Решение № 1272 от 09.09.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1272

Монтана, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20267140700352 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква з)гг, от ЗДвП.

Образувано е по жалба подадена от Б. И. Д. [ЕГН] с постоянен адрес обл.Монтана, [населено място], [улица]чрез процесуален представител адв. Т. Й. от САК със съдебен адрес [населено място] 1309, [улица], ет.2, офис 4 email: [електронна поща] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1489819 от 26.06.2026 г. издадена от мл. автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ СДВР упълномощен със заповед №513з-12086/14.10.2025г. на директора на СДВР, с която за установено с АУАН серия GA № 5556563 от 27.06.2026 г. административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1, б. з) гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца. Отнето е СУМПС - №*********. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадената ЗППАМ. Твърди се, че ЗППАМ е недопустима, тъй като липсва компетентност на служителите на СДВР да извършват контрол и да издават заповеди. Излагат се доводи за липса на правно основание, тъй като в АУАН и в заповедта е посочено, че управляваното МПС е регистрирано, но е било без поставени регистрационни табели. Административния орган неправилно е подвел фактическата обстановка под хипотезата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, а не по специалната хипотеза на чл.175, ал.1,т.1 от ЗДвП, тъй като МПС-то има регистрация и индивидуализиран регистрационен номер. Твърди се липса на материално правните предпоставки за налагане на ПАМ по ЗДвП, тъй като релевираният юридически факт е наличието на административно нарушение, което трябва да бъде правилно установено и подведено под приложимата материалноправна норма. Отделно от това се твърди липсата на мотиви в оспорената ЗППАМ, както и нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като административния орган не е изяснил всички относими факти и обстоятелства. Липсва обсъждане дали МПС-то е било регистрирано, дали липсата на табела представлява различна правна хипотеза, дали е налице реална опасност за обществения интерес и какви вреди ще претърпи жалбоподателя. Определя това като съществено нарушение на административно производствените правила, което води само по себе си и нарушение на принципа за съразмерност. ЗППАМ не съответства и на целта на закона, поради което моли за нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателя Б. И. Д. от [населено място] редовно призован не се явява, не се явява и надлежно упълномощения адвокат Т. Й. от САК.

Ответникът - мл. Автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, редовно призован, не се явява. От пълномощника му гл. юрисконсулт В. П. са постъпили писмени бележки в който оспорва жалбата, като твърди, че издадената заповед е в предписаната от закона форма, не е налице нарушение на административно производствените правила, като при издаването са спазени материално правните разпоредби на закона. Моли за отхвърляне на жалбата, като необоснована, неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като оспорената ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 26.06.2026г., а жалбата е депозирана по пощата в Административен съд – София град на 06.07.2026г. и е заведена с вх.№24413, видно от л.6 по делото, от надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

С Определение №28960/17.07.2026г. по Адм. дело №8785/2026г. по описа на АССГ производството по жалбата е прекратено и делото е изпратено по правилата на местната подсъдност на Административен съд – Монтана.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По данни на свидетели очевидци в [населено място] общ.Столична, обл.Софийска на 26.06.2026год. около 23:00 часа в [населено място] по [улица]с посока на движение по пл.Буховски площад към [улица]при извършена полицейска проверка на мотоциклет Хускварна 600ТЕ без регистрационни табели с рама №* собственост на Р. В. Д. и управляван от жалбоподателя - Б. И. Д. е установено, че МПС-то е регистрирано по надлежния ред но е без поставени регистрационни табели. Както и, че жалбоподателя управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, а именно категория „А“, както и че не носи СРМПС.

При тези фактически данни на жалбоподателя са съставени акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №5556563 от 27.06.2026г. за извършени административни нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че е управлявал МПС, което е регистрирано, но е без табела с регистрационен номер или не е поставена на определеното за това място; по чл.150А, ал.1 от ЗДвП управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство и по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП водача не носи свидетелство за регистрация на МПС-то което управлява. Съставения АУАН е връчен лично на жалбоподателя на 27.06.2026г. без отразени възражения по него. От извършената проверка е съставен и АУАН GA №5556562 от 27.06.2026г. за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ за управление на МПС от несобственик без да притежава сключен действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, видно от л.13 по делото пред АССГ. Съставен е и фиш за глоба от 27.06.2026г. на жалбоподателя за липсата на технически преглед, видно от л.14 по делото пред АССГ.

По делото е приложена застрахователна полица от ЗА „Левинс“ за сключена от собственика на мотоциклета Гражданска отговорност с период на валидност от 22:00ч. на 30.06.2026г. до 23:59ч. на 29.06.2027г.

От приложената на л.18-19 по делото справка за водача се установява, че жалбоподателя притежава СУМПС с категория „В“, като са му налагани административни наказания по общо 22 бр. влезли в законна сила фишове и общо 5 бр. НП към 15.07.2026г.

От справката за МПС на л.16 по делото се установява, че мотоциклет Хускварна 600ТЕ с рама №ZCGH600AAXV003822 е собственост на Р. В. Д. и притежава рег. № *** с промяна на собствеността от 15.06.2009г.

Въз основа на съставения АУАН серия GA №5556563 от 27.06.2026г. за извършени административни нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.150А, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП по отношение на жалбоподателя Б. И. Д., на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171,т.1, б. з) гг) от ЗДвП от Г. Ц. И. на длъжност мл. Автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ СДВР, упълномощен със Заповед №513з-12086/14.10.2025год. на Директора на СДВР е издадена оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1489819 от 26.06.2026 г. с която в заповядвам е описано - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца. Отнето е СУМПС - №*********.

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №513з-12086/14.10.2025год. на Директора на СДВР за оправомощените длъжностни лица в случая в т.1 касаеща длъжността младши автоконтрольор в отдел ПП при СДВР е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.21 по делото, издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП, видно от л.22 по делото. Приложена е и заповед за преназначаване на държавен служител в СДВР по отношение на издателя на ЗППАМ, видно от л.20 по делото.

По делото са приети като писмени доказателства административната преписка, допълнително изисканите писмени доказателства, с оглед служебното начало в производството и представените от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като, на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед №513з-12086/14.10.2025год. на Директора на СДВР за оправомощените длъжностни лица в случая в т.1 касаеща длъжността младши автоконтрольор в отдел ПП при СДВР е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на СДВР е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК т.е. твърденията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение GA №5556563 от 27.06.2026г., като същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за издаването й, поради което и доводите на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – поради това, че жалбоподателя е управлявал мотоциклет Хускварна 600ТЕ без регистрационни табели с рама №* собственост на Р. В. Д. за което е установено, че е без поставени регистрационни табели, въпреки, че е регистрирано по надлежния ред, обосноваващи наличието на материално правните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл.171,т.1, б. з) гг) от ЗДвП. Признатата от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП материална доказателствена сила на редовно съставения АУАН не бе оборена в процеса, поради което констатираните фактически обстоятелства следва да се приемат за достоверни. Следователно, фактите, послужили за формиране съдържанието на процесното волеизявление, разкриват обективната истина за отразената житейска хипотеза.