Решение № 66 от 24.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Кюстендил, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500355 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Делото е образувано след изпращането му от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд въз основа на Решение № 433/02.07.2023 г. по гр. д. № 1941/2023 г., с което е отменено Решение № 20/16.01.2023 г. по гр. д. № 233/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил.

Предмет на разглеждане е въззивна жалба с вх. № 1597/25.02.2022 г. от М. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Баланово, община Дупница и Л. Е. И., с адрес: гр. София, ул. „***“ № 13, чрез пълномощника им адв. П. Г. П. от АК - Благоевград, с адрес гр.

Благоевград ул. „***“ № 50, насочена против Решение № 57 от 03.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 1144/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отхвърлил предявените от М. С. Г. и Л. Е. И. срещу Н. А. Д. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размери, както следва: от ищцата М. С. Г. – за сумата от 5 001 лева, предявена частично от 800 000 лева.; от ищеца Л. Е. И., – за сумата от 5 001 лева., предявен частично от 500 000 лева, (съгласно допуснатото от съда изменение на исковете на основание чл. 214 ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.11.2021 г.), и за заплащане на законна лихва върху сумите на основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. С. Г. и Л. Е. И. да заплатят на Н. А. Д. сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото.

Въззивниците релевират доводи за неправилност на обжалваното решение 1 поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Считат, че в нарушение на чл. 235 от ГПК първостепенният съд не е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като решението не съдържало фактически установявания за наличие, респективно липса на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД. Твърди се, че решението на ДнРС е постановено при липса на мотиви. Излага се становище, че не е изготвен доклад по смисъла на чл.

146 от ГПК, алтернативно, същият е непълен и не отговаря на изискванията на цитираната разпоредба. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 131 ГПК, вр. чл. 133 ГПК, при неподаден в срок отговор на и.м., съдът бил допуснал възражения на ответника срещу иска, както и допуснал и приел по делото представени от него писмени доказателства – докладни записки и материали по преписки в полицейско управление гр. Рила, независимо, че тези доказателствени искания били преклудирани.

Навеждат се съображения за противоречие на съдебното решение с материалния закон. Твърди се, че при постановяване на съдебното решение, първоинстанционният съд не е приложил правилно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, като не бил взел отношение по въпроса за деянието, а разсъждавал по въпроса за причинната връзка между деянието и вредата и се аргументира в насока за наличие на елементите от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Подчертава се, че в случая деянието се изразявало в действията на ответника по принудително ограничаване възможността за лечение чрез установена медицинска практика и принудително налагане на лечение на раково заболяване чрез методи на алтернативна медицина.

Въззивниците считат, че е налице противоправност на процесното деяние, доколкото чрез хипноза и други психологически методи се въздействало на психиката на лицето, което да действа съобразно насоките, посочени от хипнотизатора с оглед облагодетелстване на последния, което било принуда, несъответна на закона и в противоречие с общата забрана да не се вреди другиму. Изразяват становище и за наличие на причинна връзка, доколкото в производството било установено, че деянието на ответника е обусловило смъртта на *** И.а, тъй като е осуетено лечението на раково заболяване по установени медицински практики и възразява срещу изводите на районния съд в противоположна насока, като противоречащи на опитните правила.

При развитите доводи се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноските за въззивното производство.

С въззивната жалба се прави искане, мотивирано с разпоредбата на чл. 266, ГПК за изключване от доказателствата по делото на писмените доказателства, поискани от ответника – докладни записки и материали по преписки в полицейско управление гр.

Рила.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Н. А. Д. чрез пълномощника му адв. *** З., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу изложените в нея твърдения като неоснователни, а първоинстанционното решение се приема за правилно, без наличие на пороци, водещи до неговата отмяна. Акцентира се, че по делото е приет без възражения от страните доклад по чл. 146 от ГПК. Оспорва се твърдението на въззивника за наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, като се навеждат съображения за противното.

Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на 2 обжалвания съдебен акт. Претендират се разноските за въззивната инстанция. Не се ангажират доказателствени искания.

По делото е постъпила частна жалба с вх. № 274/13.01.2022 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД със съдебен адрес: гр. София бул. „***“ № 51Б чрез пълномощника му адв. В. Г. от САК, насочена срещу протоколно определение по чл. 92, ал. 2 ГПК от 07.12.2021 г. постановено по гр.д. № 1144/2021 г. по описа на ДнРС, с което ДнРС е намалил наложената на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД глоба с протоколно определението от 02.11.2021 г., постановено по делото от 1000 лева на 50 лева.

Частният жалбоподател сочи аргументи за неправилност на обжалваното определение. Счита, че не са налице основания за санкционирането му, а съдът е насочил искането си към неправилен адресат. Подчертава, че в отговор на получените разпореждания на съда е предоставена информация в устен разговор с деловодството и писмен вид, че доколкото „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД е лечебно заведение за болнична помощ и в него нямало данни соченото лице да е било хоспитализирано, исканите документи не може да бъдат предоставени от него, а искането следвало да бъде изпратено до лечебното заведение за извънболнична помощ, където имало данни за посоченото лице.

Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново определение, с което наложената глоба бъде отменена изцяло.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивниците, а ответната по нея страна я оспорва на посочените в отговора на въззивната жалба основания.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от М. С. Г. и Л. Е. И. против Н. А. Д., с искане за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размери, както следва: от ищцата М. С. Г. – за сумата от 5 001 лева, предявена частично от 800 000 лева.; от ищеца Л. Е. И., – за сумата от 5 001 лева., предявен частично от 500 000 лева, /съгласно допуснатото от съда изменение на исковете на основание чл. 214 ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.11.2021 г./, като се претендира също така обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, считано от осъществяване на деликта – 15.09.2018 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се сочи, че ищцата М. Г. е майка, а ищецът Л. И. - брат на *** Е.а И.а, починала на 15.09.2018 г. от тежко заболяване - рак и придружаващи такива, за което *** И.а разбрала през юни – юли 2017 г. Направила изследвания - едно в болницата в гр.Благоевград и едно в болница Токуда-София, като лекарят в болница „Токуда“ й обяснил, че трябва да се изреже тумора заедно с матката и назначил биопсия. Говорила по телефона с лекар от плевенската онкология, който й предложил алтернатива - само химиотерапия. През септември 2017 г. съобщила на ищците - майка си и брат си, че е болна от рак, като помолила да не настояват да се оперира, тъй като се лекува с алтернативни методи, свързани с гладолечение (дори и без вода)за цяла седмица.

Твърди се, че след приложеното гладолечение *** била изтощена и не можела 3 да яде нищо.

През 2017 г. - м. декември до м. март 2018 г. *** И.а продължила да отслабва, но ходела на работа, като настоятелно била помолена от ищците - майка си и брат си вече да спре с алтернативните методи на лечение и да се лекува сериозно.

Сочи се, че *** И.а през цялото време била под контрола на ответника, който не й позволявал контакт с близките й. Той именно държал да се прилагат алтернативни методи лечение. През месец май 2018 г. *** И.а се преместила заедно с ответника да живее в село ***, община Рила, при неговата майката. От този момент *** И.а била изолирана от всички, като ответникът не позволявал да се вижда с роднини и приятели, извадил ограничителна заповед срещу майката на *** И.а, да не доближава къщата му, като бил дори отнел телефона й.

На 15.09.2018 г. *** И.а починала към 22:00 часа, като след пристигането на бърза помощ, веднага след това, ответникът я закарал в морга, където на сутринта подал заявление за кремация.

Ищците поясняват, че от 2015 г. *** И.а живеела на семейни начала с ответника Н. Д., а на 20.05.2018 г. сключила граждански брак с него в гр. Благоевград.

В публичното пространство се тиражирала информация, че ответникът извършва дейност, като лечител чрез методи, които будели съмнение, още повече не им било известно той да е медицински работник. Считат, че най-вероятно тази дейност се извършва и в момента. Изразяват убеждението си, че *** И.а починала преждевременно, което имало връзка с манипулации от представящи се за „лечители“ лица - в случая ответника и преки впечатления от случаи как той внушава, че съвременните методи за лечение на рак са неефективни, болезнени, осакатяващи и безполезни, като за целта били използвани и изкривени статистически данни.

Поясняват още, че слагайки под хипноза *** И.а, убеждавайки я да не се лекува с методите на медицината, ограничавайки възможността за лечение, ответникът допринесъл за усложняване на болестта на *** И.а, като с това предизвикал смъртта й.

От смъртта на *** И.а ищците претърпели значителни неимуществени вреди.

При новината за нейната смърт изпаднали в шок, това ги покрусило и им причинило постоянни и непреодолими мъки и страдания, като никога нямало да могат да преодолеят мъката и страданията от сполетялата ги трагедия.

Майката на *** И.а след първоначалния шок от новината не можела да повярва и отказвала да повярва, че се е случило най-лошото с нейната дъщеря. Известно време не можела да отиде на работа и да изпълнява задълженията си, не можела да спи, плачела постоянно, като се обвинявала за смъртта на дъщеря си. Непрекъснато имала главоболие и пиела болкоуспокояващи лекарства, но те се оказали недостатъчни и се наложило да й бъдат предписани и успокоителни лекарства.

Братът на *** И.а имал силна връзка със сестра си. Като по-голяма от него винаги и във всичко му помагала, както и той на нея. Преждевременната й смърт го поставила в безизходица, която и до момента не можел да преодолее. Смъртта й за дълго нарушила ритъма му на работа, тъй като за много неща разчитал на нея.

Променил се, като станал по-затворен, контактувал с хора само при нужда. Имал главоболие, което наложило да пие лекарства. Усещал някаква тревожност у себе си от липсата на сестра си и от нейната опора.

Разпечатката съдържа 41 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6c57ff3-a033-4a9e-b304-da1a7760524b