Определение № 359 от 27.04.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. Ямбол, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500226 по описа за 2023 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „Ню Проджектс Консулт “ ЕООД гр.София против определение № 608/4.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 372/2023 г. по описа на ЯРС, с което съдът е прекратил производството по делото в частта на предявения от жалбоподателя срещу СУ „Св. Климент Охридски" гр.Ямбол иск да бъде прието за установено задължението на ответника да върне на ищеца получените без основание плодове през декември 2018 г. - ябълки, круши, банани и портокали в посочените в исковата молба количества. Определението се счита за неправилно и незаконосъобразно.

Неправилен е извода на съда, че в заповедното производство е претендирано заплащане на парична сума по фактура за доставени, но незаплатени плодове, а в установителното производство се претендира установяване на вземане за връщане на движими вещиполучени плодове, евентуално парично вземане на стойност, равна на общата стойност на тези плодове. Според дружеството при преценка дали основанието, на което е претендирано вземането по заповедното производство съвпада с посоченото по предявения установителен иск, няма пречка да бъде съобразено изложеното в заявлението, което не е включено в издадената заповед за изпълнение, а именно изразът „поради тази причина длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството и дължи да му върне това, с което се е обогатил до размера на обедняването“. Иска се отмяна на определението в атакуваната част.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото н а ЯРС, образувано като установително производство последвало заповедното, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 3056/2022 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Ню Проджектс Консулт “ ЕООД гр.София и длъжник СУ „Св. Климент Охридски" гр.Ямбол за посочено в т.9в задължение, произтичащо от доставени, но неразплатени плодове по фактура № 6300000020 на стойност 1

1462,08 лв. В т.12 от заявлението са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно, че длъжникът е получил плодове през м.декември 2018 г. фактура № 6300000020 на стойност 1462,08 лв., които не е заплатил. Поради тази причина длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. ЯРС е издал заповед № 1496/18.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение за сумите, претендирани от заявителя на посоченото от него основание, а длъжникът е депозирал в срок заявление по чл.414 от ГПК за това, че не дължи плащане по издадената заповед, не е издател на фактурата и същата е издадена за доставени плодове по схема „Училищен плод“ като следва да се заяви и изплати от РА към ДФ „Земеделие“, съгласно указанията за изпълнение на схемата и изрично посочения текст за това в самата фактура.

В срока по чл.415 ал.4 от ГПК заявителят „Ню Проджектс Консулт “ ЕООД гр.София е предявил против СУ „Св. Климент Охридски" гр.Ямбол установителен иск, образуван в гр.д.

№ 372/2023 г. със следния петитум: „Да бъде признато за установено по отношение на СУ „Свети Климент Охридски", че дължи на „Ню Проджектс Консулт"ЕООД онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, а именно: Получени плодове за месец декември 2018г. без основание, в т.ч. 3357,50 кг ябълки на стойност 725,73 лв. без ДДС, 71,500 кг круши на стойност 188,76 лв. без ДДС, 71,500 кг банани на стойност 166,60 лв. без ДДС и 81,25 кг портокали на стойност 137,31 лв. без ДДС, 29,24 лв. държавна такса, законна лихва върху главницата от 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на задължението.“.

Исковата молба е оставена без движение, тъй като районният съд е преценил, че със заявения петитум и обстоятелства по исковата молба не става ясно каква е претенцията по исковото производство –за връщане на дадените плодове или за заплащане на парична сума (тяхната равностойност), както е заявено в заповедното производство. Уточнявайки предявения иск, ищецът е депозирал молба, в която сочи, че претенцията му в заповедното и исковото производство е връщане на получените плодове без основание, в случай на евентуалност училището да заплати тяхната равностойност по издадената фактура, както са сторили други учебни заведения. Т.е. претенциите в двете производства са едни и същи.

Пояснена е схемата „Училищен плод“, по която училището не е освободено от задължението за плащане, както твърди във възражението си, а тъй като не са възстановени разходите на дружеството от страна на ДФ „Земеделие", то ответникът не е имал право да ги получи, но след като ги е получил, следва да ги върне по вид, количество и качество или в случай на евентуалност да заплати издадената му фактура.

ЯРС е приел, че и с уточняващата молба, посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането за връщане на дадените плодове/, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение /за заплащане на сума по фактура/, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Поради това е прекратено производството по делото в частта - да бъде прието за установено задължението на ответника да върне на ищеца получените без основание плодове и в тази част е атакувано с настоящата частна жалба.

2

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Безспорна е съдебната практика на съдилищата, включително произнасянията на ВКС с тълкувателни решения за това, че предметът на делото по иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение, а това обуславя и правния му интерес от предявяване на този иск. С ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.11б е прието за допустимо в производството по чл.422 от ГПК да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл.210 ал.1 ГПК, насрещен иск – чл.211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл.212 ГПК, но становището е категорично, че не намират приложение в установителното производство правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на иска. В настоящия казус, въззивният съд счита, че ищецът заявител в заповедното производство е сторил именно това – изменил е основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането, а това е недопустимо. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, съгласно т.9в и т.12 претендира заплащане на сума по фактура, издадена за доставени и получени плодове, стойността на които не е заплатена от длъжника СУ „Св. Климент Охридски". Действително в т.12 от заявлението е добавено, че поради неплащането на сумите длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, но от това пояснение не може да се направи извод за претендиране на връщане на получените плодове в натура, евентуално тяхната парична стойност. След възражението на длъжника по чл.414 от ГПК, предявеният от заявителя иск е да бъде прието за установено, че ответникът му дължи връщане на онова, с което се е обогатил без основание - получени плодове за месец декември 2018 г., а след уточнението е добавено в случай на евентуалност училището да заплати тяхната равностойност по издадената фактура. По този начин предявена установителната претенция сочи на недопустимост на основния иск да бъде прието за установено, че се дължи връщане на плодове, тъй като със заявлението по чл.410 от ГПК това не е претендирано. При заявено искане за осъждане за заплащане на суми по фактура, волята на заявителя не може да бъде изтълкувана, че се желае връщане на плодове при използвания израз „поради тази причина длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството и дължи да му върне това, с което се е обогатил до размера на обедняването“. Искането за връщане на движими вещи – плодове, би било допустимо при въведеното с т.11б от ТР № 4/2013 г. изключение за изменение по чл.214 от ГПК с въвеждане на ново основание, само ако тази претенция беше предявена като евентуален осъдителен иск със следващите се за това реквизити – платена ДТ и петитум.

Претенцията за връщане на движимите вещи е предявена като установителна и като последица на заповед за изпълнение, каквато заповед в този смисъл няма, тъй като заповедта е издадена за заплащане на сума по фактура и възражението по чл.414 от ГПК е, че не се дължи сумата по тази фактура.

При това положение, както ЯРС е достигнал до този извод, за ищеца липсва 3 правен интерес от установяване съществуването на вземане – връщане на движими вещи-плодове, което не е било предмет на заповедно производство, поради което такъв предявен иск е недопустим и частната жалба срещу определението за прекратяване на производството в тази част следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК 202054931, гр.София, ж.к.“Изгрев“, ул.“Самоков“ № 28, З, ет.1 против определение № 608/4.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 372/2023 г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4