Решение № 5740 от 23.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5740 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100505103 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, вх. № 14793 от 03.04.2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б., подадена от длъжника ЗАД “А.“АД, ЕИК *******, чрез пълномощник – юрисконсулт Л.М.-Л., срещу разпореждане от 19.02.2024 г. на А.П. помощник ЧСИ при ЧСИ М.Б., обективиращо отказ да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20248380400533 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, район на действие Софийски градски съд.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен, тъй като приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар е прекомерен. Излага доводи, че не са предприемани от адвоката на взискателя други действия по събиране на вземането, освен тези по подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че неправилно е изчислена и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като е определена не само върху сумата по изпълнителния лист. Искането е да се отмени обжалвания отказ и да се намалят разноските за адвокатски хонорар и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Взискателят М.Х..М., чрез пълномощник – адвокат И.Н., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, оспорва жалбата изцяло като неоснователна. Поддържа, че длъжникът е дал повод за 1 завеждане на изпълнителното дело, тъй като не е платил доброволно вземанията по влязлото в сила съдебно решение след като е бил поканен за това. Именно липсата на доброволно изпълнение от страна на жалбоподателя е наложило издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело. Заявява искане за присъждане на разноски.

ЧСИ М.Б., чрез помощник – ЧСИ А.П., е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е неоснователна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е в двуседмичния преклузивен срок по чл. 436, ал.

1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по изпълнението, като е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване, по реда на чл. 435, ал. 2 , т. 7 ГПК, подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя задължение на длъжника за заплащане на разноски по изпълнението. В конкретния случай длъжника ЗАД “А.“АД оспорва с възражение както приетия за събиране адвокатски хонорар, така и начислената с поканата за доброволно изпълнение пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като по отношение на последната липсва произнасяне от страна на ЧСИ Б. с обжалваното Разпореждане. От длъжника се поддържа така заявеното оспорване с депозираната по реда на чл. 435, ал. 2, т 7 ГПК жалба, поради което предмет на настоящата въззивна проверка са както отказа на ЧСИ да редуцира адвокатския хонорар, така и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, определен с поканата за доброволно изпълнение.

Изпълнителното дело № 20248380400533 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано на 13.02.2024 г. по молба на взискателя М.Х..М., въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2024 г., издаден от Софийски градски съд, ГО, I-21 състав по гр. дело № 9014/2021 г. по описа на съда, срещу длъжника ЗАД “А.“ АД, ЕИК *******, за сумите: 932.00 лева – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и 1 782.50 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена чрез пълномощник – адвокат И.Н., като е заявено искане за събиране на разноски по принудителното изпълнение за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 лева и 5.00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Към молбата е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 1/13.01.2024 г., в който е отразено, че договореният адвокатски хонорар от 1 000.00 лева е заплатен при подписване на договора в брой и в тази си част, следователно договорът служи като разписка.

С молбата е посочен способ на принудително изпълнение – запор върху банкова сметка на дружеството – длъжник.

С поканата за доброволно изпълнение ЧСИ Б. приема да събира принудително, освен сумите по изпълнителния лист (в общ размер от 2 714.50 лева) и разноски за адвокатско възнаграждение от 1 000.00 лева, таксата от 5.00 лева за издадения изпълнителен лист, такси 2 по ТТРЗЧСИ в размер на 66.00 лева и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 381.07 лева, или общо отразените в поканата суми възлизат на 4 166.57 лева.

На 14.02.2024 г. постъпва възражение от длъжника срещу приетия за събиране адвокатски хонорар и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Вследствие на наложения запор върху банковата сметка на дружеството - длъжник сумата от 4 166.57 лева е преведена по специалната сметка на ЧСИ Б. (л. 15 и л. 19 от изпратеното на СГС копие на изпълнителното дело).

С разпореждане от 19.02.2024 г. (изпълнено ръкописно върху молба на взискателя на л. 13 от изпълнителното дело), е постановен отказ да се намали адвокатският хонорар от 1 000.00 лева.

Съгласно така установеното, съдът намира, че разгледана по същество жалбата е основателна.

Оплакванията на жалбоподателя ЗАД “А.“АД за недължимостта на адвокатския хонорар в размера над минималния такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 09.07.2004 г.) са основателни.

Единствените усилия на представляващия взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК част от съдържанието на молбата е посочването на способ за принудително изпълнение – в случая – запор върху банкова сметка. Приетите за принудително събиране от ЧСИ Б. суми са постъпили по делото с превод от запорираната банкова сметка на дружеството, която впрочем действително е публично известна, тъй като длъжникът извършва по занятие застрахователна дейност.

Ето защо настоящият състав на съда приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Допълнително следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. е въведено изискване адвокатският хонорар да бъде справедлив и обоснован. Последното означава, че размерът на възстановимите разноски следва да бъде разумен и справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които са извършени процесуални действия, необходимо време за подготовка на адвоката и т. н. Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума, определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. - в размер на 200.00 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето. Възнаграждението от 200.00 лева се присъжда без ДДС, доколкото в договора за правна защита и съдействие не е извършено отразяване дали сумата от 1 000.00 лева е с ДДС или не, поради което за съда не възниква задължение да извършва проверка в публичния регистър относно наличие на регистрация на адвоката по ЗДДС. По тези съображения обжалваното от длъжника разпореждане от 19.02.2024 г. на ЧСИ следва да се отмени, като определеното адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 1 000.00 3 лева се намали на 200.00 лева.

В неправилен размер е и приетата за събиране пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Таксата за изпълнение на парично вземане се изчислява само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумата по изпълнителния лист е в размер на общо 2 714.50 лева. Съгласно т. 26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 1 000.00 до 10 000.00 лева размерът на пропорционалната такса е 100.00 лева + 8 на сто за горницата над 1 000.00 лева.

Предвид сочената разпоредба размерът на пропорционалната такса, изчислен по реда на т. 26, б.“в“ ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от 237.16 лева, към която следва да се начисли 20% ДДС. Или, пропорционалната такса възлиза на 289.33 лева, а не на 381.07 лева, както неправилно е прието от ЧСИ Б. в постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение от 13.02.2024 г., относно приетата за събиране такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, което следва да бъде отменено относно тези разноски.

По разноските за настоящото производство.

Искането на жалбоподателя ЗАД “А.“АД за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 ГПК.

Предвид изхода на спора, взискателят няма право на разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски, обективирано в Покана за доброволно изпълнение, изх. № 08469 от 13.02.2024 г., относно приетата за събиране такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и отказ на ЧСИ М.Б. да намали разноските за адвокатско възнаграждение, обективиран в Разпореждане от 19.02.2024 г., по изпълнително дело № 20248380400533 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, район на действие Софийски градски съд.

НАМАЛЯВА приетите за събиране такси и разноски по изпълнително дело № 20248380400533 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, район на действие СГС, както следва: пропорционалната такса по т. 26, б.“в“ ТТРЗЧСИ – от 381.07 лева до размера на сумата от 289.33 лева, с ДДС, и приетата сума от 1 000.00 лева, представляваща възнаграждение на адвокат на взискателя М.Х.М. по изпълнително дело № 20248380400533 по описа на ЧСИ М.Б. – на 200.00 лева.

ОСТАВЯ без уважение искането на ЗАД “А.“АД за присъждане на разноски по настоящото дело.

ОСТАВЯ без уважение искането на М.Х.М. за присъждане на разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5