Решение № 265 от 27.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. П, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря П. Ст. И. като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430106741 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 357 от КТ.

Постъпила е искова молба от Н. Л. Б. от гр. П против ВВВУ „Г.Б.“ гр.

Д.М.. В молбата се твърди, че със заповед № ЗЛС - 94 от 21. 10. 2025 год. на началника на Висше военновъздушно училище „Г.Б.“ бригаден генерал Ю.н Р. на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „***” за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ във връзка с чл. 12 ал.

2 и ал. 3, чл. 17 ал. 1 от Етичния кодекс на академичното единство във ВВВУ „Г.Б.“ и чл. 30 т. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред във ВВВУ „Г.Б.“.

Ищцата счита, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като същата е немотивирана и липсва конкретизация на извършените нарушения.

Твърди се, че заповедта е издадена след изтичане на срока, визиран в разпоредбата на чл. 194 от КТ и процесното дисциплинарно наказание е наложено след изтичане на преклузивния двумесечен срок от откриване на посоченото в заповедта нарушение. Твърди се, че видно от мотивната част на заповедта работодателят е приел, че ищцата е извършила дисциплинарното нарушение на 21. 08. 2025 год., като е влязла в конфликт със старши лейтенант Р. И. Твърди се, че за дата на дисциплинарното наказание се счита датата на връчването на заповедта за налагането му, като заповедта е връчена на ищцата на 22. 10. 2025 год. в 11:10 часа, поради което наказанието е наложено извън 1 рамките на законоустановения двумесечен срок по отношение на посоченото в нея нарушение и след погасяването на правото на работодателя да го наложи, независимо, че не е изтекъл едногодишният срок от извършването му. Твърди се, че работодателят в рамките на преклузивния срок е следвало да извърши процедурата по проверка, снемане на обяснения, вземане на решение и налагането на съответното дисциплинарно наказание, като тази процедура приключва с връчването на заповедта за налагане на наказанието. Ищцата твърди, че неспазването на предвидения от законодателя в нормата на чл. 194 ал. 1 от КТ срок при налагане на дисциплинарно наказание опорочава последното и се явява основание за неговата отмяна от категорията на абсолютните. На следващо място ищцата счита, че при издаване на процесната заповед не са спазени изискванията на чл. 193 ал. 1 от КТ. Твърди се, че съгласно горната разпоредба преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Твърди се, че в случая с писмо per. № 3H3784 от 02. 10. 2025 год. са поискани обяснения от ищцата в изпълнение на изискванията на чл. 193 от КТ. Твърди се, че в това писмо- искане за даване на писмени обяснения от страна на работодателя е посочено, че ищцата е допуснала на работното си място поведение, което е недопустимо с добрите нрави по отношение личността на старши лейтенант Р. И. и цивилен служител С.С., без да става ясно кога е осъществено това поведение и в какво се изразява същото. Твърди се, че в писмото- искане за даване на писмени обяснения са посочени единствено отделни разпоредби на Кодекса на труда, Етичен кодекс на академичното единство във ВВВУ „Г.Б.“ и Правилника за вътрешния трудов ред във ВВВУ „Г.Б.“. Твърди се, че в случая от страна на работодателят не е посочено кога е извършено от ищцата действието, несъвместимо с добрите нрави, и в какво се е изразявало същото, и което приема за нарушение на трудовата дисциплина, а и не става ясно дори, че направеното искане е за представяне на обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание. Твърди се, че ищцата не се е запознавала с цитираните в писмо- искане за даване на писмени обяснения Етичен кодекс на академичното единство във ВВВУ „Г.Б.“ и Правилника за вътрешния трудов ред във ВВВУ „Г.Б.“ и същите никога не са й били връчвани. Твърди се, че никъде в искането не е посочено, че обясненията са във връзка с конфликт станал на 21. 08. 2025 год. със старши лейтенант Р. И. и С.С., като не е 2 посочено нито времето, нито мястото на извършването му, което работодателят приема за дисциплинарно нарушение. Твърди се, че в искането за предоставяне на информация работодателят е посочил, че е направено във връзка с извършени служебни проверки, назначени по докладни записки на ищцата, и било констатирано, че ищцата е допуснала на работното си място поведение несъвместимо с добрите нрави и посочени разпоредби от Кодекса на труда, Етичен кодекс на академичното единство във ВВВУ „Г.Б.“ и Правилника за вътрешния трудов ред във ВВВУ „Г.Б.“, но не и че се касае за започнато дисциплинарно производство. Твърди се, че поради това за ищцата не е било ясно, че са й изискани обяснения във връзка с извършено дисциплинарно нарушение, залегнало в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди се, че е налице разминаване по фактите за твърдяното нарушение в искането за даване на писмени обяснения и процесната заповед. Твърди се, че в искането не е посочена дата на нарушението и е посочено, че ищцата е накърнила достойнството и правата на отделната личност по отношение на старши лейтенант Р. И. и цивилен служител С.С., а в процесната заповед е отразена дата 21. 08. 2025 год. и че ищцата е накърнила достойнството и правата на отделната личност по отношение на старши лейтенант Р. И.. Ищцата счита, че процесната заповед не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195 от КТ. Твърди се, че заповедта е неясна, като в нея липсват обективни и субективни признаци на посоченото в нея дисциплинарно нарушение. Твърди се, че заповедта не съдържа конкретни нарушения на трудова дисциплина извършени от страна на ищцата и по-конкретно в какво се изразяват те и кога са извършени. Твърди се, че по същество тона представлява липса на мотиви, и от своя страна води до нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 195 ал. 1 от КТ. Твърди се, че горната разпоредба предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Твърди се, че се касае за задължителни реквизити, сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Твърди се, че липсата само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Твърди се, че моментът на извършване на 3 нарушението е задължителен елемент от съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание по чл. 195 ал. 1 от КТ и е от съществено значение за неговата индивидуализация. Твърди се, че съгласно чл. 195 ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание се счита за наложено от момента на връчването на заповедта, след който момент работодателят губи правото да променя съдържанието й. Твърди се, че в настоящия случай работодателят в мотивите на заповедта сочи, че ищцата е извършила процесното нарушение, допускайки на работното си място поведение несъвместимо с добрите нрави и което накърнявало достойнството и правата на отделната личност, изразяващо се във викове и крясъци, съдържащи обвинения и търсещи конфронтация по отношение на старши лейтенант Р. И.. Твърди се, че липсва конкретика с какви действия респективно бездействия се нарушават добрите нрави и в какво се изразяват същите. Твърди се, че в заповедта не са посочени конкретни обвинения изречени от ищцата спрямо Р. И. и в какво конкретно е обвинена последната. Твърди се, че на 21. 08. 2025 год. ищцата е провела телефонен разговор със старши лейтенант Р. И. във връзка със задраскана от нея резолюция на вече подписано входящо писмо с per. № 21-41-301/ 19. 08. 2025 год. Твърди се, че по време на разговора ищцата не е нагрубявала или обиждала старши лейтенант Р. И. и разговорът е бил проведен в присъствието на декана на факултет „А.“ професор полковник М.А.. Твърди се, че в този смисъл будят недоумение визираните в заповедта мотиви, че двете свидетелки на разговора П. Д. и П. И. са възприели разговора като конфликтен, а другият свидетел на разговора М.А. не го е възприел по този начин. Твърди се, че от друга страна повишаването на тон е моментно, субективно възприятие, като обаче в заповедта, Етичния кодекс на академичното единство във ВВВУ „Г.Б.“ и Правилника за вътрешния трудов ред във ВВВУ „Г.Б.“ не се определят граници между добрия и лошия тон. Поради това ищцата счита, че процесната заповед е немотивирана и е издадена в противоречие с изискванията на чл.

