Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1097 от 14.12.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2677/2020
Вид
Протокол № 1097
Подписан
14.12.2020
В сила
14.12.2020

ПРОТОКОЛ

№ 1097 гр. Варна , 14.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев

Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20203100502677 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Въззивникът П. М. Б., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Пл.Б., редовно приет от днес, упълномощен от първа инстанция.

Въззиваемата страна С. О. Л., редовно уведомена, се явява лично и с адв. С. Б., редовно упълномощена и приета от съда от по- рано.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“- ВАРНА, редовно уведомени, не изпращат представител.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение от р.з. № 3505/27.10.2020г., с което е извършен 1 доклад на въззивната жалба, както и на депозирания срещу нея писмен отговор.

АДВ. Б.: Запознат съм с определението в разпоредително заседание. Не възразявам по доклада, с изключение на една- единствена забележка: моля да се отрази, че петитумът ни във въззивната жалба е така, както е заявен и в исковата молба. Идеята е да намерим найдобрия начин за функциониране на разделената родителска двойка, не просто да удовлетворяваме някакви искове. Поддържам въззивната жалба.

АДВ. Б.: Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада. Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора, който сме подали.

АДВ. Б.: Желая само да изтъкна два важни отрицателни факта, които не се нуждаят от доказване. Единият е, че доверителят ми е все още безработен. Доколкото и както е известно в материалите по делото той е строителен работник, който поставя плочки, а санитарните мерки във френската република са много по- строги отколкото в България, там и строителния бизнес е просто спрян така, както е спрян у нас туризмът и това по някакъв начин го ограничава допълнително да си намери редовна работа. Другият отрицателен факт, който твърдим по данни на доверителя ми е, че детето все още не изучава френски език. Той е изпратил някакъв имейл със съдържание, в което се казва, че се чака попълването на група.

Не зная дали това е така, но във всеки случай важността на изучаването на френски език за решаването на това дело е от изключителна важност.

Изкушавам се да ви представя два документа, оставям на вас да прецените дали ще ги приемете. Молбата ми е да подходите с нужната доза професионална ирония, с която са подходили и заявителите от една неправителствена организация, на която все още съм в управителния съвет, но едни млади хора вече поеха управлението и са отправили до Министерство на правосъдието едно предложение за изменение на СК и съответно отговора на МП. Представям преписи и за насрещната страна. Става въпрос за дискриминацията над бащите, за която всички знаем, при определяне на режимите на лични отношения, контакти с децата им, което всъщност е и дискриминация и към децата. Според мен е свързан с делото този ироничен документ и отговора на министъра на правосъдието, доколкото веднъж и бащата, и детето са жертва на дискриминационно отношение от първоинстанционното решение, а от друга страна, сложността на казуса, предвид голямата географска отдалеченост, две различни държави, комуникацията, транспорта, възможността бащата да посещава детето. Ще взема отношение по това по същество.

ВЪЗЗИВАЕМАТА С.Л.: Септември месец бащата беше в България. Лично отиде във френския културен център. Попълнил е първо формуляр с данните на детето, къде учи, години и т.н. Дали са му различни варианти с теми и предложения. Оставил си е имейл за комуникация и когато образуват група трябваше да получи имейл, с който да го уведомят да внесе сумата за курса, която да внесе. Той се съгласи освен издръжката той да заплати и 2 таксата за обучението по френски език, като той трябваше да реши дали ще е група или индивидуално занимание. Ако не се образува група му предложиха индивидуални уроци.

Предвид възрастта на детето го посъветваха, че ще е по – добре да бъде в групичка от шест до десет деца, за да е по- интересно на детето, да е под формата на игра. Също са му споменали, че има опция и за онлайн обучение. След това вече нямаме данни какво е станало, чакаме. Детето в момента не ходи на френски език. Бащата не се е обаждал, не е казвал дали са го търсили, дали са му предлагали група и не го е устройвала цената. Тоест, аз не съм отказала да водя детето на уроци по френски, просто нямам информация да има такава група и бащата да е заплатил таксата. Той много държеше лятото да отиде и да пита лично и да си остави координатите.

АДВ. Б.: Не ни е известно дали бащата е безработен или работи. Безспорен е фактът относно френската социална система, че тя е най- добрата в Европа и да си безработен във Франция в много от случаите означава даже да имаш много по- добро финансово състояние от тези, които работят. Представихме за справка една справка точно за социалната система във Франция. По доказателствените искания- тези, които бяха представени в днешното съдебно заседание, считам, че са неотносими и не следва да бъдат приемани по делото.

Касае се за направено предложение за законодателна промяна, няма основание съдът да ги приеме.

СЪДЪТ, като се запозна с днес представените от въззивника, чрез процесуалния представител доказателства, намира че същите са неотносими конкретно към предмета на спора, поради което и не следва да бъдат присъединени към доказателствения материал, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника да бъдат приети като доказателства по делото Предложение за промяна на законодателството, свързано с правата на децата и техния свободен достъп до двамата родители, както и Отговор във връзка с това предложение от Министерство на правосъдието.

