Акт от 04.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40785 гр. София, 04.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110123008 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. Ш. М. срещу „ВИА ПРЕМИУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 1/01.11.2024 г. е заемала при ответника длъжността „управител, продажби и маркетинг“.

Твърди, че до м.03.2026 г. работното й място се е намирало на адрес: гр.

София, ж.к. „ЗОНА Б-5“, ул. „Осогово“ № 51, партер – офис. След това по устно разпореждане на работодателя този офис е освободен с уверение, че ще бъде намерено ново работно място, за което ще бъде допълнително уведомена.

След това са били извършени множество огледи на подходящи за извършваната дейност обекти, като но не само – медицински центрове - „Св.

Панталеймон“, Очна клиника „Кристал“, „Европа“ и т.н., на част от които са присъствали представители и сътрудници на работодателя от Турция.

След всеки оглед на ищцата е заявявано, че предстои окончателно решение и че след това ще бъде обявено новото работно място на дружеството, а до тогава ще продължи да работи онлайн посредством платформата „Унимед“. По този начин на два пъти са били организирани безплатни медицински консултации с лекари от болница „Нев“, гр. Бурса, Република Турция. От страна на работодателя е било заявено, че такива консултации ще се провеждат ежемесечно с различни специалисти, но това 1 така и не се е реализирало.

През този период работодателят е твърдял, че ще превежда ограничени парични средства за разходи и осигурителни вноски, но това не се е случило.

След като от банката, от която е отпуснат кредит на ищцата, започват да я търсят и да и съобщават, че дължимите осигурителни вноски по трудовото и правоотношение са внасяни частично и нередовно, а от м.05. и м.06.2026 г. изцяло, което би довело до нарушаване на договорните правоотношения и евентуална предсрочна изискуемост на отпуснатия й кредит, ищцата разбрала, че са били наложени запори по банковите сметки на работодателя именно поради натрупани задължения, произтичащи от невнесени осигурителни вноски и неподаване на необходимите декларации пред НАП.

Твърди, че на проведена на 10.06.2026 г. среща с управителя на дружеството работодателя и неговия адвокат й е било обещано, че всички неизплатени трудови възнаграждения ще бъдат изплатени поетапно, като за това е трябвало да се подпише споразумение за разсрочване на натрупаните задължения за работна заплата и осигуровки, каквото така и не е било изготвено и подписано.

Твърди, че след справка в НАП е разбрала, че на 18.06.2026 г., само една седмица след проведената среща и дадените обещания, работодателя е прекратил трудовото й правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а именно – поради дисциплинарно уволнение. Твърди, че не е била уведомявана по отношение на нея да има дисциплинарно производство, не е била канена, респ. – не е давала обяснения по чл. 193 КТ, нито й е била връчена мотивирана или каквото и да било заповед за дисциплинарно уволнение.

Моли съда да постанови решение, с което:

1. да признае за незаконно уволнението й и да го отмени;

2. да я възстанови на предишната й работа;

3. да осъди ответника да й заплати сумата 1 333, 61 евро (2 608, 32 лв.), представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ за периода 18.06.2026 г. – 17.07.2026 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

4. да осъди ответника да й заплати сумата 1 754, 75 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на 2 сумата;

5. да осъди ответника да й възстанови сума в размер на 1 333, 61 евро, представляваща подлежащо на връщане удържано й обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, дължимо от работника/служителя на работодателя в случай на дисциплинарно уволнение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

6. да осъди ответника да й заплати сумата 8 763, 74 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода 01.11.2025 г. – 18.06.2026 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ВИА ПРЕМИУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който оспорва исковете.

Отправя искане за прекратяване на производството в частта относно иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ и иска за връщане на удържано обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.

Оспорва останалите предявени искове. Твърди, че предметът му на дейност е представителство, маркетинг и насочване на пациенти от Република България за специализирано медицинско лечение към турското лечебно заведение „Via Premium Private Health Services Inc.“ (Via Premium Turizm Özel Sağlık Hizmetleri A.Ş.), гр. Бурса, Република Турция, въз основа на писмен Договор за представителство от 04.01.2024 г.

Твърди, че законосъобразно е прекратил ТПО на ищцата със заповед № 01/18.06.2026 г.

Твърди, че офисът на ул. „Осогово“ № 51 е бил освободен през м.03.2026 г., като след освобождаването му не е било сключвано допълнително споразумение с ищцата за работа от разстояние по реда на чл.107з и сл. КТ. От този момент тя е преустановила изцяло полагането на труд за дружеството.

