Решение № 5941 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5941 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100505390 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 20024522 от 24.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 15556 по описа на СРС за 2021 г., 65 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове от ЗАД „А.“ АД против ЗД „Б.И.“ АД с правно основание чл.411 от КЗ вр.чл.86 от ЗЗД за признаване на установено, че ЗД „Б.И.“ АД дължи на ЗАД „А.“ АД сума в размер на 769,67 лв. – главница, представляваща непогасено регресно вземане, ведно със законната лихва от 10.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 208 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г. до 09.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 55382/2020 г. по описа на СРС, 65 състав. С решението ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сума в размер на 380 лв. – разноски по делото.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от ЗАД „А.“ против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Въззивникът счита изводите на съда за това, че от събраните по делото доказателства не се установявали елементите на фактическия състав на гражданската отговорност на водача, за неправилни. Сочи, че видно от разпоредбата на чл.477,ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането и чл.493,ал.2,т.7 КЗ рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ на 1 автомобилистите може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и с вреди, причинени от собствената на застрахования вещ с оглед нейното състояние. В случая безспорно било доказано, че нанесените щети на МПС „Дачия Сандруро“ били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. На основание чл.411 от КЗ ищецът като застраховател по имуществена застраховка, плащайки обезщетение, встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на щетата, поради което и без значение дали щетите били причинени от виновно поведение на водача на автомобила, застрахован при ответника, или били причинени от МПС като вещ, то на основание чл.493 от КЗ се дължало от ответника възстановяване на заплатеното обезщетение. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени.

В срока за отговор е постъпил такъв от ЗД „Б.И.“ АД, с който е оспорил въззивната жалба, като е поискал същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Въззиваемият сочи, че ищецът предявил исковете с твърдения, че водачът на автомобила, застрахован при ответника, е виновен за настъпване на ПТП, поради което не може за пръв път да изменя във въззивното производство исковите претенции, като претендира заплащане на обезщетение на основание безвиновна отговорност – вреди, причинени от вещ.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявен иск с правно основание чл.411 от КЗ като основателен, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП застрахователното правоотношение между него и увреденото лице по имуществена застраховка "Каско", валидно застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на щетата по застраховка "Гражданска отговорност", настъпилото ПТП и неговия механизъм, причинените вреди, тяхната стойност и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите, причинени или по вина на застрахования при ответника водач в някоя от хипотезите по чл.493,ал.1 и ал.2,т.1 и т.2 от КЗ, или в случаите, когато ПТП е причинено не по вина на водача на автомобила в хипотезите на чл.493,ал.2,т.3 – 7 от КЗ, като с оглед конкретните твърдения на ищеца за всеки отделен случай, указанията, съобразени с хипотезите на чл.493 от КЗ са различни.

В случая ищецът с исковата молба е посочил изчерпателно фактите, от 2 които произтича исковата му претенция, а именно: на 20.01.2016 г. в гр.Момчилград В.П., управлявайки лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.

№ *******, предизвиква ПТП с лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *******, като на последния са причинени щети, тъй като при разминаване между насрещно движещите се автомобили, се пука задната лява гума на „Фолксваген Пасат“, като част от нея изхвърча и се удря в предната част на „Дачия Сандеро“. Съдът, въз основа на обстоятелствата, въведени от ищеца, е дал вярната правна квалификация на предявения иск, а именно – по чл.411 от КЗ. Ищецът не е изложил никакви факти, от които произтича твърдяно от него виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, въпреки че е употребил думата „вина“ в изложението на исковата молба, поради което не е ограничил предмета на делото до настъпване на ПТП единствено вследствие на противоправно и виновно действие или бездействие на водача на застрахования при ответника автомобил, в каквато насока са възраженията на ответника. Вярно е, че съдът е пропуснал след указанието, дадено на ищеца, да му укаже, че с оглед твърденията му за пръсната гума, в негова тежест е да установи или виновно противоправно поведение на водача на автомобила, застрахован при ответника за настъпване на ПТП, или че вредите са причинени от МПС като вещ по смисъла на чл.50 от ЗЗД. Същевременно, в решението, съдът се е произнесъл по всички факти, твърдени от страните, като е изложил мотиви, вкл. за наличието или липсата на основание по чл.50 ЗЗД, поради което не е допуснал нарушение с доклада по делото. Неоснователни са твърденията на въззиваемия, че ищецът за пръв път изменил своя иск с въззивната жалба, претендирайки липса на виновно поведение от страна на водача на автомобила, застрахован при ответника. За да бъде налице изменение на иска, следва ищецът или да промени основанието, на което претендира вземането – т.е. да посочи други факти от които то произтича /напр.че вредите не са причинени от спукана гума, а от това, че водачът е предприел забранена маневра и е ударил другия автомобил, че мястото на събитието или механизмът са други и пр./, или да промени своето искане. В случая както фактите – описаният механизъм на ПТП, дата, място и пр., така и искането да бъде осъден ответникът да заплати определена сума, остават непроменени, поради което не е налице изменение на иска.

