Определение № 15846 от 22.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15846 гр. София, 22.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20251100508128 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на адвокат С.Д. срещу определение от 15.04.2025 г. по гр. д. № 20020/2024 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят обжалва конкретно тази част от определението, с която е оставено без уважение искането му за изменение на разноските, присъдени за заповедното производство, предхождащо исковото производство, като иска тези разноски да бъдат увеличени с още 200 лв. до претендирания от него размер от общо 400 лв. Жалбоподателят излага подробни съображения за недопустимостта и неоснователността на направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение. Посочва, че следва да се съобрази значителната процесуална дейност, извършена от жалбоподателя в производството, както и отговорността на адвоката пред клиента му, а също и по-голямата правна сложност на спора, който е свързан с прилагане на правото на Европейския съюз – на регламента, уреждащ обезщетенията, дължими на пътниците при отменени полети. Поради това счита, че следва и за заповедното производство да се съобрази минималният размер на адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).

Ответникът по частната жалба „Полски аеролинии ЛОТ“ АД не изразява становище по нея.

След като обсъди доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира следното:

На първо място трябва да се посочи, че частната жалба следва да се счита подадена именно от адвокат С.Д., а не от ищеца в първоинстанционното производство К. М., тъй като предмет на настоящото производство са разноските за адвокатско възнаграждение в 1 първоинстанционното и в свързаното с него заповедно производства, което не е заплатено от ищеца на адвоката му и съответно които разноски се претендират лично от процесуалния представител съгласно чл. 38 ЗА, а не от ищеца. Това уточнение е необходимо с оглед на неяснотата в уточнителната молба, подадена във връзка с дадените от първоинстанционния съд указания относно това кое лице е жалбоподател по частната жалба, на които жалбоподателят е посочил, че частната жалба е подадена както от адвоката в лично качество, така и от него като пълномощник на ищеца, т.е. и от името на ищеца. Както се посочи, в случая единствено е възможно да се приеме, че жалбата е подадена от адвоката в лично качество, тъй като предмет на обжалването е защита на негови лични права, а не на права на упълномощилия го ищец.

Първоинстанционното производството е образувано по искова молба на К. М. срещу „Полски аеролинии ЛОТ“ АД, с която са предявени искове за установяване дължимостта на сумата 125 евро, представляваща обезщетение за отменен полет, както и на сумата 15,89 лв.

– законна лихва върху сумата на обезщетението. За тези вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 35954/2023 г. на СРС, 76 състав, срещу която е постъпило възражение от насрещната страна, поради което е образувано и исковото производство.

Както в исковото производство, така и в предхождащото го заповедно производство ищецът се представлява от жалбоподателя адвокат С.Д., на когото не е заплатил възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. С постановеното съдебно решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове. С решението съдът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА е осъдил ответното дружество да заплати на жалбоподателя разноски по делото за исковото и за заповедното производства в общ размер от 600 лв., дължими за осъществената безплатна адвокатска защита. Съдът е уточнил в мотивите на решението, че тази сума включва 400 лв.

– разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство, и 200 лв. – разноски за заповедното производство. Срещу разноските, определени с постановеното съдебно решение, жалбоподателят е подал молба по чл. 248 ГПК, която е оставена без уважение с обжалваното определение.

Следва да се посочи, че когато след развило се заповедно производство се достигне до предявяване на иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, разноските, дължими както за исковото производство, така и за заповедното производство, се определят и присъждат от исковия съд. Исковият съд се произнася с осъдителен диспозитив, като единствено той подлежи на изпълнение, а не заповедта за изпълнение в частта за разноските. Съответно без значение е дали срещу разноските, определени в заповедта за изпълнение, е подадено възражение от длъжника (което може да бъде само във формата на частна жалба по чл. 413 ГПК), тъй като в случай на развило се исково производство това възражение (частна жалба) не са разглежда самостоятелно в отделно производство (така т. 12 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че доколкото няма възражения от длъжника срещу разноските, определени в заповедта за изпълнение, съдът не е следвало да ги преразглежда.

Неотносимо в случая е възражението на жалбоподателя относно недопустимостта на 2 направеното възражение от ответника по делото за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК възражението за прекомерност на разноските има смисъл само при заплатени от страната разноски за адвокатско възнаграждение. Когато такова възнаграждение не е заплатено от страната, както в настоящия случай, тези разноски се определят от съда съгласно чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, който не е обвързан от размера на претендираните от адвоката разноски.

Също така трябва да се има предвид, че има разлика между възнаграждението, което адвокатът е уговорил да получи от клиента си за съответната дейност по едно гражданско дело, и разноските за това заплатено възнаграждение, които подлежат на възстановяване на клиента му като страна по делото, ако то приключи в негова полза. Тази разлика ясно проличава именно от възражението за прекомерност на тази разноски по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Адвокатът и неговият клиентът са свободни да уговарят възнаграждение в размер, който счетат за удачен. От гледна точка на отговорността за разноски на насрещната страна по делото обаче съдът, при съответно възражение, следва да прецени доколко е справедливо на възстановяване на подлежи пълният обем на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, като го съпоставя с обективната сложност на производството в конкретния случай, съобразява предмета и материалния интерес по делото, както и обема на дейността, извършена от адвоката. Това уточнение е необходимо да се направи, тъй като уговореното между адвоката и клиента възнаграждение във връзка със съдебно производство, което е заплатено от клиента, отразява всички посочени от жалбоподателя обстоятелства, свързани и с конкретната дейност на адвоката по делото (която би могла да бъде значителна), и с отговорността, която адвокатът носи пред клиента си, като тези въпроси в голяма степен зависят и от конкретните отношения между адвоката и неговия клиент. От гледна точка на разноските, които трябва да възстанови насрещната страна обаче, е необходима различна преценка, посочена по-горе, за да не се превърне отговорността за разноски в прекомерно и необосновано бреме за страната. Съответно, когато съдът трябва да определи тези разноски, които се дължат пряко на адвоката, той следва да съобрази всички тези обстоятелства, когато определя размера на присъдените разноски, без да е необходимо възражение от насрещната страна за този размер, тъй като в случая не става въпрос за вече направени от едната страна разноски, които подлежат на възстановяване от насрещната.

Също така следва да се съобрази и това, че Наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет, с която се фиксират минимални цени на адвокатските услуги, като наред с това се задължава съдът да не присъжда по-ниски от посочените в нея размери (включително съгласно нормите на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК), представлява забранено решение на сдружение на предприятия по смисъла на чл. 101, параграф 1, б. „а“ ДФЕС. Това е така, тъй като с нея се ограничава конкуренцията, като същевременно не може да бъде приложено някое от изключенията, предвидени в чл. 101, параграф 3 ДФЕС.

Следователно това решение (т.е. Наредбата) е нищожно съгласно чл. 101, параграф 2 ДФЕС, която норма има директен ефект, и съответно съдът не трябва да прилага минималните 3 размери на възнагражденията, определени в Наредбата (така Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22).

В случая, като се съобрази, че разноските, предмет на настоящата жалба, са за адвокатско възнаграждение за заповедното производство, трябва да се има предвид, че това производство не се отличава със значителна фактическа сложност, доколкото по него не се събират доказателства и поначало не се извършват други действия освен подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание съвпада с това на последващата искова молба. Не е налице и правна сложност на производството, а наличието на регламент, който уеднаквява правата на пътниците в Европейския съюз, всъщност цели да опрости правилата за отговорността на самолетните превозвачи, а не да усложни правната уредба. При посочената ниска фактическа и правна сложност на заповедното производството и при съобразяване на действията, които е извършил жалбоподателят като процесуален представител на ищеца (заявителя), справедливият размер на разноските за адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца, които биха могли да подлежат на възстановяване по делото от ответника за това производство не следва да надхвърля сумата от 200 лв., определена от първоинстанционния съд. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат С.Ц.Д. срещу определение от 15.04.2025 г. по гр. д. № 20020/2024 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4