Твърди, че споменатите от ищцата огледи нямат нищо общо с търсене на офис за дружеството и с неговата дейност, а се касае за пазарно проучване на управителя Ф.Ф.Х. във връзка със съвсем отделен инвестиционен проект за изграждане на болнично заведение, което ищцата също е знаела.

Твърди, че въпреки че ищцата е заемала ръководната позиция 3

„Управител, продажби и маркетинг“ с пряко задължение за привличане на пациенти и реализиране на медицински туризъм за ответника, за целия период м.11.2025 г. – м.06.2026 г. не е довела нито един клиент, не е генерирала нито едно клиентско запитване, не е представила нито един отчет и не е отчела нито един резултат в полза на дружеството. Вместо да изпълнява задълженията си по трудовия договор, ищцата неправомерно и в разрез със задължението за лоялност (чл. 126, т. 9 КТ) е извършвала паралелна търговска дейност в полза на чужд търговски субект със сходен предмет на дейност – Медицински център „УНИМЕД“. Твърди, че ищцата лично е участвала във видеоклипове, рекламни материали и публикации в официалния профил в Instagram и интернет платформата на МЦ „УНИМЕД“, представяйки се публично за лице, ангажирано с дейността на това трето за ответника дружество. Твърди, че никога не е възлагал на ищцата да извършва онлайн дейност чрез „УНИМЕД“, нито има общо с администрирането на тези канали.

Във връзка с тази неправомерна дейност и отклоняването на ресурси от бившия управител И.М. в ГДНП е била образувана преписка № 328600- 9084/2026 г., по която и самата ищца е била призовавана и разпитвана.

Твърди, че на 10.06.2026 г. в гр. София е била проведена официална среща между управителя Ф.Ф.Х., придружаван от адвокат, и служителката А.

М., на която са й били предявени конкретните констатирани нарушения и са бяха поискани устни обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ по следните конкретни въпроси:

Защо е извършвала дейност в интерес и в полза на друго дружество, а не за работодателя „ВИА ПРЕМИУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, където е назначена на трудов договор?

Защо нейни снимки, име и рекламни видеоклипове се публикуват в социалните мрежи и платформата на МЦ „УНИМЕД“;

Каква конкретна трудова дейност е извършила за периода м.11.2025 г. – м.06.2026 г. и защо липсват клиенти и отчети;

Каква работа е полагала след освобождаването на офиса през м.03.2026 г. и на какво основание твърди, че изпълнява трудови функции.

На така поставените въпроси ищцата е дала уклончиви и несъстоятелни отговори – заявила е единствено, че бившият управител И.М. бил казал да върши това, а на въпросите защо участва във видеата на „УНИМЕД“, каква 4 работа е вършила след освобождаването на офиса и защо няма нито един клиент за ответника, същата е запазила пълно мълчание и не е дала никакъв адекватен отговор.

С оглед констатираните нарушения на трудовата дисциплина, липсата на обяснения и неявяването на работа в периода 01.06.2026 г. – 09.06.2026 г. е била издадена заповед № 01/18.06.2026 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, за връчване на която ищцата не е предоставила изискания й актуален адрес.

Оспорва иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, обусловен от изхода на иска по т.1.

Оспорва ищцата да има вземане за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ по съображения, че: ищцата е получавала парични преводи от трети за спора физически лица; ищцата е започнала по-високо платена работа в „ЮНАЙТЕД ГЛОБАЛ СЪВИСИС“ ЕООД.

Оспорва ищцата да е полагала труд след м.03.2026 г., а за периода м.11.2025 г. – м.02.2026 г. твърди, че липсва счетоводна документация от предишното счетоводство.

Оспорва ищцата да има вземане за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Процесуален ред за разглеждане на предявените искове:

Съгласно чл.310, ал.1, т.1 ГПК по реда на бързото производство се разглеждат искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

По силата на ал.2 при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.

По силата на ал.3 при съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.

5

В случая заедно с исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.128 КТ, които подлежат на разглеждане по реда на бързото производство, са съединени искове, подлежащи на разглеждане по общия исков ред (чл.224 КТ, чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД), с оглед на което производството по делото е такова по общия ред.

По допустимостта на производството:

Доколкото с уточнителна молба от 18.09.2026 г., преди изпращане на исковата молба за отговор, ищцата е уточнила, че иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ не се предявява, съответно – такъв не е предмет на производството, съдът не дължи прекратителен диспозитив по същия.

Правна квалификация:

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Доказателствена тежест:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника валидно е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение.