Определение № 1722 от 17.11.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1722 гр. Бургас, 16.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20212100500859 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от главен юрисконсулт Лилия Трифонова Папазова със съдебен адрес за призоваване в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, бл.38 – партер за допълване на решение № 251/24.07.2021г., постановено по гр. д. № 859/2021г. в частта за разноските. В молбата дружеството твърди, че съдът не се произнесъл по искането му за присъждане на разноски в размер на 350 лева, представляващи заплатен депозит за особен представител на ответната страна.

Ответната страна не представя писмен отговор и не изразява становище по молбата.

След като прецени твърденията на страните и относимия към молбата доказателствен материал, съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Според т.8 от мотивите на ТР № 6/2012г. допълването на съдебното решение е способ за неговото поправяне, който се предприема, когато същото не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Макар и да е обусловена от разрешаването на повдигнатия спор, претенцията за разноски има самостоятелен характер и по нея съдът се произнася само след като бъде сезиран. С нормата на чл.248, ал.1 от ГПК са очертани две хипотези за промяна на постановения съдебен акт в частта за разноските, които представляват изключение от общото правило за неоттегляемост на решението, разписано в чл.246 от ГПК. Първата хипотеза обхваща случаите, в които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски. В тези случаи допълването на решението е процесуален способ да се отстрани допуснатата от съда непълнота при формиране на волята му. Затова законът не изисква от страната да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, за да упражни правото си по чл.248, ал.1 от ГПК. Втората хипотеза обхваща случаите, в които съдът е определил дължимите разноски, но страната прави искане те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за извършването им. В тези случаи представянето на списък по чл.80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за да се развитие производството по изменение на решението в частта за разноските.

В процесния казус искането на въззивната страна е за допълване на съдебното 1 решение по чл.248, ал.1, предл.ІI от ГПК и на изследване подлежат своевременното му заявяване и наличието на предпоставките по чл.78, вр. с чл.81 от ГПК. Молбата за допълване на решението изхожда от надлежна страна, която е инкорпорирала искането си за присъждане на разноски във въззивната жалба. Поради това, молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В конкретния случай производството е образувано по жалба на „Банка ДСК“ АД против решение № 260368/25.02.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 1128/2020г. Банката е внесла депозит в размер на 350 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас за особен представител на въззиваемата страна, който с оглед изхода на спора трябва да й се присъди. Поради това, искането за присъждане на съдебни разноски, се явява основателно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, бл.44, ет.2, ап-3 да заплати на „Банка ДСК“ АД ЕИК: 121830616 със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от главен юрисконсулт Лилия Трифонова съдебни разноски в размер на 350 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2