195 ал. 1 от КТ. Твърди се, че в заповедта ответникът е посочил за нарушена разпоредбата на чл. 187 т. 10 от КТ. Твърди се, че ищцата няма как да е нарушила сочените в заповедта Етичния кодекс на академичното единство във ВВВУ „Г.Б.“ и Правилника за вътрешния трудов ред във ВВВУ „Г.Б.“, тъй като със същите никога не се е запознавала и не са й връчвани срещу подпис за запознаване дори и към датата на връчване на заповедта. Ищцата счита, че при издаването на процесната заповед е нарушена и разпоредбата на чл. 189 ал. 1 4 от КТ, която предвижда, че при налагането на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да прецени освен в какво се изразява конкретното нарушение, и при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението и личността му, настъпили ли са вредни последици от деянието му. Твърди се, че при определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички тези обстоятелства с цялостното поведение на наказания работник. Твърди се, че при постановяване на заповедта от страна на ответника не е съобразена тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, и цялостното поведение на ищцата. Твърди се, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е взел предвид обстоятелството, че ищцата не е била наказвана с други дисциплинарни наказания, и че от посочените в заповедта действия не са нанесени вредни последици. В заключение ищцата моли съда да отмени като незаконосъобразна заповед № ЗЛС - 94 от 21. 10.

2025 год. на началника на Висше военновъздушно училище „Г.Б.“ бригаден генерал Ю.н Р., с която на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „***” за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ във връзка с чл. 12 ал. 2 и ал. 3, чл. 17 ал. 1 от Етичния кодекс на академичното единство във ВВВУ „Г.Б.“ и чл. 30 т. 6 от Правилника за вътрешния трудов ред във ВВВУ „Г.Б.“. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, а и видно от приложения трудов договор № 1887- 16/ 07. 09. 2023 год., че ищцата Н. Л. Б. работи по трудово правоотношение при ответника Висше военновъздушно училище „Г.Б.“ гр.

Д.М. на длъжността „главен експерт в командването на ВВВУ „Г.Б.““.

Безспорно по делото е, че със заповед № ЗЛС- 94/ 21. 10. 2025 год. работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание “***” на основание чл. 195 и чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ във вр. с чл. 12 ал. 2 и 3 и чл. 17 5 ал. 1 от Етичния кодекс за академичното единство във ВВВУ „Г.Б.“ и чл. 30 т.

6 от Правилника за вътрешния трудов ред във ВВВУ „Г.Б.“.

Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е така издадената заповед.

Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:

При налагането на дисциплинарното наказание работодателят е съобразил императивната разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ. Последната предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение. Касае се за задължителни реквизити- сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е трудовото. Липсата на изискуеми се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма.