Решение № 88 от 14.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Враца, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т.ов

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. П. при участието на секретаря М. К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. П. Въззивно гражданско дело № 20241400500708 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 491/27.07.2024 год., постановено по гр. д. № 2170/2023 год. по описа на Районен съд – Враца, съдът е отхвърлил предявения от Й. Л.

И., ЕГН ********** срещу „Комплексен онкологичен център-Враца“ ЕООД, с ЕИК 000190101 (КОЦ Враца) иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 и чл. 84 от ЗЗД за осъждане на КОЦ Враца да заплати на ищцата сумата от 511,29 евро (1000 лв.), представляваща частично вземане от 5112,92 евро (10 000 лв.) от главница, представляващата обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, вследствие на противоречието между устните обяснения, които служителите на ответното лечебно заведение са дали на ищцата, във връзка с поставената й диагноза и проведеното й лечение, и описанието на диагнозата и лечението, писмено посочени в документите, които са били издадени на ищцата, след изписването й от лечебното заведение, където е била приета на 28.02.2021 г., поради силни болки в областта на корема и стомаха, ведно със законната лихва върху претендираното частично вземане от 13.03.2023 г. до окончателното му изплащане. В полза на КОЦ Враца са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Й. Л. И., действаща чрез пълномощника си адв. С. С. от САК, с която се обжалва изцяло постановеното от съда решение. В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че неоспорването на епикризата по 1 надлежния ред съставлява довод за отхвърляне на иска. Оспорва наличието на информирано съгласие да е доказателство за информираността на лицето.

Сочи доказателства и заявява доказателствени искания, които са оставени без уважение от въззивния съд. При тези доводи се иска отмяна на решението, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от КОЦ Враца, представлявано от С. А.. С отговора се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба, като се сочи, че съдът не е допуснал процесуални нарушения при разпределянето на доказателствената тежест, като посочва, че с доклада по делото на ищцата е указано, че не сочи доказателства за твърденията си. Твърди, че правилно не е допусната СМЕ и към 04.03.2021 г. - датата на самоволното напускане на ищцата на лечебното заведение, епикризата й все още не е била изготвена, тъй като не е била приключила клиничната пътека по лечението на болната, а по-късно, когато епикризата вече е била оформена, И. не се е явила, за да вземе своя екземпляр.

Поддържа, че пациентката е била информирана относно извършените й процедури, като се противопоставя да се приемат представените с въззивната жалба доказателства и да се уважават направените доказателствени искания.

При тези съображения моли за потвърждаване на пърноинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор и от третото лицепомагач "ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК 121265113, чрез юрисконсулт В. К.. С отговора се твърди неоснователност на въззивната жалба и исканията в нея, с молба за потвърждаване на решението на РС - Враца.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата.

Районен съд - Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищцата Й. Л. И., ЕГН ********** срещу КОЦ Враца осъдителен иск за сумата от 511,29 евро (1000 лв.) - частичен от 5112,92 евро (10 000 лв.), с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 и чл. 84 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, във връзка с проведено лечение и оперативна интервенция в периода 28.02.2021 г. – 04.03.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 28.02.2021 г. през нощта ищцата Й. И. е получила силни болки в стомаха и корема, които станали непоносими и поради това около 02:10 часа се е обадила на телефон 112. Свързали я с КОЦ Враца, където тя била приета и й направили операция. След като ищцата излязла от упойка, получила обяснения, че й е била извършена оперативна процедура по отстраняване на миома на матката, но при изписването й от 2 лечебното заведение, на ищцата били издадени документи по клинична пътека 175 – оперативна процедура на тънки и дебели черва и никой не е разяснил на какво се дължи установеното от нея разминаване. От изписването й от ответното болнично заведение и до момента ищцата твърди, че не знае каква оперативна интервенция й е извършена, а това й причинява тревога и силен стрес, обезщетяването на които претендира от лечебното заведение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който се оспорва основателността на предявения иск. Поддържа се, че оказаната медицинска помощ по операцията на ищцата е извършена в предвидено в закона лечебно заведение за болнична медицинска помощ, което разполага с необходимите структури и нива на компетентност и отговаря на всички изисквания за изпълнение на алгоритъма на клинична пътека № 175.

Сочи се, че е положена адекватна грижа за ищцата в качеството й на пациент, с необходимата вътрешна организация за извършване на необходимите медико-диагностични изследвания и консулти, както и че твърденията на ищцата в обратната насока са необосновани и недоказани. Сочи се, че към момента на подаването на исковата молба ищцата не е разполагала с епикризата за проведеното й лечение по причина, че не е пожелала да я получи, а в същата е описан целия лечебен процес (проведени диагностични изследвания, хирургични и терапевтични процедури и др.) Поддържа се, че действително лечението на ищцата е започнало с водеща диагноза „Д48.4 перитонеум и К 65.0 остър перитонит, с придружаващи заболявания К 56.0 паралитичен илеус, D 39.00 матка и Е 66.0 затлъстяване“, но в случая, при извършване на оперативната интервенция, е била открита находка-туморна формация с големина 15 см. с произход от маточния фундус и вследствие на това се е преминало към отстраняване на туморната находка и на засегнатия от него орган. Навеждат се твърдения, че претърпените от ищцата болки и страдания по време на лечението не представляват вреди по смисъла на закона, защото не са причинени от служители на лечебното заведение, а са обективно следствие от тежкото й здравословно състояние.

По искане на КОЦ Враца първоинстанционният съд е конституирал „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК 121265113 като трето лице помагач на страната на ответника, като третото лице помагач е развило подробни доводи за неоснователност на предявения иск.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с наличието на твърдените неимуществени вреди от ищцата, в резултат на противоречие между устните обяснения, които служителите на КОЦ Враца са дали на ищцата по поставената й диагноза и проведеното й лечение, и описанието на диагнозата и лечението, посочени в документите, които са били издадени на ищцата, след изписването й от лечебното заведение, където е била приета на 28.02.2021 г., поради силни болки в областта на корема и стомаха, ведно със законната лихва върху претендираното частично вземане от 13.03.2023 г. до окончателното му изплащане. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. свидетелските показания, при което приема за 3 установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства безспорно се установява, че ищцата Й. И. на 28.02.2021 г. е била приета на лечение в ответното лечебно заведение. В анамнезата й, снета по данни на самата нея е отразено, че от два дни е била с коремна болка, която започнала от епигастриума, постепенно се засилила и обхванала целия корем, като към момента на приемането, болката е била дифузна с пунктум максимум илеоцекално. Имала гадене, без повръщане. Нямала смущения на микцията и дефекацията. Ищцата не е съобщила за предходни заболявания. Същата е подписала информирано съгласие за медицински и хирургически процедури и лечение, като съгласно т. 3 от същото пациентката разбира, че лекуващият лекар може да открие други по-различни фактори и съС.ия, които изискват допълнителни или различни от планираните процедури, като в тази връзка упълномощава лекуващия си лекар, както и неговите технически сътрудници и здравни работници, да извършват и провеждат всички онези процедури, които са необходими и препоръчителни от професионална гледна точка.

Първоначалната диагноза, поставена на ищцата е била „D48.4 Перитонеум К65.0 Остър перитонит K56.0 Паралитичен илеус D39.0 Матка Е66.0“.

От писмените доказателства по делото се установява, че ищцата е била оперирана по спешност по повод на торквирал интраабдоминален тумор с некроза и тотален перитонит. По време на операцията е била открита туморна формация с големина 15 см., торквирана, хеморагично инфанцирана и некротизирала с произход от маточния фундус, която била екстирпирана, без да бъде открита допълнителна патология на вътрекоремните и ретро перитонеалните органи. При проведените хистологични изследвания е било установено, че туморната формация е „целуларна лейомиома с торквиране и инфарциране; минимални погранични прояви“. Екстипирането в здраво на туморната формация представлява оперативна процедура с код 54.99 от КП № 175 - „Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума с голям и много голям обем и сложност при лица над 18 години“, но алгоритъмът на същата клинична пътека не бил завършен, поради самоволното напускане от ищцата на лечебното заведение, преди да бъде изписана.

Разпитан е свидетелят Г. Т.-син на ищцата, чиито показания съдът възприема за частично обективни, отчитайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК и фактът, че част от заявените от него обстоятелства противоречат на приетите по делото писмени доказателства – относно изписване на ищцата на 02.03.2024 г., относно наличието на документ у нея за направена операция на червата и относно преглед в гр. Плевен, където й казали, че нищо не й е отстранено, а просто е била разрязана. В същото време заявява знание около обстоятелствата по приемането й в КОЦ Враца и има знание за направена операция за премахване на миома от матката.

Предвид изложеното съдът намира, че възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Въззивната инстанция споделя и изложените от районния съд мотиви, довели до извода за неоснователност на предявения иск и намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.