по гр.д. № 7392/2022г. на ВРС, 7-ми състав, с което е прието за установено по отношение на А. Ж. А., ЕГН ********** и И. Г. Т., ЕГН ********** по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Р. И. Д., ЕГН ********** не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна одобрени със заповед № РД-1857/05.07.2016г. на изп.директор на АГКК, находящ се в с. Кичево, община Аксаково, с площ от 720кв.м., при граници имоти: № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и №
*** и отменен нотариален акт №118, том I, рег. № 3741, дело № 201/1998г. на нотариус Гонова, с р-н на действие РС-Варна, на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че ищците имат правен интерес от предявения 1 отрицателен установителен иск. Сочи се, че по делото е установено, че на ищците е възстановено правото на собственост върху нива от 4,5 дка в землището на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, а процесният имот се намира в землището на с. Кичево. Навежда се оплакване, че първоинстанционният съд не се е произнесъл инцидентно по реда на чл.17, ал.2 от ГПК по недопустимостта/незаконосъобразността на Решение № 14800/17.11.2021г. и Решение № 14801/17.11.2021г. на ОЗС-Аксаково.
Оспорват се като необосновани и изводите на първоинстанционния съд, че правото на ползване на ответницата не се е трансформирало в право на собственост, както и че неправилно се е позовал на пар.4б от ЗСПЗЗ в редакцията му към постановяване на решението по гр.д. № 230/1997г., респ. към датата на отменения отказ на кмета. Въззивникът счита, че предпоставките за придобИ.е правото на собственост следва да се преценяват към момента на заплащане в законовия срок на земята на собственика чрез общината. Излага се, че към тази дата в сила е била разпоредбата на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, обнародвана в ДВ от 28.10.1997г. Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на съда, че не е налице заявеното от него в условията на евентуалност основание за придобИ.е собствеността върху процесния имот по давност. Счита, че от ангажираните гласни доказателствени средства се установяват предпоставките на придобивната давност. В заключение въззивникът моли обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, а в условията на евентуалност – да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира и направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите А. Ж. А., ЕГН ********** и И. Г. Т., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Считат решението за правилно, законосъобразно и мотивирано. Излагат съображения, поради които считат, че Решение № 12130/13.11.2001г. на ПК-Аксаково и Решение № 14801/17.11.2021г. на ОЗС-Аксаково не са нищожни. Сочат, че от СТЕ се установява, че ответникът /въззивник в настоящото производство не е имал право да трансформира правото на ползване в право на собственост, както и че населението следва да се преценява към момента на приемане на разпоредбата на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. към 1992г. По отношение на 2 придобивната давност излагат, че същата е започнала да тече от одобряване на ПНИ за съответната местност – 11.09.2012г. и от този момент до предявяване на исковата молба не са изтекли изискуемите по закон 10 години.
Считат за незаконосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че релевантният момент, от който тече придобивната давност за ответника е свързан с отмяната на отказа на кмета и завършване на процедурата по пар.4 от ЗСПЗЗ в редакцията му към постановяване на съдебния акт, но изразяват съгласие с извода на съда, че ответникът не е доказал осъществяването на трайна, непрекъсната и явна фактическа власт върху процесния имот. Молят решението да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на А. Ж.
А., ЕГН ********** и И. Г. Т., ЕГН ********** срещу Р. И. Д., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че Р. И. Д., ЕГН ********** не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна одобрени със заповед № РД-18- 57/05.07.2016г. на изп.директор на АГКК, находящ се в с. Кичево, община Аксаково, с площ от 3
720кв.м., при граници имоти: № ***, № ***, №
***, № ***, № *** и № ***, като е направено и искане за отмяна на констативен нотариален акт № 118, том I, рег. № 3741, дело № 201/1998г. на нотариус Гонова, с р-н на действие РСВарна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са наследници на А.Г.Ж., в полза на който с т. 5 от решение № 12130/13.11.2001г. на ПКАксаково е признат за възстановяване имот- нива с площ от 4,5дка, м-ст Перчемлията. По ПНИ СО „Черноморска панорама“/“Перчемлията“, одобрен със Заповед на обл. Упр. От 11.09.2012г. на наследодателя бил отреден и записан стар имот № 204 по ПКП към ПНИ. В този имот изцяло попадал новообразуван имот 510.296 по ПНИ. Твърди се още, че в ПНИ процесният имот е записан на Г. П. Д., на която ответницата е наследник, въз основа на нотариален акт № 118, том I, рег. № 3741, дело № 201/1998г. на нотариус Гонова. Ищците оспорват нотариалния акт в частта, с която е прието, че същата се явява собственик на имот пл. № 296, целият с площ от 700 кв.м., находящ се в землището на с. Кичево, местност „Черноморска панорама“ въз основа на пар.4б от ЗСПЗЗ. Оспорват Г. Д. да е придобила собствеността върху имота, тъй като не й е било предоставено валидно право на ползване.
