Решение № 564 от 01.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. София , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000504200 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1732/07.05.2020 г., постановено по гр. д. № 215/2019 г. по описа на ОСгр. Благоевград, ГО, 4 състав, частично са уважени предявените от М. Д. Н., Х. Е. Н. и С. Е.

Н. срещу Г. Д. А. активно субективно съединени деликтни искове с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния близък родственик Е. Х. Н. (съпруг и баща), настъпила на 17.07.2013 г. вследствие на ПТП, както следва по ищци и суми: 1) М. Д. Н. - сумата от 120000 лв. за смъртта на нейния съпруг (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 300000 лв.); 2) за Х. Е. Н. - сумата от 100000 лв. за смъртта на нейния баща (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 300000 лв.) и 3) за С. Е. Н. - сумата от 100000 лв. за смъртта на нейния баща (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 300000 лв.), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 11.07.2015 г. до окончателното им заплащане (макар и да е прието за основателно материалноправното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорната претенция, първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при постановяване на диспозитива - при уважаване на иска, предявен от М. Д. Н., законната лихва е присъдена от момента на деликта, а не от 11.07.2015 г.; тази очевидна фактическа грешка трябва да бъде изправена от ОС-гр. Благоевград след влизане в сила на въззивното решение; по този процесуален ред трябва да се посочи изрично и за каква сума се отхвърлят предявените искове - словосъчетанието „като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части над уважените” не изяснява прецизно, че тези искове са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от 300000 лв.; изричен диспозитив трябва да се постанови и в частта, в която се отхвърля предявената акцесорна претенция за периода от 11.07.2013 г. до 10.07.2015 г.).

1

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното увреждащо събитие е в размер на сумата от 120000 лв. (за съпругата на починалия), респ. по 100000 лв. (за неговите дъщери), като поради основателност на материалноправното възражение за изтекла погасителна давност акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главните парични притезания не е уважена за периода от 11.07.2013 г. до 10.07.2015 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците в частта, в която предявените активно субективно съединени деликтни искове са отхвърлени - над сумата от 120000 лв. (за преживялата съпруга), респ. над сумите от по 100000 лв. (за двете дъщери) до пълния им предявен размер от по 300000 лв. (за всеки един от ищците), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от извършване на деликта до окончателното им заплащане. Въззивниците поддържат, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че наследниците на починалия от процесното ПТП са изживели изключително тежко загубата на своя съпруг и баща, поради което определеният размер на заместващото обезщетение не отговаря на обществените критерии за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, т.е. той не съответства на действително претърпените болки и страдания от ищците. Считат, че, тъй като с акцесорната претенция се цели не мораторно, а компенсаторно обезщетение, тя се погасява не с кратката - 3-годишната (по чл. 111, б. „в” ЗЗД), а с общата - 5-годишната (по чл. 110 ЗЗД) погасителна давност.

Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, не се явява в проведеното пред САС о. с. з. на 18.05.2021 г. и не изразява становище относно нейната неоснователност.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която предявените активно субективно съединени осъдителни искове са уважени до сумата от 120000 лв. (за М. Д. Н.), респ. до сумите от по 100000 лв. (за Х.Е. Н. и С. Е. Н.), поради което в тази част то е влязло в сила.

Процесуалният представител на ищците е подал в законоустановения срок и въззивна частна жалба срещу Определение № 903995/08.10.2020 г., с която на основание чл. 248, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

ОС-гр. Благоевград, ГО, 4 състав е бил сезиран с активно субективно съединени деликтни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, 2 трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1 ) деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие); 2 ) противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца); 3) причиняване на неимуществени вреди; 4) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат; 5) това противонормено поведение трябва да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени исковете за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 17.07.2013 г. – за сумата от 120000 лв. за преживялата съпруга, респ. за сумата от по 100000 лв. за двете дъщери (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главните парични притезания се погасява с изтичане на кратката (3-годишната) или общата (5-годишната) погасителна давност.

При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на съпруг и баща на пълнолетни деца, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст и социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – в средата на 2013 г .

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

От показанията на свидетеля Т. М. (брат на преживялата съпруга и чичо на останалите две ищци) се установява, че нейната сестра и загиналият са били в граждански брак дълги години, като през това време отношенията им били много добри, грижили са се един за друг. Свидетелства, че след кончината на съпруга си е ограничила изцяло своите социални контакти - „Тя изхвърли телефона, взе си нов номер и в момента този телефон има само три имена - моето и на двете й дъщери”. Децата им били в тежък конфликт, тъй като всяка една от дъщерите обвинявала другата за смъртта на баща им. Х., която загубила баща си няколко дни след сватбата си, 6 години имала проблеми със съпруга си - гражданин на САЩ („Мятаха се от развод в сватба, сватба-развод, нещата и до момента не стоят никак добре”. Починалият бил зам.-председател на БАН, а неговата съпруга била неотклонно до 3 него и в професионалните му занимания („Тя му беше секретарка, непрекъснато беше до него. В момента, в който той изчезна, изчезна и тя”). Починалият бил опора на своите дъщери, като след смъртта му били преустановени семейните сбирки („И двете дъщери са в чужбина. Това, което се случи, е непоправимо - няма как да се върне радостта в това семейство”). Голямата дъщеря се развивала професионално изключително добре („Направи шеметна кариера, беше стигнала до зам.-директорски постове в различни компании”), докато малката дъщеря преимуществено живеела в чужбина от 15-годишна възраст.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищците и изживените след кончината на техния съпруг и баща болки и страдания са непосредствени.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 60 ненавършени години), към когото ищците са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Впоследствие те ще бъдат лишени както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа.

Следователно, болките и страданията, които ищците ще продължат да изпитват от загубата на починалия им съпруг и баща, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото заместващо обезщетение.

Както бе изяснено от свидетелските показания, М. Д. Н. и съпругът й са изградили силна духовна връзка, като те са били привързани един към друг през един значително дълъг период от време, когато са били в граждански брак. Тя го е съпровождала непрестанно („Беше му секретарка, непрекъснато беше до него”). Кончината на съпруга й е била внезапна, което е предизвикало у нея силен шок, като мъката по него продължава и към настоящия момент. Социалният свят на ищцата е бил свързан основно със своя съпруг, поради което при неговата липса нейните социални контакти съществено са ограничени. От друга страна обаче, тя не е останала самотна, тъй като нейните дъщери й оказват морална подкрепа - макар и от дистанция (съхранила е техните телефонни номера), което й помага до известна степен да бъде потисната дълбоката скръб по внезапно починалия й съпруг. Двете дъщери са изградили собствен социален кръг - в чужбина, в който биха могли да намерят утеха и смисъл за живот (макар и те да са в тежък конфликт, не може да се приеме, че смъртта на техния баща е решаващият факт за влошаването на техните отношения). Поголямата дъщеря се развива изключително добре в професионалната област, а по-малката е изградила свое семейство и макар че са налице известни противоречия между нея и съпруга й, те не биха могли да се отдадат на кончината на техните бащи при трагичния инцидент.