Решение № 44 от 13.02.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 983/2025
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 13.02.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Ели Георгиева Скоклева
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.1 т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.313 · Наказателен кодекс
- чл.63д,ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. Дупница, 13.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ели Г. Скоклева при участието на секретаря Деа Д. И.а като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно наказателно дело № 20251510200983 по описа за 2025 година
Г. И. Ш. обжалва наказателно постановление № 25-0332-000527/ 25.08.2025г.,издадено от началник група към ОД МВР-гр.Кюстендил, РУ гр.Рила с което са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 700лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП
.Прави оплаквания за незаконосъобразност и иска да бъде отменено, като излага доводи за допуснати процесуални нарушения, както и недоказаност на нарушението.
Претендира разноски.
Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства- показанията на свидетеля и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 26.07.2024г. в гр.Рила на третокласен път №107, км.8+200,посока гр.Кочериново, с автоматизирано техническо средствомобилна система за видеоконтрол бил заснет л.а. „Ф. П.“ с ДК№ ..............
,който се движел със скорост от 101 км/ч,при ограничение на скоростта от 1
50км/ч за населено място.На 29.04.2025г. жалоподателя подал декларация по чл.188 ЗДвП, в която посочил, че на въпросната дата е предоставил автомобила на Б. И. Ж..След извършена проверка, длъжностни лица при АНО установили,че Ж. е починал на 23.01.2025г. С писмо от 18-06.2025г./без данни за връчването му/ жалбоподателя бил уведомен,че не са събрани достатъчно данни, потвърждаващи декларираните обстоятелства по чл.188,ал.1 ЗДвП и ще му бъде съставен АУАН за установеното нарушение,без да се сочат дата на съставяне и указания да се яви.
На 30.06.2025г. на жалбоподателя, в негово отсъствие, бил съставен АУАН за нарушение по чл.21,ал.1 ЗДвП, въз основа на който е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което са наложени, предвидените в чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП административни наказания.
По преписката са приложени и вещствени доказателствени средстваразпечатка-снимков материал от техническото средство, с отразена стойност на засечената скорост на движение на заснетия участък, където е заснето нарушението.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
С оглед на така установеното, съдът прие,че жалбата е допустима.
Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.59,ал.2 ЗАНН , а по същество е основателна, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, видно от заповед №8121з-1632/02.12.2023г.на министъра на вътрешните работи.
Събраните по делото доказателства установиха,че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, АУАН е съставен след изтичане на предвидения в чл.34,ал.1 ЗАНН тримесечен давностен срок от установяване на нарушителя.
Последният е бил известен още при извършване на нарушението-26.07.2024г., предвид,че че АНО разполага с регистъра на собствениците на автомобили и съответно тримесечния срок за съставяне на АУАН тече от тази дата.Същият е 2 съставен на 30.06.2025г.-8 месеца след изтичане на този срок.Действително, писмените доказателства сочат ,че в продължение на няколко месеца,контролните органи са бездействали и не са установили своевременно,че жалбоподателя е собственик на въпросния автомобил/ справка за собственост от регистъра на КАТ е направена на 31.03.2025г.,а веществените доказателствени средства са изготвени на 30.-06.2025г./, но това бездействие не следва да се вменява във вина на нарушителя, доколкото целта на давностните срокове по чл.34 ЗАНН е именно дисциплиниране на контролните органи за своевременно установяване на нарушителите и ангажиране на административно наказателната отговорност.
На второ място, процедурата по съставяне на АУАН е извършена в нарушение на чл.40,ал.1 ЗАНН. Същият е съставен в отсъствие на нарушителя,без да са налице предпоставките ал.2 на този текст- въпреки,че е бил известен на контролните органи, не е поканен за съставяне на акта.Както бе посочено по-горе, писмото, с което е уведомен,че ще му бъде съставен АУАН,освен че липсват доказателства за връчване, не съдържа нито дата ,на която ще се състави такъв, нито указания да се яви за съставянето му.
Не на последно място, административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в нарушение на чл.188,ал.1 ЗДвП.Същият е попълнил декларацията по този текст и е посочил друго лице, което е управлявало автомобила на датата на извършване на нарушението.
Обстоятелството,че същото е починало месеци след това, не дава възможност за ангажиране на административно наказателна отговорност на собственика на автомобила, доколкото същия е представил надлежна декларация. Извън компетенциите на контролните органи е да извършват преценка за истинността на декларираните обстоятелства. Ако има данни,че същите са неистински, от лицето следва да се търси наказателна отговорност, съобразно чл.313 НК и съответно да се установи с влязъл в сила съдебен акт.
С оглед изложеното, наказателното постановление е издадено в грубо нарушение на процесуалните правила и следва да се отмени като незаконосъобразно.
Предвид отмяната на НП, налице са предпоставките на чл.63д,ал.1 НК и АНО следва да заплати на жалбоподателя сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 256,69 евро/400лв./
3
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0332-000527/
25.08.2025г.,издадено от началник група към ОД МВР-гр.Кюстендил, РУ гр.Рила, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на Г. И. Ш. с ЕГН ..................... от гр.Б........
,ул. «Д.......... № ...., вх........,ет........, ап....... като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА началник група към ОД МВР-гр.Кюстендил, РУ гр.Рила да заплати на Г. И. Ш. с ЕГН ..................... деловодни разноски в размер на 256,69 евро/400лв./
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________ 4