Твърди се още, че дори и да е й е предоставено право на ползване, тя не е имала право да изкупи, тъй като не са били налице предпоставките на пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ, предвид че имотът не се намира на по-малко от 30 км от гр.
Варна, областен град с население над 300хил.жители и на повече от 10км от крайбрежната морска ивица, както и не е била жител на с. Кичево, в чието землище е имотът. Ищците обосновават правния си интерес от отричане правата на ответника с оглед невъзможността да бъде приключена реституционната процедура. Изрично сочат, че решение № 12130/13.11.2001г. на ПК-Аксаково е само признавателно, а не възстановява правото на собственост на наследниците на А.Г.Ж., тъй като няма предходни планове на земите, включени в ТКЗС към момента на кооперирането им, както и няма изработени помощни кадастрални планове, поради което процедурата по възстановяване не е приключила с постановеното решение и е необходима заповед на кмета, с която да се индивидуализира имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва правният интерес на 4 ищците от предявяване на иска, като твърди че процесният имот № *** не попада в стар имот 204 по ПКП, както и че ищците са обезщетени с паричната сума в размер на оценката на имота, платена от Г. Д..
Не оспорва, че е единствен наследник на Г. Д., приживе придобила собствеността върху процесния имот.
Твърди, че на наследодателя й е било предоставено право на ползване на имота с решение № 87-1, по протокол № 9 от заседание на ИК на ОбНС на с. Аксаково от 21.08.1984г., издадено въз основа на 11-то ПМС, за което й е било издадено удостоверение № 1260/13.10.1989г. С молба до кмета с вх. № Г/311/19.06.1992г. Г. Д. е заявила желание за упражни право на изкупуване на имота. Предвид липсата на данни за произнасяне по молбата й, с нова такава с вх. № РД-94-Г/32/21.03.1997г. повторно е сезирала кмета с това искане.
Постановен е бил отказ, който след проведен съдебен контрол с решение от 24.09.1997г. по гр.д. № 330/1997г. на ВОС е бил отменен и е признато право на изкупуване по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обявена е оценка от 36225 лева, заплатена от Д. в полза на бившите собственици чрез Община Аксаково в законовия срок – на 22.10.1997г. Твърди, че към 31.12.1997г. населението на гр. Варна е било 298571 жители. На 22.12.1998г. Г. Д. се е снабдила с процесния НА № 118/1998г. за собственост върху имота, придобит на основание пар.4б ЗСПЗЗ. През 2007г. имотът е деклариран като нейна собственост, а след смъртта й от ответницата. Твърди, че от 22.10.1997г. и до смъртта си- 30.12.2021г., Г. Д. е упражнявала фактическа власт върху имота.
След смъртта на майка й, ответницата продължила да упражнява лично фактическа власт върху имота. Въвежда в евентуалност придобивно основание добросъвестно владение осъществявано от наследодателя в периода от 22.12.1998г. до завеждане на исковата молба, евентуално недобросъвестно такова в периода от 20.10.1997г., евентуално от 21.11.1997г. до 30.12.2021г., продължило от ответницата след смъртта на Г. Д. и към датата на подаване на исковата молба от ответницата.
Твърди още, че решение № 12130/13.11.2001г. на ПК Аксаково е нищожно изцяло, евентуално само по т. 5, а евентуално незаконосъобразно по т.5 до размера на процесния имот, поради настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост в полза на праводателя й. Счита, че решението е подписано от лица, които към 13.11.2001г. не са били членове 5 на комисията. Счита, че комисията се е произнесла недопустимо по искане на Ж.Г., което не е било заявено в т. 9 на заявлението му вх. № 94/18.12.1991г.
Счита, че комисията недопустимо се е произнесла за възстановяване правото на собственост, доколкото съгласно чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ е разполагала само с правомощие по признаване на такова право, който порок обосновавал нищожност на акта. Тази нищожност счита, че влече нищожност на ПКП изготвен към ПНИ и одобрен със заповед № РД-12-7706-262/11.09.2012г.
Прави се искане за инцидентно произнасяне на съда по валидността и законосъобразността на решението на ПК и това на комисията по чл. 28б, ал.
2 ППЗСПЗЗ за одобряване на ПКП към ПНИ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието по делото е решение № 12130 от 13.11.2001г. на ПК-Аксаково, съгласно което е възстановено правото на собственост на наследниците на А.Г.Ж. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на няколко недвижими имоти, включително по т.5 – нива с площ от 4.500 дка., шеста категория, находяща се в землището на с. Осеново, местността Перчемлията, заявен с пореден номер 9 от заявлението. Решението е подписано от председател С.Б., секретар Е.Д. и четири члена на комисията.
Разпечатката съдържа 38 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6c68129-0aea-4c46-96fb-410c0debbba1