Решение № 650 от 25.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Златка Чолева

ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100508222 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 110640 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 18105/2018 г. на СРС, ГО, 81 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 36959 от 10.02.2020 г./, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ. искове, че Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ. дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 3 366, 65 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в периода 07.12.2014 г. – м.04.2017 г. за топлоснабден имот с аб. № 071911, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 346, 10 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2015 – 27.11.2017 г., сумата от 56, 51 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 07.12.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, и сумата 09, 07 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2015 г. – 27.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 85819/2017 г. на СРС, ГО, 81състав, както следва: Т. Д. ИВ. – 1/4 и Д. Р. ИВ. – 3/4.

Искът за главницата за доставена топлинна енергия е отхвърлен за сумата над 3 366, 65 лв. до пълния предявен размер от 3 701, 97 лв., искът за мораторна лихва върху него – за сумата над 346, 10 лв. до пълния предявен размер от 418, 64 лв., искът за главницата за цената на дяловото разпределение – за сумата над 56, 51 лв. до пълния предявен размер от 70, 72 лв., искът за мораторна лихва върху него – за сумата над 09, 1

07 лв. до пълния предявен размер от 13, 05 лв.

Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 9, 81 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 940, 88 лв. разноски за исковото производство, както следва: Т. Д. ИВ. – 1/4 и Д. Р. ИВ. – 3/4.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

С определение от 11.11.2019 г. решението е допълнено в частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати на адв. И.Д., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 70, 93 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита на ответниците.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ.. Навежда се оплакване, че съдът е приел, че ответницата е собственик на процесния имот, въпреки че от страна на ищеца не е било проведено пълно и главно доказване кое лице/лица притежават правото на собственост през периода 07.12.2014 г. – м.04.2017 г. Оспорва се през исковия период да е налице валидно сключен договор между ЕС и фирма за дялово разпределение. Поддържа се възражение, че не е представен лиценз за осъществяване на услугата дялово разпределение. Поддържа се довод, че ищецът не твърди и не установява да е кредитор на вземане за цената на услугата дялово разпределение. Оспорва се вземането за мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия по съображения, че се основава на неравноправни клаузи от Общите условия на ищеца от 2014 г., а именно – чл.33, ал.1 и ал.2., евентуално – оспорват да са изпаднали в забава по съображения, че не се доказва публикуване на сметките на интернет страницата на ищцовото дружество. Оспорва се вземането за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение по съображения за недължимост на главния дълг. Отправя се искане решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Навежда доводи, че в Раздел XI, чл.33, ал.1 от Общите му условия е предвиден срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че сумите по обща фактура за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., издадена м.07.2015 г., стават изискуеми на 15.09.2015 г., с оглед на което 3-годишната давност изтича на 15.09.2018 г. Поддържа, че заявлението в подадено на 07.12.2017 г., с което давността е прекъсната. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът твърди, че ответниците Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ. са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. ****, аб. № 071911, като му дължат разделно: Т. Д. ИВ. – ¼ и Д. Р. ИВ. – ¾, сумата от общо 4 204, 38 лв., от която: сумата от 3 701, 97 лв. главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 418, 64 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 27.11.2017 г., сумата от 70, 72 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., и сумата от 13, 05 лв., представляваща мораторна лихва върху нея. Във връзка с подадено на 07.12.2017 г. заявление по ч.гр.д. № 85819/2017 г. на СРС, 81 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ.. Оспорват качеството си на клиенти на топлинна енергия през исковия период по съображения. Навеждат доводи, че са представени доказателства за правото на собственост за период, различен от исковия. Оспорват съществуването на облигационно правоотношение с ищеца. Оспорват съществуването на облигационно правоотношение между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение.

Навеждат възражение, че не е представен лиценз за осъществяване на услугата дялово разпределение. Позовават се на чл.62 ЗЗП. Позовават се на изтекла погасителна давност.

На 07.12.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ. за сумата от 3 772, 69 лв. главница за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г. и 431, 69 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 27.11.2017 г. Видно от т.12 от заявлението така посочените суми се формират от: сумата 3 701, 97 лв. главница за топлинна енергия, 418, 64 лв. мораторна лихва върху нея, 70, 72 лв. главница за цена на дялово разпределение и 13, 05 лв. мораторна лихва върху нея за топлоснабден имот: апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. ****, аб. № 071911. Видно от т. 13, сумата се претендира в условията на разделност: Т. Д. ИВ. – ¼ и Д. Р. ИВ. – ¾.

С разпореждане от 13.12.2017 г. по ч. гр. д. № 85819/2017 г. на СРС, 81 състав съдът е издал исканата заповед за изпълнение.

В срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том I, рег. № 1254, дело № 135/2017 г. от 19.07.2017 г., по силата на който Д. Р. ИВ. и Т. Д.

ИВ. продават на Д.Н.А. следния свой съсобствен недвижим имот: апартамент № 26, находящ се в гр. София, район „Красно село“, к-с „Борово“, ул. ****, състоящ се от: стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 68, 90 кв.м.

Видно от нотариалния акт, в същия е посочено, че при съставянето му са 3 били представени: договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен между ТОА „Красно село“ и Д. Р. ИВ. от 06.04.1995 г.; удостоверение за наследници на С.С. И., починала на 18.07.2004 г., издадено на 10.07.2017 г. от Столична община, Район „Красна поляна“; удостоверение за сключен граждански брак между Д. Р. ИВ. и С.С. Г., издадено въз основа на акт за граждански брак № 518/31.07.1993 г. от ОбНС „Красно село“, гр. София; удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Т. Д. ИВ., издадено на 12.07.2017 г. от Столична община, Район „Люлин“ с отбелязване „неомъжена“.

Със заявление-декларация от 19.09.2017 г. Д.Н.А. е поискала откриване на партида за имота на нейно име.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. **** от 15.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 18.09.2002 г. е сключен договор № 3809 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ул. ****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № У-94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена от вещото лице инж. Б.В.-Т., се установява, че топлинната енергия, постъпила в абонатната станция, се измерва от общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които са за сметка на топлопреносното предприятие, което в случая е направено. Констатира се, че в процесния период фирмата за дялово разпределение – „Т.С.“ ЕООД е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока. За процесния период м.05.2014 г. – м.04.2017 г. фирмата за дялово разпределение е отчела уредите в имота, като по време на отчетите, с изключение на м.05.2017 г., са съставени документи за главен отчет, подписани за потребител, като отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. През исковия период по данни на фирмата за дялово разпределение в имота е имало три монтирани отоплителни тела с монтирани топлоразпределители, като от 2015 г. уредите са сменени с нови с дистанционен отчет. В имота има щранг лира за отопление в банята, 4 за която се изчислява служебна топлинна енергия съгласно Наредбата за топлоснабдяването. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разходът. За 2015 г. – 2017 г. поради липса на отчет на водомера разходът е изчислен на база един потребител при норма 140 литра за денонощие съгласно Наредбата за топлоснабдяването. За исковия период е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Дължимата сума за периода възлиза на 3 681, 99 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 3 428, 27 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 253, 72 лв. Отчитането и разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.