Решение № 684 от 26.09.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Благоевград, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210100853 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, против О. Ю. Х., ЕГН **********.

Навежда се в молбата, че на 05.01.2015 г. между АЛФА БАНКА АД, дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр. Атина, ул. „Стадиу” № 40, чрез българския си клон „АЛФА БАНКА КЛОН БЪЛГАРИЯ”, регистриран в Търговския регистър на Република България с ЕИК 831694000 в качеството му на кредитодател, от една страна, и О. Ю. Х., ЕГН: **********, в качеството му на кредитополучател и Цв. В. К., ЕГН: ********** в качеството й на солидарен длъжник, е сключен Договор за потребителски кредит № CL193295/2014. По силата на чл. 1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя и солидарния длъжник потребителски кредит, предназначен за рефинансиране на кредити и други потребителски нужди в размер на 9500 лв. за срок от 120 месеца. В чл. 3 от горепосочения договор за банков кредит, озаглавен РАЗНОСКИ ПО КРЕДИТА, ЛИХВИ страните установили какъв ще е размерът на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва във връзка с предоставения му кредит. Съгласно чл. 3.3. от процесния договор за кредит при просрочие на дължими погасителни вноски кредитополучателят ще дължи на банкатакредитодател обезщетение за забава съгласно приложимите към договора Общи условия и по конкретно съгласно Раздел III, т. 9 от същите, които кредитополучателят и солодарният длъжник са приели със сключване на процесния договор. Общите условия са подписани на всяка страница от кредитополучателите.

Поддържа се, че Договор за потребителски кредит № CL193295 сключен на 1

05.01.2015 г., подписаните общи условия и погасителният план към него, по несъмнен начин доказват факта, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и О. Ю. Х., ЕГН: ********** и Цв.

В. К., ЕГН: ********** е възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор за банков кредит, по което банката е отпуснала на същите кредит в размер на 9500 лв. Като косвено доказателство за възникналите облигационни правоотношения може да се счетат и молбите - искане за потребителски кредит, подписани от кредитополучателите и от представител на банката, които прилагам към настоящата искова молба. От тях е видно, че във връзка с бъдещия кредит са съществували преддоговорни отношения, в рамките на които О. Ю. Х., ЕГН: ********** и Цв. В. К., ЕГН: ********** са имали качеството на кредитоискател и съкредитоискател. С тези молби О. Ю. Х., ЕГН: ********** и Цв. В. К., ЕГН: ********** са поискали отпускане на потребителски кредит. Това искане на кредитоискателите е удовлетворено от банката със сключване на процесния договор за банков кредит.

Твърди се, че впоследствие с Договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на 29.02.2016 г., вписан в Търговския регистър на Република България на 09.03.2016 г., „АЛФА БАНК” А.Е., лицензирана банкова институция, надлежно учредена и валидно съществуваща, съгласно законите на Република Гърция, вписана в Главния Търговския регистър с per. № 223701000, със седалище в Община Атина, Атика, чрез клона с в България „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, вписан в Търговския регистър на Република България с ЕИК 831694000, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „ Слатина”, бул. „Цариградско шосе” № 99, прехвърлила на настоящия ищец „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” №260 на основание чл. 15 и сл. от Търговския закон собствеността върху цялото търговско предприятие на „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”. По силата на този договор за прехвърляне на търговско предприятие и дейността на АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ, всички активи, задължения и фактически отношения, свързани и попадащи в дейността на Търговското предприятие на АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ, както и всички права и задължения по сключени договори с клиенти, се прехвърлят на „ ЮРОБАНКЛ БЪЛГАРИЯ” АД. За извършеното прехвърляне на търговско предприятие длъжниците бяха уведомени чрез нотариални покани от АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ чрез пълномощника си „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, съгласно Нотариално заверено пълномощно per. № 4682 от 16.11.2016 г. на нотариус Здравко Тончев, per. № 438 в регистъра на НК, /заверено копие/, с което АЛФА БАНКА А.Е. - ГЪРЦИЯ, ЕИК 831694000, упълномощава „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 да уведоми всички длъжници по кредити за извършеното прехвърляне на търговско предприятие.

Твърди се, че въпреки установените клаузи между страните, е преустановено погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл. 4 от договора. С оглед на обстоятелството, че длъжниците изпаднали в забава в плащането на две последователни месечни вноски, а именно вноска № 8 с падеж 06.09.2015 г. и вноска № 9 с падеж 06.10.2015 г., съгласно изготвения погасителен план към договора, Юробанк България АД инициирала 2 изпращане на уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание Раздел VIII, т.42 от ОУ към договора за кредит.

Твърди се, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост до О. Ю. Х., ЕГН: ********** е връчено чрез ЧСИ Б. В., района на действие ОС БЛАГОЕВГРАД при условията на чл. 47 от ГПК. На дата 20.07.2021 г., на дата 31.07.2021 г. и на дата 20.08.2021 г. призовкар на ЧСИ е направил посещение на адрес гр. Благоевград, ул. „Велико Търново”№ 32, който адрес, съгласно справка в НБД „Население”, е постоянен и настоящ на лицето. И при трите посещения адресатът на уведомлението не е открит. Не е открито и лице, което да е съгласно да получи книжата със задължение да ги предаде.

