Определение № 2823 от 19.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2823 гр. В., 19.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501306 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 262206/03.05.2023 г., подадена от Ж. Й. И., ЕГН ********** и А. Д. И., ЕГН ********** срещу решение № 260038/13.04.2023 г., постановено по гр.д. № 15184/2020 г. по описа на ВРС в частта, в която е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е прието за установено в отношенията между „Ф.“ ЕООД, ЕИК148025578, от една страна, и жалбоподателите, от друга страна, че ищцовото дружество е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху 1360 кв.м. ид.ч. от Дворно място, находящо се в с. Д., общ. А., обл. В., цялото с площ от 1500 кв.м., съставляващ УПИ .......... в кв. 12 по плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ .............., УПИ ............. и УПИ ............. и върху построените в дворното място две жилища с РЗП 90 кв.м., второстепенна постройка с РЗП 20 кв.м. и стопанска постройка с РЗП 12 кв.м., и жалбоподателите са осъдени да предадат на ищцовото дружество владението върху цялото дворно място.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при допуснати процесуални нарушения. Жалбоподателите Ж. Й. И. и А. Д. И. считат, че вследствие на неправилно разпределена доказателствената тежест в производството по чл. 193 ГПК, според която ответникът, а не ищецът, следва да представи документа, първоинстанционният съд неправилно е изключил приемо-предавателен протокол от 16.09.2016 г. от доказателствения материал на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК. Посочват, че е имало възможност за изготвяне на допусната в о.с.з. съдебно-почеркова експертиза по отношение на копието на протокола. Твърдят, че съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания относно факти, отразени в документа, чийто оригинал обективно страната е била в невъзможност да представи. Поддържа, 1 че първоинстанционният съдебен състав е достигнал до неправилни правни изводи, приемайки, че жалбоподателите не упражняват фактическа власт върху процесния имот в качеството на държатели на годно правно основание (заем за послужване). По изложените съображения отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, и постановяване на друго, с което този иск да бъде отхвърлен. Отправят искане за допускане на съдебно – графологична експертиза, по която вещото лице да извърши изследване на представения препис от приемо-предавателния протокол от 16.09.2016 г. и да даде заключение, дали положения за „продавач“ подпис е на А. Ц., представляваща „Ф.“ ЕООД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „Ф.“ ЕООД, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита искането за допускане на СТЕ за преклудирано. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Не релевира доказателствени искания.

На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Доказателственото искане на въззивниците за допускане на съдебно – графологична експертиза е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото производството по чл. 183 ГПК се е развило по искане на процесуалния представител на ищеца в първото по делото о. с. з. за представяне на оригинал на документа, чието копие е представено по делото от ответника, с твърдения, че последното не съответства на оригинала, поради което първоинстанционният съд е указал на ответника да представи такъв, като е указал предвидените в чл. 183, ал. 1, изр.

2 ГПК последици. В производството по чл. 193 ГПК, открито по отношение на същия документ, съдът коректно е разпределил доказателствената тежест, указвайки на ищеца, че той следва да установи твърдението си, че оспореният документ е неистински и по искане на ищцовата страна е допусната съдебнопочеркова експертиза. След като ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 183, ал. 1, изр. 1 ГПК, правилно съдът е приложил неблагоприятната последица на изр. 2 на същата разпоредба. Вследствие на което и предвид липсата на обект за изследване е станало безпредметно внасяне на депозит за възнаграждение на вещото лице и е възникнала пречка за изготвяне на експертно заключение. Поради непредставяване на оригинал на протокола, страната е в невъзможност да се ползва от писменото доказателство, поради което искане за допускане на експертиза при вече направено от насрещната страна пред първата инстанция такова доказателствено искане, се явява преклудирано. Същото е и недопустимо, доколкото е недопустимо изготвяне на заключение след експертно изследване на документ, изключен от доказателствената съвкупност. Освен горното, сочените обстоятелства, които 2 страната се домогва да установи чрез исканото доказателствено средство са неотносими към предмета на спора, а доказването им не необходимо за неговото правилно разрешаване.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по в.гр.д. № 1306/2023 г. по описа на ВОС, ГО, за разглеждане в открито заседание на 12.09.2023 г. от 10:00 ч. , за която дата и час да се призоват страните по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивниците за допускане на съдебно – графологична експертиза, по която вещото лице да извърши изследване на представения препис от приемопредавателния протокол от 16.09.2016 г. и да даде заключение, дали положения за „продавач“ подпис е на А. Ц., представляваща „Ф.“ ЕООД.

НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.

При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3