Определение № 488 от 29.10.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Бургас, 29.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252000500375 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 от ГПК, образувано по частната жалба на Т.

Р. П., М. Т. Б., И. Н. Т., Д. Д. Д., А. К. А., В. Д. Д. и Г. Н. К. чрез техния общ пълномощник адв.А. П., против Определение №2157/27.08.2025 г. по гр.дело №1272/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е определена цена от 500 000лв. на предявените от тях обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове против „ВЕНИД“ЕООД, ЕИК 812101036 и „Българо–американска туристическа компания“, ЕИК 102261516 за приемане за установено, че ответниците не са собственици на паркинг и басейн, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С.В. и за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба на същите имоти/сключен между двамата ответници с н.а.90/2005г. на нотариус С. А. с район на действие – РС-Несебър/, и в частта, определяща на ищците държавна такса за разглеждането на исковете в размер от 8 000 лв.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части и постановяването на друго, с което съдът да приеме, че дължимата държавна такса е минималната по Тарифата- по 50лв. за всеки ищец и да върне делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата се излагат следните оплаквания по същество:

Според жалбоподателите съдът е определил неправилно материалния 1 интерес на въведените спорове като произволна величина, неоснователно завишена по размер, а възложената им държавна такса от 8000лв. приемат за неотговаряща на реалния предмет на спора и преграждаща достъпа им до правосъдие. Считат, че дължимата държавна такса в случая е от по 50лв. за всеки ищец, като прилагат към частната жалба доказателства за внасянето й в посочения размер за разглеждане на предявените искове.

Излагат съображения, че паркингът и басейнът не са самостоятелни обекти на собственост, т.к. имат характер на общи части. За това не подлежат на отделна данъчна оценка и в представената от тях съгласно указанията на съда такава данни за тези обекти няма.Обаче съдът не можел да определя произволно материалния интерес по спора, заявен в производството и следващата се за разглеждането му държавна такса. Посочената от ОС-Бургас стойност намират за фиктивна и незаконосъобразно определена.

Според съдебната практика в такива случаи страните внасяли първоначално минималната такса за разглеждане на делото, посочена в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, след което тя претърпявала корекция, съобразно действителното цена на иска.

Определената по делото държавна такса от 8000 лв. препятствала упражняването на процесуалните права на ищците и достъпа им до правосъдие в противоречие с разпоредбите на чл.56 и чл.117 от Конституцията.

Бургаският апелативен съд, като извърши проверка за редовността на частната жалба, я прие за своевременно подадена, от стрА. по делото, но недопустима, защото касае акт, неподлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Изводът на съда се обосновава така:

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на настоящите частни жалбоподатели по предявените от тях обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове против „ВЕНИД“ЕООД с ЕИК 812101036 и „Българо – американска туристическа компания“ с ЕИК102261516 за приемане за установено, че ответниците не са собственици на паркинг и басейн, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С. В., община Н. и за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на същите 2 имоти, сключен между ответниците.

С разпореждане № 2545/21.07.2025 г. по образуваното гр.дело № 1272/2025г., Бургаският окръжен съд е оставил исковата молба без движение с указания в едноседмичен срок от връчването му ищците да отстранят констатираните множество нередовности, включително като представят удостоверение за данъчни оценки на процесните басейн и паркинг, а ако такива няма – на поземления имот, в който са изградени и да посочат цена на всеки от предявените исковете – установителен иск за собственост върху паркинг, установителен иск за собственост над басейн и иск за нищожност на правна сделка.

С молба–уточнение, подадена по делото на 08.08.25г., нередовностите са отстранени.Представена е и данъчна оценка за имота, в който се намират процесните обекти, възлизаща на 171 385,20 лв. Ищците са посочили, че т.к. басейнът и паркингът не са самостоятелни обекти на правото на собственост, отделна данъчна оценка за тях не е издадена. Заявили са предвид това обективна невъзможност да посочат цената на предявените искове, с оглед което са молили съдът да предприеме необходимите правни действия за определянето й на основание чл.70, ал.3 от ГПК.

С обжалваното тук определение Бургаският окръжен съд е констатирал в мотивите си, че в настоящата фаза на производството цената на иска не може да бъде определена и на основание чл.70, ал.3 ГПК сам я е определил в размер от по 400 000 лв. за всеки от двата иска и е изчислил държавна такса за разглеждането им в размер на 8000 лв..

В диспозитива на определението е отразена като възприета от съда приблизителна първоначална цена на исковете от общо 500 000лв., както и държавна такса от 8000лв., за внасянето на която исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за заплащането й от ищците в едноседмичен срок.

При тези данни Апелативен съд-Бургас съобразява, че чл.274, ал.1т.1 и 2 от ГПК /приложими и при обжалването на разпорежданията съгласно чл. 279 от ГПК/, императивно определят като подлежащи на отделен инстанционен контрол само тези определения и разпореждания, които са преграждащи за производството или пък законът изрично ги посочва за самостоятелно обжалваеми.

3

В атакуваното определение първоинстанционният съд се е позовал на приложението на чл.70, ал.3 от ГПК при определяне на приблизителната цена на претенциите,както и на дължимата за делото държавна такса.

Разпоредбата на чл.70,ал.3 от ГПК възлага на първостепенния съд определянето на първоначален приблизителен размер на цената на иска, когато поради наличието на обективни пречки стрА.та сама не може да стори това. Визирано е, че на тази база съдът определя и първоначално дължимата от ищеца държавна такса за производството, след което я коригира съобразно окончателния размер на заявената претенция, определен най-късно със съдебното решение, като съответно изисква заплащането на допълнителна такса, респективно връща на ищеца надвзетата.

Съдебният акт, определящ цена на иска на основание чл.70, ал.3 от ГПК, не попада в нито една от двете категории, визирани в чл.274, ал.1 от ГПК, т.к. не прегражда хода на процеса, нито изрично е предвидено да бъде ревизиран отделно от решението по съществото на спора. За това и жалбата против този акт е недопустима.В този смисъл е Определение №1445/01.06.22г. по гр.д.

№20221000500600 по описа на Апелативен съд-София, което настоящият състав споделя.

Законодателят е предвидил в чл.70,ал.2 от ГПК изрично самостоятелна обжалваемост на определението, с което се увеличава цената на иска, но настоящото не е такова, а за първоначално определена приблизителна цена на претенциите.

Гореизложените съображения са приложими и по отношение недопустимостта на обжалването на определения/разпореждания, с които съдът обективира дължимата за исковия процес държавна такса. Те също не попадат в нито една от двете категории, визирани в чл.274,ал.1 от ГПК- не са преграждащи за делото, нито са изрично посочени в закона като подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол.

Съдебната практика свързва несъгласието на ищеца с определения му от съда размер на таксата с възможността да не я внесе и с последващата от това защита на процесуалните му права чрез обжалване на разпореждането за връщането на исковата молба като нередовна.

Следователно и в тази си част, касаеща фиксирА.та от Окръжен съд- 4

Бургас държавна такса от 8000лв., настоящата частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Горните изводи налагат прекратяването на настоящото производство и връщането на делото на първа инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. За това само за пълнота на изложението, т.к. не обсъжда жалбата по същество, Апелативен съд-Бургас отбелязва, че липсата на данъчна оценка на спорното вещно право се замества съгласно чл.69,ал.1,т.2,предл.2 ГПК от пазарната му цена към датата на подаването на исковата молба, експертно определена преди първото по делото съдебно заседание/така Определение №1086/1.03.24г. на ВКС по ч.гр.д.№434/24г. на г.о. ГК/.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната частна жалба на Т. Р. П., М. Т.

Б., И. Н. Т., Д. Д. Д., А. К. А., В. Д. Д. и Г. Н. К., подадена чрез техния общ пълномощник адв.А. П. против Определение №2157/27.08.2025 г. по гр.дело №1272/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е определена цена от 500 000лв. на предявените от тях обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове против „ВЕНИД“ЕООД, ЕИК 812101036 и „Българо–американска туристическа компания“с ЕИК 102261516 за приемане за установено, че ответниците не са собственици на паркинг и басейн, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С. В. и за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба на същите имоти/сключен между двамата ответници с н.а.90/2005г. на нотариус С. А. с район на действие – РС-Несебър/, и в частта, определяща на ищците държавна такса за разглеждането на исковете в размер от 8 000 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело №375/2025г. по описа на Апелативен съд-Бургас.

ВРЪЩА делото на Окръжен съдопроизводствените действия. съд-Бургас за продължаване на

Определението за прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на 5 жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Бургас, 29.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252000500375 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 от ГПК, образувано по частната жалба на Т.

Р. П., М. Т. Б., И. Н. Т., Д. Д. Д., А. К. А., В. Д. Д. и Г. Н. К. чрез техния общ пълномощник адв.А. П., против Определение №2157/27.08.2025 г. по гр.дело №1272/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е определена цена от 500 000лв. на предявените от тях обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове против „ВЕНИД“ЕООД, ЕИК 812101036 и „Българо–американска туристическа компания“, ЕИК 102261516 за приемане за установено, че ответниците не са собственици на паркинг и басейн, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С.В. и за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба на същите имоти/сключен между двамата ответници с н.а.90/2005г. на нотариус С. А. с район на действие – РС-Несебър/, и в частта, определяща на ищците държавна такса за разглеждането на исковете в размер от 8 000 лв.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части и постановяването на друго, с което съдът да приеме, че дължимата държавна такса е минималната по Тарифата- по 50лв. за всеки ищец и да върне делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата се излагат следните оплаквания по същество:

Разпечатката съдържа 55 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6c095dd-c113-424c-b520-318986b4419b