Твърди се, че при посещението на 20.08.2021 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал.1 от ГПК на входната врата. В указания в уведомлението, при спазване на условията на чл. 47, ал. 2 от ГПК срок, лицето или негов представител не са се явили да получат книжата, с оглед на което същите следва да се считат за редовно връчени при условията на чл. 47 от ГПК на дата 06.09.2021 г.

В съответствие с чл. 47, ал.З от ГПК е направена справка за местоработата на лицето, при което е установено, че О. Ю. Х. има актуално осигуряване от работодател във фирма „МИ 9”ЕООД, с адрес гр. София, ж.к. „Дружба”1, бл. 2, ет. П. С оглед на това обстоятелство е изпратено уведомление за връчване до работодателя чрез ЧСИ Ст. Як., район на действие СГС. На дата 05.03.2022 г. призовкар на ЧСИ Якимов е посетил адреса на фирмата, като е констатирал на място, че адресът е непълен и е получил сведение от живущи, че не знаят нищо за търсеното дружество. След данните, дадени от призовкаря е направена справка от среда за междурегистров обмен на данни (Regix), от която е видно, че към дата 08.03.2022 г.

О. Ю. Х. няма регистриран трудов договор, а трудовия договор във фирма „МИ 9”ЕООД, ЕИК: 200826487 е прекратен на 19.11.2021 г.

Твърди се, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост до Цв. В. К., ЕГН: ********** е връчено чрез ЧСИ Б. В., район на действие ОС БЛАГОЕВГРАД при отказ на дата 27Л 1.2022 г.

Прави се довод, че с оглед на горното вземането на „Юробанк България” АД по договора за потребителски кредит № CL193295 сключен на 05.0L2015 г. станало изцяло предсрочно изискуемо на дата 27.11.2022 г. - след достигане до кредитополучателите на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк България” АД.

С оглед на обстоятелството, че кредитът станал изцяло предсрочно изискуем „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД подала заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателите. След преценка на компетентния районен съд, че приложеният към заявлението документ по чл. 417 ГПК, а именно извлечение от счетоводни книги на банката е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, в полза на ищеца бяха издадени Заповед за изпълнение на парично задължение 3 въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 63/2023 г. по описа н а P C БЛАГОЕВГРАД. С тези актове кредитополучателят и солидарният длъжник били осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД долуописаните суми: - главница в размер на 9129.58 лв. за периода от 06.09.2015 г. до 04.01.2023 г„ ведно със законната лихва от 13.01.2023 г.- датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 2201.14 лв . за периода от 06.06.2016 г. до 27.11.2022 г„ мораторна лихва в размер на 120 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 26.07.2018 г„ както и направените в заповедното производство разноски, от които 229.01 лв. заплатена държавна такса и 1047.04 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че въз основа на гореописаните Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Б. В., р-н на действие:

ОС - БЛАГОЕВГРАД. Горепосочената заповед за незабавно изпълнение била връчена на длъжниците като срещу нея длъжникът О. Ю. Х., ЕГН: ********** подал възражение. В изпълнение на чл. 415 ГПК PC – Благоевград постановил разпореждане, с което на заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД беше указано да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането в общ размер на 11 450.72 лв., от които 9129.58 лв. главница за периода от 06.09.2015 г. до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от 13.01.2023 г.- датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 2201.14 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 27.11.2022 г., мораторна лихва в размер на 120 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 26.07.2018 г., както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че договорът е недействителен, нищожен.

Навежда се, че в исковата молба е посочено, че длъжниците по договора за кредит са изпаднали в забава в плащането на две последователни месечни вноски с падеж 06.09.2015 г. и 06.10.2015 г., което съгласно общите условия води до обявяването на кредита за предсрочно изискуем след неплащането на две месечни вноски, което означава, че същият е предсрочно изискуем от 06.10.2015г., а не както е посочено в исковата молба от 27.11.2022 г., като във връзка с това в петитума на исковата молба също е посочено, че се претендира главница за от 06.09.2015 г.

В този смисъл прави възражение, че дължимата се главница по кредита е погасена по давност, тъй като е изтекла петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

Прави възражение, че претенцията на ищеца за лихви за периода от 06.06.2016г. до 27.11.2022г. също е погасена по давност, тъй като е изтекла предвидената в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД тригодишна давност за вземания за лихви.

Поддържа, се процесния договор за кредит, като сключен при наличие на 4 неравноправни клаузи е нищожен, респективно не поражда валидни правоотношения между страните.

Отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Като потребител кредитополучателя разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно, по който въпрос е налице категорично установена съдебна практика по чл.290 ГПК /Решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ в която се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Разпечатката съдържа 30 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6c23c96-250d-4a3a-895b-533a0d2d03b1