Решение № 98 от 08.04.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 129/2024
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 03.04.2024
- Състав
- КАЛОЯН ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕРГОВ, РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ, ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Плевен, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:
РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244400600129 по описа за 2024 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от подсъдимия Т. Т. П., подадена срещу присъда № 27 от 28.11.2023 г., постановена по нчхд № 109/2023 г. по описа на Районен съд-Левски.
С обжалваната присъда Районният съд-Левски е признал подсъдимия Т.
Т. П. за виновен в това, че на 06.11.2022 г. в гр. Белене, Плевенска област, причинил на И. Г. И. лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, но на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл. 45 ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимия Т. Т. П. да заплати на частния тъжител И. Г. И. сумата от 1500 лева, за претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 06.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като гражданския иск в останалата част, до размера на сумата 3000 лева, е отхвърлил като неоснователен.
1
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия Т. Т. П. да заплати на частния тъжител И. Г. И. направените от него разноски по делото в размер на 2300 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия Т. Т. П. да заплати по сметката на Районен съд-Левски направените разноски по делото в размер на 220,56 лева, както и държавна такса върху уважения размер на граждански иск в размер на 60 лева.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че приетата от основния съд фактическа обстановка не съответства на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства т. е., че присъдата е необоснована, че съдът неоснователно е изключил от доказателствената съвкупност свидетелските показания на С. Т., Е. А., П. Г., К. Г. и В. Л., като в същото време е приел с доверие показанията на К. И. и И.
Д., които са заинтересовани от изхода на делото, както и че обвинението не е доказано по несъмнен начин. В съдебно заседание се излага и оплакване, че частната тъжба не отговаря на изискванията на закона. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна присъда.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател Т. Т. П., адвокат Н. Д..
Процесуалният представител на заинтересованата страна И. Г. И., адвокат В. С., изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, оплакванията, поддържани в съдебно заседание, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав на въззивната инстанция, извършвайки проверка на процеса на събиране на доказателства и техния анализ от страна на основния съд, с оглед разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, намери, че при разглеждането на делото и при постановяване на присъдата не 2 са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, както и неправилно приложение на материалния закон.
Мотивите на обжалваната присъда са съобразени напълно с изискванията на закона – от тях е видно какви факти е приел за установени решаващият съд и въз основа на какви доказателства, като изрично е посочено защо са отхвърлени части от свидетелските показания на Е. А., П.
Г., К. Г. и В. Л.. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин и вътрешното убеждение на първостепенния съд е възможно да бъде проследено както от страните в процеса, така и от въззивния съд. В мотивите е даден изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата, включително и по оспорената доказаност на обвинението.
Решаващият съд е изпълнил основното си задължение да формира вътрешното си убеждение по фактите по делото, чрез всестранен анализ на доказателствата. То е основано на намиращите се в делото гласни доказателства, релевантни към предмета на доказване по чл. 102 НПК – показанията на свидетелите И. Д., К. И. и Й. И.. Показанията на изброените свидетели са логични и последователни и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, както и със заключението на вещото лице доц. д-р Д. Д.. Вътрешното убеждение на основния съд е основано и на свидетелските показания на Е. А., П. Г., К. Г., В. Л. и С. Т., в частта им, в която те установяват спречкване и конфликт между подсъдимия и частния тъжител.
Районният съд-Левски не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.
13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. При доказателствената си дейност той не е извършил недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства. Изяснени са всички въпроси от предмета на доказване. Всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена оценка. Основният съд е осъществил прецизен анализ на всички свидетелски показания, като е изложил аналитични и убедителни аргументи, за да даде вяра на едни от тях и да не приеме с доверие други. В мотивите внимателно са изследвани и травматичните увреждания на подсъдимия, обективирани във фиш за спешна помощ, съдебномедицинско удостоверение и в заключението на вещото лице и след изследването е направен единствено възможния правен извод, че по делото липсват каквито и да било доказателства, които да установяват автора на тези увреждания, както и времето и мястото на причиняването им. Такива 3 данни не съобщават жалбоподател. дори и свидетелите, посочени от въвзивния
Неоснователно е и оплакването, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна и обективната истина не е разкрита.
