Решение № 260295 от 24.03.2021, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 24.03.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти гр.състав, в публично заседание на 10 март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 5257 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата С.М.К. твърди, че на 21.05.2019 г., около 09,25 ч. в гр.Р, на кръстовище между ул.“В.“ и ул."Ч.В.", лек автомобил „Ауди А3" с ДК № Р 08 00 КА,управляван от Н. С., предприел маневра - заден ход без да се увери, че няма да застраши живота на други участници в движението, при което блъснал преминаваща отзад на автомобила пешеходка К.. Вследствие на удара последвало падане на пострадалата на земята, силен удар на главата й в пътното платно със загуба на съзнание. След инцидента пострадалата била откарана от екип на Спешна помощ в УМБАЛ "Канев" АД, гр.Русе в увредено общо състояние. След преглед и извършени множество изследвания били установени следните наранявания: травма на главата, комоцио церебри, травма на десен глезен, подкожен хематом на глава и шия, силни болки в гръдния кош в долни ребра ляво, корови контузионни огнища в ляво фронтално и париетално САХ в ляво фронтално, лезии перистиращи, дилатирана /разширение/ вертикулна система, разположена по средна линия. Поради получените увреждания пострадалата била настанена в болничното заведение и изписана на 25.05.2019 г. в увредено общо състояние и продължаващи болки и оплаквания. След изписване от болницата ищцата продължила да има оплаквания, които се изразявали в световъртеж, замайване, нестабилност при ходене, болки в глезена и ребрата. Поради възрастта си, тя и към настоящия момент продължавала да изпитва последиците от получените телесни увреждания от ПТП. По повод същото, бил съставен Констативен протокол № 334/100 от 21.05.2019 г. от служител на сектор ПП-ОДМВР-Русе. На водача, управлявал МПС, бил съставен АУАН

№ 238314. Увреждащото МПС към деня на ПТП имало сключена ЗЗ “ГО“ с полица № BG/22/118002450329. Вследствие на инцидента пострадалата получила и емоционални и психически травми от преживяното неочаквано събитие. Моли да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата

20 000 лева - обезщетение за причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва допустимостта на иска, поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 496, ал. 2, б. Б, вр. ал. 4, вр. чл.

498, ал.3 вр. чл. 380 от КЗ, тъй като ищцата не представила банкова сметка, *** застрахователя. ЗК „Лев Инс“ АД с писмо, изх.№ 848/23.01.2020 г. уведомило С.К. и нейния адвокат, че й е определено застрахователно обезщетение в размер на

2800 лева за неимуществени вреди. В същото писмо отново било обърнато внимаине, че по преписката не е представена банкова сметка, ***. Ответникът оспорва и изцяло твърденията в ИМ относно механизма на процесното ПТП от 21.05.2019 г. Твърди, че основната причина за настъпване на произшествието била неправомерното поведение, невниманието и неправилното позициониране на ищцата на пътното платно, в противоречие на правилата на

ЗДвП. Счита, че определеното от него застрахователно обезщетение е съответно и възмездява пълно и цялостно увреденото лице за претьрпените неимуществени вреди, при съобразяване на обстоятелствата при настъпване на ПТП, естеството на вредите и принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която, като пешеходец, създала предпоставки за настъпване на произшествието, като нарушила чл.113, ал.1, т. 1 и 2, забраната по чл.

114, т.1 и чл. 108, ал.1 от

ЗДвП. Оспорва и това, че в резултат от настъпването на ПТП от 21.05.2019 г. за ищцата са настъпили описанитe в исковата молба травми и здравословни състояния. Оспорва продължителността на проведеното лечение, както и лечебно-възстановителния период. Счита, че твърденията в исковата молба са в пълно противоречие с приложената епикриза. Твърди, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и застрахователното обезщетение да бъде съразмерно намалено. Поради непредставянето на банкова сметка *** С.К., с оглед изпълнението на процедурата по чл. 380 КЗ, счита, че законна лихва не се дължи. Претендира отхвърляне на претенциите и заплащане на направените деловодни разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, установяваща възможност за предявяване претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който е заплатено или определено обезщетение от страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката на ВКС /напр. Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д.№ 1614/2018 г., ТК, І т.о./.

В производството по делото са представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е предявило претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя на деликвента на 03.09.2019 г., по която е образувана щета № 0000-1000-03-19-7636. След изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, на 23.01.2020 г. ЗК „Лев Инс“

АД с писмо до ищцата и адвоката й е определило застрахователно обезщетение в размер на 2800 лв., с което увреденото лице не е съгласно. Съобразно тези правнорелевантни обстоятелства, съдът намира, че исковата молба е предявена след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ, поради което претенцията се явява процесуално допустима.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

От представената по делото справка за извършена проверка в Гаранционен фонд за сключена застраховка „ГО“ се установява, че МПС с ДК № Р 0800 КА е било застраховано по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс“

АД с период на покритие от 18.08.2018 г. до 18.08.2019 г., който факт не се оспорва от ответника.

Видно от приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали № 334/100 от 21.05.2019 г., изготвен от служител на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе, на същата дата, в 9,45 часа, в гр.Русе, на кръстовище между ул.“В“ и ул.“Ч.В.“, е настъпило ПТП с един участник - л.а.“Ауди“, модел „А3“, с рег.№ Р 0800 КА, собственост И.С. С., управляван от сина му Н.И.С., който при извършване на маневра – движение на заден ход блъска намиращата се на платното пешеходка С.К.. На водача на процесното МПС е съставен АУАН за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, въз основа на който е издадена НП № 19-1085-001801/19.07.2019 г., с което му е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на

20 лв.

От приложената по делото медицинска документация и приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че след инцидента ищцата е откарана с линейка в Центъра за спешна медицинска помощ. В представения лист за преглед на пациент е снета следната анамнеза:

„Блъсната от лек автомобил. Пада и си удря главата, гърдите, десния глезен.

Загубила съзнание. Съобщава за главоболие, гадене и световъртеж“. С.К. е хоспитализирана в Отделение Неврохирургия при УМБАЛ „Канев“ АД, гр.Русе, където след множество изследвания е изписана на 25.05.2019 г. с диагноза Контузио капитис. Комоцио церебри. Проведено й е медикаментозно лечение. Назначена е и медикаментозна терапия за дома. В издадената епикриза от отделението по неврохирургия е отразено, че състоянието на болната се е подобрило, раздвижена. Главоболието и световъртежът отзвучали. Стабилизирано соматично и неврологично състояние.

Според експертното заключение С.К. е получила контузия в кората на ляв челен и ляв теменен дял на мозъка, колекция от кръв под меката мозъчна обвивка в ляв челен дял, подкожен хематом в теменна област на шията, които увреждания могат да бъдат получени при ПТП на 21.05.2019 г. При тях обичайният възстановителен период е около 3 месеца. Ищцата е имала дегенеративно заболяване на централната нервна система, поради което при получените от ПТП контузии е възможно да са го влошили. Съобщаваните от същата оплаквания от болки в лява гривнена става и подбедриците към м.02.2021 г. не са във връзка с установените увреждания от процесния пътен инцидент. Възможно е, обаче да се появява периодично главоболие с различна интензивност.

Разпитаният по делото свидетел К.К.– съпруг на ищцата заявява, че преди въпросното ПТП съпругата му била много добре. След това не била добре с главата, ръцете, краката и тялото. Преди катастрофата се обслужвала сама, а сега не можела, ходела до тоалетната, къпела се с помощта на съпруга си и нищо не помнела. Сега едвам вървяла, боляли я ръката, тялото и десния крак, от време на време й се виело свят.

В производството по делото са изслушани и показанията на свидетеля Н.С. – водачът на моторното превозно средство, причинило твърдяното застрахователно събитие. Същият сочи, че на 21.05.2019 г. в задните улички на магазин „Лидъл“, пред него имало спрял камион на чистотата, който не му позволявал да мине. Свидетелят дал на заден ход автомобила, докато ищцата пресичала улицата до контейнерите, на 2-3 метра от кръстовището. Той не я видял, била в мъртвата точка и съвсем лекичко я бутнал. Тя паднала на земята и свид.С. много се стреснал. Слязъл и я повдигнал. Възрастната жена била в съзнание, но била в паника и не говорела. Казала, че я боли главата и имала цицина. Извикани били органите на КАТ и бърза помощ. Докато чакали да дойде линейката, свидетелят я хванал под ръка и отишли до тях, за да си вземе личната карта.

Въз основа на тези гласни доказателствени средства, на останалите събрани материали по делото и след оглед на място, е изготвено и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, установяващо механизма на настъпване на процесното ПТП от 21.05.2019 г. Според експерта, при конкретната пътна обстановка движението на лекия автомобил е могло да се възприеме едва след потеглянето му на заден ход, след като пешеходката е стъпала на пътното платно. В случай, че е възприела автомобила при неговото тръгване на заден ход, тя не е имала време за реакция.