Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 274 от 17.02.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4851/2022
Вид
Решение № 274
Подписан
17.02.2023
В сила
09.03.2023
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.415в · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.63, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
  • § 1, т. 1 · Кодекс на труда
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. В. 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 1 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Д. при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от Ивелина Д. Административно наказателно дело № 20223110204851 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „К.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-013429/27.01.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-В. с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като постановено при наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в НП липсва надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е установено. Оспорва изцяло фактическите твърдения на наказващия орган. Намира размерът на наложената санкция за немотивиран и необосновано висок. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност моли нарушението да бъде квалифицирано като маловажно такова по смисъла на чл.415в от КТ.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, се представлява от адв.Д. И. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Привежда и доводи за малозначителност на случая по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, като изтъква, че писмен трудов договор е бил сключен два дни преди проверката. В съотношение на евентуалност моли размерът на 1 наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

Претендира присъждане на разноски.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че извършването на нарушението е безспорно установено. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Въззивното дружество било с основен предмет на дейност: „други довършителни строителни дейности“, като осъществявало такива на строителен обект: жилищна сграда „Брилянт“, намираща се в гр.В. УПИ I ПИ***, кв.640, 6-ти микрорайон, район „Приморски“. За изпълнението на дейността си дружеството ангажирало по трудов договор работници. Н а 04.01.2021г . то сключило трудов договор с лицето Е.Н.Е., по силата на който последният приел да изпълнява длъжността „общ работник поддържане на сгради “. Въпреки че в трудовия договор била посочена дата на постъпване на работа 07.01.2021г., още предходния ден-на 06.01.2021г. Е. се явил в обекта. На лицето бил проведен начален инструктаж, което било отразено в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, водена от дружеството. След това работникът започнал да изпълнява трудовите си функции.

Около 11,55ч. на същата дата от М. К. Д. и С. Б. И.- инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.В., била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която било установено, че Е. полага труд, като се намира на седмия етаж на сградата и изхвърля отпадъци в сметопровода. Работникът бил поканен да попълни декларация във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и Е. декларирал, че няма сключен трудов или граждански договор с въззивното дружество, но работи като общ работник. Удостоверил, че получава дневно възнаграждение в размер на 25 лева, както и че работното му време е от 8,00ч. до 17,00ч., с предвидена 2 почивка.

На дружеството било указано да представи за проверка определени документи, между които и трудовите досиета на установените лица в обекта на контрол. В хода на извършената документна проверка дружеството представило трудовия договор, сключен с Е., както и справка за регистрация на договора в ТД на НАП-В.. След запознаване с представените документи проверяващите установили, че уведомлението за сключения трудов договор на лицето е било подадено в ТД на НАП-В. след проверката- на 06.01.2021г. в 17,36ч.

Във връзка с тези констатации на 19.01.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето Е.Е. в процесния строителен обект, преди да му е предоставено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 27.01.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите М. К. Д. и С. Б. И., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. В показанията си инспекторите са категорични, че Е. е полагал труд на датата на проверката, като е извършвал дейност, съответна на длъжността, посочена в трудовия му договор. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените писмени доказателства, сред които с особено съществено значение са Трудов договор №1/04.01.2021г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, страница от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и попълнената и 3 подписана от Е. декларация с посоченото по-горе съдържание. В декларацията работникът е отразил, че няма сключен трудов договор.

Доколкото обаче такъв е представен по делото, но не е бил връчен на лицето към момента на проверката, следва да се приеме, че това обстоятелство е било отразено неправилно в декларацията.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 0280/03.08.2010г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Неоснователни са възраженията за непълнота на фактическите твърдения на наказващия орган, тъй като в НП не са посочени основните елементи на трудовото правоотношение. Както изтъква и представителят на въззиваемата страна, дружеството не е санкционирано във връзка с липса на трудов договор, а за различно нарушение, което в случая е описано достатъчно детайлно -посочени са подробно времето и мястото на извършване на нарушението, както и поведението, в което се е изразило то, а именно-допускане до работа на лице, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, подадено в ТД на НАП. При това положение съдът не констатира наличието на претендираните в жалбата процесуални нарушения.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

4

Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1. В мотивите към законопроекта за изменение на КТ, с който е въведена цитираната норма се посочва, че това уведомяване е предпоставка за постъпването на работника или служителя на работа , предвид което и с оглед въведената административнонаказателна санкция за неизпълнение на задълженията на работодателите относно формата и уведомяването, може основателно да се очаква абсолютно намаляване на числото на незаконното и антисоциално наемане на работа - без договор, без работно време, без гарантирана заплата, почивки, отпуски и пр.

От коментираните по -горе доказателства съдът приема за установено, че на процесните дата и място лицето Е.Е. е било допуснато до работа в изпълнявания от дружеството строителен обект, преди да му бъде предоставено заверено копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП, който е бил регистриран след извършването на проверката и установяването на нарушението. Проверяващите лично са констатирали, че Е. изпълнява дейност като общ работник на строежа, като преди това му е бил проведен и съответен инструктаж. Следователно той действително е полагал труд за дружеството в момента на проверката, т.е.бил е допуснат до работа в обекта, където е започнал да изпълнява трудовите си функции.

Безспорно е установено на следващо място, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че трудовият договор с отразена дата на сключване 04.01.2021г. е бил регистриран в ТД на НАП след проверката. При това положение нормативните изисквания несъмнено не са били спазени, тъй като на Е. не е било предоставено копие от съответното уведомление, но въпреки това същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения.

Поради това съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.63, ал.2 от КТ, за което правилно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ , предвиждащ специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, какъвто е и разглежданият случай. Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ , според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което 5 самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

От събраните по делото доказателства е видно, че Е. е бил ангажиран именно от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „К.“ ЕООД има качеството работодател, чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за установеното нарушение.