Първоинстанционният съд е възприел правилна фактическа обстановка, която не се оспорва от страните във въззивното производство, а именно:

На 20.01.2016 г. в 18:25 часа в гр.Момчилград настъпило ПТП, тъй като на автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******* се спукала задна лява гума, като парчета от нея изхвърчали и ударили насрещно движещия се автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.№ *******, като му причинили щети.

Автомобил „Дачия Сандеро“ бил застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца, а гражданската отговорност на водача на автомобил „Фолксваген Пасат“, била застрахована при ответника. Ищецът изплатил сумата от 769,67 лв., представляваща застрахователно обезщетение за увреденото МПС, съгласно официалния за марката сервиз „О.А.“ ООД.

3

Видно от приетото по делото заключение по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира поради неговата обоснованост, логичност и последователност, част от спуканата задна лява гума е изхвърчала и е ударила движещия се в насрещното платно за движение автомобил „Дачия Сандеро“, като ударът е настъпил в дясната част на предната му броня, при което са нанесени материални щети. Описаните увреждания са в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Вещото лице, разпитано в съдебно заседание, е посочило, че настъпването на техническата неизправност, пръскането на гумата по описания начин е възможно да е вследствие на преминаване на сериозни неравности, фабрични дефекти в самата гума, в зоната, в която се закрепва към джантата или деформация в джантата, но този проблем не може да бъде дефиниран чрез физически оглед. Ако е налице технически дефект, той обикновено се проявява при по-висока скорост, завой наляво или надясно, или преминаване през неравности, което би ускорило проявата му.

Стойността на вредите, изчислена по цени на оторизиран сервиз, възлиза на 641,39 лв. без ДДС или 769,67 лв. с ДДС, тъй като възстановителните операции, новите части, както и нормовремената, посочени във фактура № 2000209658/05.10.2016 г. отговарят като вид и количество на тези, необходими за възстановяване на щетите по автомобила.

Разпитани са и свидетели по делото. Св.Г. сочи, че при движение чула шум, усетила, че колата е нестабилна, поради което намалила скоростта и спряла, след което установила, че задната гума била спукана, по-скоро се пръснала. Не усетила да е попаднала в дупка, не се движела с висока скорост, не е и констатирала преди да потегли, че има проблем с гумата, която била на един сезон и в изправност. Св. Кисьов сочи, че се движил в дясното платно в посока гр.Момчилград – Кърджали, но не може да посочи скоростта си. Било тъмно, почти привечер, като около 18-19 часа при излизане от десен завой, при разминаване на двата автомобила, на насрещно движещия се му се спукала гумата, като парчета попаднали в долната дясна част на бронята на управлявания от него автомобил, като не можел да посочи с каква скорост се движил другият автомобил.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, поради тяхната логичност, безпротиворечивост, последователност при описанието на механизма на настъпване на ПТП.

Съдът, позовавайки се на събраните по делото доказателства, е приел, че не се твърди и не е установено противоправно виновно поведение на водача на автомобила, застрахован при ответника, изразяващо се в движение с превишена или несъобразена скорост, като е приел, че настъпването на вредите по застрахования автомобил са единствено по причина в гумата, т.е. вредата е произтекла от характера или състоянието на вещта, като би била приложима хипотезата на чл.50 от ЗЗД, но съдът не дължал произнасяне в тази насока, тъй като твърдения, че вредите се дължат на свойството на вещта, не били въведени по надлежния ред, като е отхвърлил исковата 4 претенция.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.493,ал.2,т.7 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, произтекли и от моторното превозно средство като вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, което е последица от специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или под чийто надзор е тя. Това е безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност, която настъпва при причинени вреди в резултат на свойства, качества или дефекти на самата вещ, а не на действия, свързани с нейната правилна експлоатация /в този смисъл ППВС № 17/18.11.1963 г./. Според т. 3 от ППВС № 4/1975 г. налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. В случая, вещото лице, изготвило заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза, в съдебно заседание категорично е посочило, че със сигурност е имало технически дефект в комплекса гума-джанта, но този проблем не може да бъде дефиниран чрез физически оглед, като обикновено техническите дефекти излизат при повисока скорост, завой на ляво, дясно или преминаване на неравности би ускорило проявата на такъв проблем. С оглед изложеното, съдът, кредитирайки заключението, което приема, че вредите със сигурност са причинени от технически дефект, макар и да не е известна конкретната причина за повредата, намира, че е налице хипотезата на чл.493,ал.2,т.7 от КЗ вр.чл.50 от ЗЗД, поради което решението е неправилно и следва да бъде отменено, като исковата претенция за заплащане на обезщетение в размер на 769,67 лв. като основателна следва да бъде уважена.

Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6c1eca0-2679-4a7a-b03c-bb0e92ed1678