Решение № 939 от 16.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300500258 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Д. Г. Ч., ЕГН **********; и Б. И. Ч., ЕГН **********; против решение № 4930/10,12,2024 г., постановено по гр. д. № 18534/2023 г. по описа на РС Пловдив В ЧАСТТА, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на М. И. П., ЕГН **********; обезщетение за лишаването й от ползване за периода от 01,12,2018 г. до 01,12,2023 г. на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор ***, със застроена площ на обекта от 47 кв. м., находящ се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. П., ЗА РАЗЛИКАТА над 2960 лв. до присъдения с решението размер от 4336,20 лв.; КАКТО И В ЧАСТТА, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на Д. И. П., ЕГН **********; обезщетение за лишаването му от ползване за периода от 01,12,2018 г. до 01,12,2023 г. на съсобствения между страните недвижим имот, описан по-горе, ЗА РАЗЛИКАТА над 1101 лв. до присъдения с решението размер от 1445,40 лв. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да отхвърли предявените искове за разликите над посочените по-горе размери до присъдените с обжалвания акт.

Ответниците по въззивната жалба М. И. П., ЕГН **********; и Д. И. П., 1

ЕГН **********; заявяват становище за неоснователност на жалбата и искат потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 31 ал. 2 от ЗС. Предявени от Д. Г. Ч., ЕГН **********; и Б. И. Ч., ЕГН **********; против М. И. П., ЕГН **********; и Д. И. П., ЕГН **********. Ищците твърдят, че описаният по-горе недвижим имот – СОС (магазин), съсобствен между страните (и трети за спора лица), като съсобствеността била установена със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение за допускане на делба, постановено по гр. д. № 11135/2003 г. на РС Плвдив. Твърди се, че ищецът Д. П. притежава 81/1412 ид. части (или 1/2 от 81/706), придобити по наследство от родителите му И. П. и Н. П.; ищцата М. П. – притежава общо 243/1412 ид. части, от които: 1/2 от 81/706 (или 81/1412) ид. части, придобити по наследство от и по приращение; и 162/1412 ид. части (или 81/706), придобити на собствено основание (установени с решението за допускане на делба). Ответниците притежавали в режим на СИО общо 200/706 ид. части от имота. През периода от 01,12,2018 г. до 01,12,2023 г. само ответниците упражнявали фактическа власт върху съсобствения имот и по този начин лишили ищците от възможността да ползват имота съобразно притежаваните от тях идеални части. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищците обезщетения за лишаването им от ползването на съсобствения имот в размери, както следна: на ищеца Д. П. – сумата от 1445,40 лв.; на ищцата М. П. – сумата от 4336,20 лв.

Ответниците оспорват исковете. Признават, че ползват процесния имот, който ползват за жилищни нужди. Оспорват заявения размер на правата на ищците.

Оспорват претендираните размери на обезщетенията.

С обжалваното решение РС е приел исковете за основателни и е присъдил изцяло претендираните суми. При извършената служебна проверка в изпълнение разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че решението е валидно и допустимо.

По отношение законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

За основателността на предявения иск в тежест на ищците е да установят следните предпоставки: 1/ че имотът е съсобствен между страните; 2/ че са отправили писмена покана до ответниците с искане за лично ползване на имота или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването; 3/ че имотът е във фактическа власт на ответниците към датата на поканата; 4/ пропуснатата полза – обикновено в размер на дължимия пазарен наем на съответната част от имота.

2

По отношение на първата от посочените предпоставки ищците се позовават на влязло в сила решение за допускане на делба. Не се спори, че между страните е висящо производство по съдебна делба във фазата по извършването. С влязлото в сила решение за допускане на делбата, постановено по гр. д. № 11135/2003 г. (л. 6-9) е допуснато извършване на съдебна делба на описания по-горе СОС – магазин между множество съсобственици с посочени в решението квоти. Не се спори, установява се и от представените с исковата молба удостоверения, че ищците са единствени наследници по закон (низходящи) на И. Д.П., поч. на ****** г. и Н. И. П., поч. на ***** г. С посоченото по-горе решение за допускане на делбата е установено, че наследодателите на ищците са притежавали в процесния имот право на собственост върху 81/706 ид. части общо в режим на СИО. Следователно техните наследници (които като правоприемници на страна в производството са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение) притежават посочените права при равни помежду си дялове – т. е. по 81/1412 ид. части (или 81/706 по 1/2) за всеки от тях.

Наред с това, с решението за допускане на делба е установено, че ищцата М. П. притежава 81/706 ид. части от имота, а двамата ответници – общо 200/706 ид. части в режим на СИО.

С това следва да се приеме за установено твърдението на ищците за притежаваните от тях права върху процесния имот. Този извод не се променя от сключения с нотариален акт № *******г. договор за дарение, с която И. П. и Н. П. са прехвърлили на своя син Д. П. правото на собственост върху дворното място, в което е построен процесният магазин, както и върху друг СОС в него – апартамент в построената в поземления имот жилищна сграда. Договорът има за предмет, както се посочи, друг самостоятелен обект, ведно с идеални части от дворното място. Правата върху процесния магазин, представляващ отделен обект на собственост, не е предмет на обсъждания договор. Наред с това – обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението за допускане на делбата преклудират възможността да се преразглеждат разрешените с него въпроси относно правата на страните във връзка с обсъждания договор за дарение, сключен през 2004 г. – много преди постановяването му.

По отношение на втората и третата предпоставка (отправена към ответниците покана от ищците и упражняваната от ответниците фактическа власт върху имота в процесния период) пред настоящата инстанция не се повдига спор. Не се повдига спор и относно установените с приетата пред РС оценъчна експертиза размери на пазарния наем на процесния имот.

С оглед на това обжалваното решение следва да се приеме за законосъобразно в обжалваните части и да бъде потвърдено. На въззиваемите следва да се присъдят сторените за производството пред ПОС разноски, които се 3 констатираха в размер на 700 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4930/10,12,2024 г., постановено по гр. д. № 18534/2023 г. по описа на РС Пловдив В ЧАСТТА, с която Д. Г. Ч., ЕГН **********; и Б. И. Ч., ЕГН **********; са осъдени да заплатят на М. И. П., ЕГН **********; обезщетение за лишаването й от ползване за периода от 01,12,2018 г. до 01,12,2023 г. на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор ***, със застроена площ на обекта от 47 кв. м., находящ се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ********, ЗА РАЗЛИКАТА над 2960 лв. до присъдения с решението размер от 4336,20 лв.; КАКТО И В ЧАСТТА, с която Д. Г. Ч., ЕГН **********; и Б.

И. Ч., ЕГН **********; са осъдени да заплатят на Д. И. П., ЕГН **********; обезщетение за лишаването му от ползване за периода от 01,12,2018 г. до 01,12,2023 г. на съсобствения между страните недвижим имот, описан по-горе, ЗА РАЗЛИКАТА над 1101 лв. до присъдения с решението размер от 1445,40 лв.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д. Г. Ч., ЕГН **********; и Б. И. Ч., ЕГН **********; да заплатят на М. И. П., ЕГН **********; и Д. И. П., ЕГН **********; сумата от 700 лв.

(седемстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4