По начало за да е нарушен принципът за разкриване на обективната истина, следва да е налице едностранчиво кредитиране на доказателствата, при наличие на съществени противоречия в тях. По конкретното дело обаче не са нарушени основните правила при проверката на доказателствата.
Доказателствените източници са пълно и всестранно анализирани, което е гаранция за възприетата фактология, респективно – за верността на правните изводи. Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност – основният съд е обсъдил изрично в мотивите защо дава вяра на едни и отхвърля други доказателства, когато между тях има противоречия относно главните факти по делото. Той е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 107, ал. 5 НПК, като е събрал всички доказателства за относимите обстоятелства, както и задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК по начина, който е предписан в тази правна норма.
Във въззивната жалба се оспорват свидетелските показания на К. И. и И.
Д. и се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като е основана единствено на тези показания, които не се подкрепят от други обективни факти и обстоятелства. Тази теза не съответства на приетото от първостепенния съд, който в мотивите към присъдата е проследил и анализирал релевантните относно авторството на деянието доказателства и е достигнал до правилни изводи за наличието на система от факти, които са свързани помежду си, намират се в кореспонденция и водят до единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на извършеното престъпление. Обстоятелството, че подсъдимият отрича са е извършил престъплението, за което е предаден на съд, а основните свидетели са близки на частния тъжител, не е пренебрегнато, а решението на съда да се довери на свидетелските показания на К. И. и И. Д., подкрепящи обвинителната теза, е обосновано на цялостния доказателствен материал. Право на подсъдимия е да отрича авторството на престъплението и да дава обяснения, каквито намери с оглед на приетата от него защитна позиция, но когато тази позиция се опровергава по несъмнен начин – както това е и в разглеждания случай, от събраните писмени и гласни доказателства, не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита или се поражда съмнение относно авторството на деянието.
За да приеме с доверие показанията на К. И. и И. Д., основният съд е 4 изложил убедителни доводи за наличие на кореспонденция на изложеното от тях за развитието на инцидента, с данни, съобщени и от останалите свидетели. Именно на тази основа е било възможно да се направи извод за тяхната вътрешна логичност и последователност, а също и за необвързаност с користни или други подбуди, които да са оказали влияние при уличаването на подсъдимия като извършител на престъплението.
Въззивната инстанция намира за необходимо да отдели специално внимание на показанията на свидетелите Е. А., П. Г., К. Г., В. Л. и С. Т., които твърдят, че не са забелязали подсъдимият да нанася удари на пострадалия.
Очевидно е, че тези свидетелски показания – в посочената им част, са недостоверни. Това е така, тъй като те са опровергани от обективно съществуващо писмено доказателство - съдебномедицинско удостоверение № 527/2022 г., както и от заключението на вещото лице доц. д-р Д. Д., които установяват наличие на травматични увреждания върху главата на частния тъжител. В тази връзка следва да се посочи, че достоверността на гласните доказателствени средства зависи не само от съпоставката им с други доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой ред – от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност.
Неоснователно е и оплакването, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК. Това е така, тъй като тъжбата е писмена и съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, подписана е от подателя и съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, включително време и място на извършването му.
Присъденото на частния тъжител И. Г. И. обезщетение за неимуществени вреди не е прекомерно. То е определено от решаващия съд по справедливост, като са съобразени получените от И. телесни увреждания, претърпените от него реални болки и страдания, както и тяхното времетраене.
Обжалваната присъда следва да се потвърди, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
При този изход от процеса и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, въззивният жалбоподател Т. Т. П. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител И. Г. И., направените от него разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 27 от 28.11.2023 г., постановена по нчхд № 109/2023 г. по описа на Районен съд-Левски.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Т. Т. П., ЕГН – **********, да заплати на частния тъжител И. Г. И. от гр. Белене, ул.
***, направените от него разноски по делото в размер на 300 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6