Решение № 1347 от 25.09.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. Русе, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520102094 по описа за 2025 година

Адв.М. Б., пълномощник на "************" ЕООД твърди, че представляваното от нея дружество е било в трудово правоотношение с П. И. М., основано на безсрочен договор №18/07.02.2022г., по силата на който последният заемал длъжността "******", считано от 07.02.2022г. Страните уговорили 45 дни срок на предизвестие за прекратяване трудовия договор.

Със заповед №37/12.04.2022г. работодателят прекратил трудовото правоотношение с работника, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане дисциплинарно наказание "уволнение". Молителят поддържа, че на 13.04.2022г. заповедта е връчена на П. М. и като неоспорена е влязла в сила.

Твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимото на основание чл.221, ал.2 КТ обезщетение в размер на 1205.82 лева. Пояснява, че същото е формирано по реда на чл.228, ал.1 КТ. Излага подробни съображения, досежно начина, по който е определен размера на претенцията.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди П. И. М., ЕГН ********** с адрес:

******** да заплати на "************" ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление - гр.София, ********, представлявано от управителя Лорето Айбанез сумата 1205.82 лева - обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2025г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, адв.Д. И. – особен представител на ответника П. И. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

1

Счита, че не е налице валидна и годна да породи правно действие заповед за налагане дисциплинарно наказание, респективно за прекратяване на трудовото правоотношение с работника на посоченото в исковата молба правно основание.

След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор №18/07.02.2022г., по силата на който П. И. М. заемал длъжността "******" в "************" ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева и допълнително възнаграждение - 0.6 % за всяка година трудов стаж. Договорът е сключен за неопределен срок. В т.11 от контракта е уговорен 45 дни срок на предизвестие за прекратяване трудовото правоотношение, който срок е еднакъв за двете страни.

На 30.03.2022г. работодателят изискал от работника писмени обяснения, във връзка с изнесени в докладна записка от 26.03.2022г. данни за извършено нарушение на трудовата дисциплина.

Със заповед №37/12.04.2022г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е връчена на ответника на 13.04.2022г. В акта изрично е вписано задължението на работника за заплащане обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.

Приложени са разчетно-платежни ведомости за процесния период.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно, претенцията по чл.221, ал.2 от КТ.

Посочената правна норма, регламентира обезщетението, което служителят дължи на работодателя при дисциплинарно уволнение, а именно: при безсрочно трудово правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, а при срочно трудово правоотношение - в размер на действителните вреди. Законодателят ясно и недвусмислено е разграничил два състава на дължимо в полза на работодателя обезщетение при дисциплинарно уволнение. Първата хипотеза обхваща случаи при дисциплинарно уволнение на работник, намиращ се в безсрочно трудово правоотношение, а втората – касае уволнение на работник по срочен договор и единствено в този случай, законът определя обезщетението като дължимо в размера на действително претърпените от работодателя вреди, които подлежат на доказване. Предпоставка за основателността на иска с правно основание чл.221, ал.2, пр.1 КТ е наличие на валидно прекратено трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение.

В настоящия казус, страните по делото са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение. В т.11 от договор №18/07.02.2022г. е визиран срок на предизвестие – 45 дни. Трудовият договор е прекратен със заповед №37/12.04.2022г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Заповедта за уволнение не е обжалвана (липсват твърдения в тази насока) и е влязла в сила, поради което за работника е възникнало задължение да заплати на ищцовото дружество обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на 2 предизвестие.

Брутното трудово възнаграждение на ответника, съобразно договореното и НСОРЗ е в размер на 759.32 лева. Среднодневният размер на обезщетението за един работен ден – 44.66 лева, а за срокът на неспазеното предизвестие (28 работни) – 1205.82 лева. Изложеното води до извод, че претенцията, като доказана следва да бъде уважена изцяло.

По разноските:

При този изход на спора, с оглед разпоредбата на 78, ал.1 ГПК в тежест на П. М. са направените от "************" ЕООД разноски по делото в размер на 800 лева – заплатена държавна такса и възнаграждения за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А П. И. М., ЕГН ********** с адрес: ******** да заплати на "************" ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление - гр.София, ********, представлявано от управителя Л. А. сумата 1205.82 лева - обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2025г. до окончателното й изплащане и 800 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3