АДВ. Б.: Аз приемам изявлението на майката като признание, че детето действително не изучава френски език. От друга страна признание на факта, че бащата оказва необходимото съдействие и готовност да плати курса, каквото е необходимо, ми е казвал на мен, но очевидно нещо не се случва с изучаването на този френски. Твърдим, че бащата има не проблем с плащането, а проблем с формирането на групата. Не зная дали са търсени други възможности.

АДВ. Б.: Моята доверителка твърди, че бащата е този, който безспорно се е 3 интересувал детето да започне да учи детето френски език, но не е платил за това обучение.

Прави се една погрешна интерпретация, че бащата е бил готов да плати. Ако той е бил готов да плати, той е щял да го направи досега.

АДВ. Б.: Ако четем внимателно решението на първоинстанционния съд определената издръжка в точно този размер, ВРС е мотивирал необходимостта от заплащане на такси за обучение по френски език на детето. Така че да се извличат права от някакъв вид и то са твърдения, не са доказани факти, че бащата бил отказал да плаща, няма такова нещо.

В състояние съм да докажа, че проблем с плащането не съществува. Има нещо друго, но се въздържам, за да не скарам родителите. Казусът е деликатен. И двамата родители и аз лично намирам че са кооперативни и водя делото по такъв начин, че да не навредя на отношенията им. Отнасям се с огромно уважение към майката на детето. Това с плащането са разрешими проблеми. Трябва най- сетне детето да започне да изучава френски език по някакъв друг начин, по който сме поискали във въззивната жалба, да се докосне не само до френския език, но и до френската култура. Трябва да има решение по този въпрос, но проблем с плащането не съществува.

Ако позволите, в последния момент ми изпратиха документи на френски език, не успях да направя превод, починал е и прадядото на детето. Има данни по делото, че и прабаба му е починала в хода на производството пред първата инстанция.

АДВ. Б.: Не оспорваме това обстоятелство.

АДВ. Б.: Представям списък с разноски.

АДВ. Б.: Представям списък с разноски. Правя възражение за прекомерност.

АДВ. Б.: Правя възражение за прекомерност.

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноски, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списъци с разноски, представени от страните, ведно с доказателства за извършването им.

Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.

Предвид липсата на доказателствени искания съдът счете делото за изяснено от 4 фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите въззивната жалба, като разгледате по реда на тяхното подаване и трите евентуално съединени иска, но като преди всичко да се ръководите от стандарта за най- добрия интерес на детето така, както е формулиран в чл.3, §1 от Конвенцията за правата на детето и от Коментар № 14 на Комитета по правата на детето към ООН, базиран в Женева. Има го документа на български. Съгласно този стандарт никакви обстоятелства от географски, икономически и какъвто и да е друг характер не представляват препятствие за осъществяването на достатъчно значимо, значително присъствие на всеки един от родителите в живота на детето. В конкретния случай имаме географска отдалеченост между България и Франция веднъж и по- конкретно между Еширол, Гренобъл и Варна, за които комуникациите не са от най- лесния характер.

Това го потвърждавам и в личен аспект, защото моите деца също живеят в чужбина и мога да разбера достатъчно добре своя доверител какви трудности има един баща да осъществява своето и на детето си право на лични отношения. Специално в това отношение оспорваме констатацията на ВРС, че не трябвало било да се използва като мотив цената и трудностите при осъществяването на пътуванията между България и Франция за удовлетворяването на правото на семеен живот и на лични контакти. Моля да го вземете предвид и специално по отношение на искането ни за намаляване на издръжката до нормативно определения минимум, защото той ще се увеличи от новата година, заедно с растежа на новата минимална заплата. Това не е някаква прищявка за заплащане на по- малка издръжка за детето. Бащата е декларирал готовност, видно от формулирания петитум и сам да поеме цялостната грижа за детето, което е доказателство само по себе си, че бащата дава всичко от себе си за своето дете и издръжката не е фактор, който трябва да бъде разглеждан в контекста на родителския капацитет. И двамата родители имат достатъчно висок родителски капацитет, това е видно от събраните по делото доказателства, самият ВРС го е констатирал в мотивите си, така че остава на вашия съдийски активизъм, това е терминът, да намерите онази най- добра формула, онзи модус вивенди, който да позволи и на детето, и на родителите му да бъде удовлетворено правото им на семеен живот, което включва достатъчно много време за лични контакти.

Специално акцентирам на овладяването на френски език. Не искам да кажа в никакъв случай, че майката саботира изучаването на френски език. Нито доверителя ми, нито аз мислим такова нещо. Но е факт, че вече толкова години детето не изучава френски. Каквато и да е пречката- организационна или намиране на подходяща форма на преподаване, този въпрос трябва да намери своето разрешение и във възможността детето да пътува заедно с 5 баща си до **********за да може не само да овладява френския език. Децата нормално в една езикова среда много по- лесно усвояват каквито и да е знания, включително и езиковите, но то също има право да се радва на вниманието и любовта на всичките свои роднини. Бяха разпитани като свидетели по делото баба му и неговия чичо, видя се, че детето там има голямо семейство, което го чака. За съжаление неговите прабаба и прадядо вече са покойници. Просто трябва да бъде намерена адекватната формула за приложение на императивната норма на Регламент № 2201, който сме цитирали, където ясно се казва, че правото на лични отношение включва и правото детето да бъде вземано за един определен период от време в мястото, където живее неотглеждащият родител.