Решение № 147 от 07.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Ихтиман, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Л. Цв. Т. като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20251840200576 по описа за 2025 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

П. Ц. Г. ЕГН ********** от гр. * е обжалвал наказателно постановление № * г. на Началника на РУ-МВР-*, с което на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата се твърди, че не е управлявал МПС, поради което и не е извършил твърдяното нарушение.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:

От показанията на св. А. М. и Д. С., които са служители на РУ на МВР *, се установява, че на * г. били на работа дневна смяна и получили сигнал, че тежкотоварен автомобил е нарушил временна организация на движението в централната градска част на гр. * във връзка с извършван ремонт на пътното платно. След като взели отношение по случая забелязали друг лек автомобил *, рег. № * да се движи в забранената част на улица * Водачът на автомобила, когато видял полицейската кола, направил опит да обърне посоката си на движение. Св. М. се приближил към автомобила и установил, че водач е П. Г., когото познавал като гражданин на гр. * . Тъй като св. М. усетил мирис на алкохол, поканил водача до служебния автомобил, за да му бъде извършена проба с техническо средство, но Г. отказал, като заявил, че не е управлявал автомобила.

На водача бил съставен АУАН № * от * г., в чиято обстоятелствена част на акта е посочено, че Г. около * часа на * г. в гр. *, на ул. * срещу № * е управлявал лек автомобил *, рег. № *, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер за употреба на алкохол, което представлява нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Водачът отказал да получи акта, като отказът му е удостоверен от св. Н. М..

1

Освен това на Г. бил издаден и талон за изследване № *, в който е отбелязано, че водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство, като му е дадено предписание в срок до 60 минути да се яви във ФСМП-* за вземане на биологични проби. Талонът е връчен на жалбоподателя срещу подпис

Св.М. съставил спрямо водача и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, с която отнел временно свидетелството за управление на МПС на водача, както и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ ЗДвП, с която прекрати регистрацията на ППС, доколкото същото е собственост на Г..

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на Г. на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за 24 месеца.

От представения по административнонаказателната преписка видеозапис от охранителна камера, монтирана на сградата на общинската администрация в гр. * който е предявен на страните по реда на чл. 284 НПК, се установява, че около * часа лек автомобил маневрира по пътното платно на улицата пред сградата на общината, след което униформен полицейски служител се приближава до колата, разговаря с водача и започва да му извършва проверка.

С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съобразно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са били допуснати процесуални нарушения, които да опорочат процедурата по установяването и наказването на осъщественото административно нарушение, поради което и няма формални основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Времето и мястото на извършване на нарушението са достатъчно добре индивидуализирани, а описанието на нарушението в АУАН е съответно на това, което е направил наказващия орган в издаденото НП.

Обстоятелството, че съставеният АУАН не е предявен на нарушителя не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, след като водачът е отказал да го получи и този отказ е удостоверен по надлежния ред – с подписа на свидетеля М..

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.

От обективна страна съставът на вмененото на жалбоподателя административно нарушение изисква съответният водач на МПС да откаже както проверка с техническо средство за употреба на алкохол, така и да не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване.

Съдът няма основание да не се довери на показанията на полицейските служители, които са констатирали управлението на моторно превозно средство от страна на жалбоподателя и отказа му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, 2 още повече, че техните показания кореспондират със съдържанието на видеозаписа от охранителната камера на сградата на общинската администрация.

Във връзка с този доказателствен източник следва да се отчете, че той представлява веществено доказателство по смисъла на чл. 109 НПК, доколкото има качеството на предмет, върху който има следи от престъплението, поради което може да се ползва за нуждите на административнонаказателния процес. Вярно е, че от записа не може да бъде идентифицирана самоличността на водача на превозното средство, но от показанията на св.

М., както и от съставените заповеди за принудителни административни мерки, които са връчени на Г. може да се направи еднозначен извод, че именно той е управлявал автомобила, който е заснет да извършва маневри пред камерата на общината.

Установи се по делото, че Г. не е бил изпробван с техническо средство, нито пък се е явил във ФСМП-* за вземане на биологични проби с оглед извършване на медицинско изследване за установяване на употреба на алкохол.

Затова и според настоящия състав в хода на производството се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е извършил нарушение на чл.

174, ал. 3 ЗДвП.

В този смисъл съдът приема, че извършването на административното нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Текстът на закона предвижда наказание в абсолютен размер - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева, поради което наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените от съда разноски в размер на 6 евро, представляващи изплатени пътни разходи за явяване на единия от разпитаните свидетели.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № * г. на Началника на РУ-МВР-* ОСЪЖДА П. Ц. Г. ЕГН ********** от гр. * ул. * № * ДА ЗАПЛАТИ в полза на РСИхтиман сторените разноски в размер на 6 евро, ведно с 2,56 евро за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не ги внесе доброволно.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3