Определение № 4345 от 12.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4345 гр. София, 12.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100901878 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.248 ГПК.

По делото е постъпила молба от ищеца сдружение „Туристическо дружество М.“, ЕИК ****, чрез адв. М. Л. Н., под вх.№88896/04.10.2023 година, с която страната моли съда да допълни постановеното решение, в частта за разноските, тъй като страната е направила разноски от 800лв. заплатена д.т. и от 800лв. за заплатен адвокатски хонорар.

В срока за отговор на тази молба ответникът „Б.Т.С.“ ЕИК ****, чрез адв. А. С. П. моли съда да съобрази, (е ищецът е предявил 10 броя отменителни искове и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, като се съобрази уважената част на исковете и моли съда ищецът да бъде осъден да заплати на ответника разноски, съобразно отхвърлената част на исковете, в размер на минималното адвокатско възнаграждение.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По т.д.№1878/2022г. е постановено решение №984/04.08.2023 година, с което производството частично е прекратено, поради недопустимост на две от претенциите.

Атакуваните от ищеца решения, взети от общото събрание на ответника, проведено на 15.10.2022 година са три на брой, а в останалата част исковете са отхвърлени, поради това, че съдът не е установил нарушение на нормите на действащия устав, конкретно чл.34 и чл.36.

В постановения диспозитив не е налице произнасяне по разноските.

Искане за разноски страните са направили в пледоариите си по делото в проведеното последно о.с.з на 06.06.2023 година.

Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, като е претендирал разноски общо от 1600лв., представляващи сумарна величина за заплатените д.т. от 800лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение от 800лв., като реалността 1 на тези разходи е установена в процеса документално.

При така развилия се спор, съдът намира следното:

Налице е основание за прилагане на нормата на чл.248 ГПК, тъй като съдът, въпреки направеното искане, не се е произнесъл по отговорността за разноските, поради което за ищеца и ответника е възникнало право в срока по чл.248, ал.1 ГПК, да направят искане за допълване на решението.

От тази възможност се е възползвал ищецът, който в този преклузивен срок е подал молба за допълване на решението.

Молбата се явява частично основателна и това е така, защото съдът е уважил три от исковете . Следователно за тях ответникът дължи заплащане на разноски под формата на д.т от 80лв. за всяка претенцията общо – 240лв.

По отношение на адвокатското възнаграждение.

Както вече настоящият състав на съда се е произнасял, приложимата норма от Наредба №1/2004г. е чл. 7, ал. 2, т. 10 от подзаконовия нормативен акт. Това е така, защото при липса на изрична нормативна уредба относно искове на участници в юридическо лице с нестопанска цел на основание чл.

46, ал. 2 от ЗНА следва да се извърши тълкуване и да се приложи по аналогия на закона онази разпоредба, която урежда подобен случай като се има предвид целта на тълкувания нормативен акт. Искът по чл. 74 ТЗ е предоставен на всеки акционер или съдружник, за да защити правата си срещу незаконосъбразно решение на общото събрание. По същия начин искът по чл. 26, ал. 5 ЗЮЛНЦ е предоставен на всеки член на сдружение с нестопанска цел, за да защити правата си срещу незаконосъобразно решение на общото събрание. При идентичност на регулираните от нормата на чл. 7, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обществени отношения и процесните, приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 1 , т. 10 от Наредбата.

Ето защо съдът намира, че тази част от разноските следва да бъде уважена в цялост, защото касае възнаграждение за един иск, съобразно Наредбата и в настоящия случай не съдържа разбивка относно това за какви искове е заплатено това възнаграждение.

Обобщено – разноските, които следва да се присъдят на ищеца е сума от 1 024лв.

Искането на ответника за присъждане на разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение е преклудирано.

Възможността ответникът да иска допълване на решението е съществувала до изтичане на срока по чл.248 ГПК, което следва да се изчисли от датата на получаване на препис от решението – 18.09.2023 година, а именно до 02.10.2023 година, включително, на която дата изтича срокът за обжалване на постановеното решение.

Ето защо в тази част молба на ответника за допълване на решението чрез присъждане на страната на разноски в размер на минимално адвокатско възнаграждение, под вх.№116388/11.12.2023 година следва да се остави без разглеждане.

2

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НА основание чл.248 ГПК допълва решение №984/04.08.2023 година, постановено по т.д.№1878/2022г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, като ОСЪЖДА сдружение „Б.Т.С.“, ЕИК****, да заплати на сдружение „Туристическо дружество М.“, ЕИК ****, в размер на 1 024лв., като оставя искането за разноски над тази сума до размер на сумата от 1 600лв. без уважение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на сдружение „Б.Т.С.“, ЕИК****, под вх.№116388/11.12.2023 година, в частта, с която ответникът претендира присъждане на разноски, представляващи минимално адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.1, т.10 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС В 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3