Решение № 222 от 24.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно търговско дело № 20265001000232 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл от ГПК.

Въззивно търговско дело № 232/2026 год. по описа на АС – Пловдив е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 3584/25.03.2026 год., подадена от „Агенция за национален строителен контрол“ ЕООД със седалище в гр.

Хасково против решение рег. № 25/09.03.2026 год., постановено по т.д. № 70/2025 год. по описа на Окръжен съд – Хасково. С оспореното решение съдът е постановил следното:

„По предявения от ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН

КОНТРОЛ, БУЛСТАТ: 130008993, с адрес: гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 47 против „АГЕНЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ“

ЕООД, ЕИК 204364245, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.

“Одрин“ № 7, ет. 2, ап. 3, ИСК, предявен като главен с правно основание чл.

29, ал. 1, предл. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ, постанови: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вписване с № ***, извършено от Агенцията по вписванията - Търговски регистър по заявление А4 с № 20241230161315, на промяна на наименованието от „Вал мар проект“ на „Агенция за национален строителен контрол“, е недопустимо.“

Жалбоподателят счита, че оспореният съдебен акт е недопустим, а при 1 условията на евентуалност – неправилен.

Възраженията за недопустимост на обжалваното решение се основават на доводи, че ищецът – Дирекция за национален строителен контрол няма правен интерес да предяви иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. А възраженията срещу правилността на решението се основават на твърдения за неправилно тълкуване от страна на първоинстанционния съд на нормите на чл. 7 от ТЗ.

Тъй като ищецът не е търговец, същият няма право да предяви иск по чл. 7, ал.

4 ТЗ. Първоинстанционният съд незаконосъобразно обосновал извод за основателност на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с нарушения на задълженията по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, като недопустимо е подложил на разширително тълкуване чл. 7, ал. 4 ТЗ. Съдът не се съобразил и с указанията, дадени в ТР № 1 от 06.12.2002 год. на ВКС, за това кои вписвания са недопустими. В конкретния случай не били налице обстоятелствата, описани в посоченото тълкувателно решение, обуславящи недопустимост на вписването.

Частичното съвпадение в наименованията на ищеца и на ответника не можело да обоснове извод за недопустимост на вписването. Липсвали и основания да се приеме, че вписването е нищожно. Поради това не била налице нито една от хипотезите на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли.

Поради изложеното се настоява въззивният съд да постанови решение, с което отмени обжалвания съдебен акт и вместо него постанови друг, с който изцяло отхвърли предявения/предявените искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Въззиваемата страна Дирекция за национален строителен контрол по подробно изложените в отговора доводи и съображения оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа жалбата и прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство по т.д. № 70/2025 год. е образувано по искова молба, подадена на 02.06.2025 год. от Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ против „Агенция за национален строителен контрол“ ЕООД, със седалище гр. Хасково, с която са предявени два иска - главен с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. второ от ЗТРРЮЛНЦ и евентуален - с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. първо от ЗТРЮЛНЦ.

Ищецът е изложил твърдение, че наименованието на ответното дружество - „Агенция за национален строителен контрол“ ЕООД, със седалище гр. Хасково наподобява и частично съвпада с името на българска държавна институция - Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, което въвеждало в заблуждение относно характера и дейността на търговеца, създавайки впечатление, че дружеството е държавен орган или че има държавна подкрепа, което не отговаряло на действителността. С оглед защита на държавния интерес, наименованието на търговец с елементи, създаващи впечатление за държавен орган, следва да бъде отказано или заличено с цел защита на обществения интерес и недопускане на подвеждане. Предметът на дейност на ответника наподобявал функциите и правомощията на ищеца, уредени в чл. 222 от ЗУТ и в чл. 4 от Устройствения правилник, въвеждайки в заблуждение и накърнявайки обществения ред. Като последица от вписването възниквал правен субект, който няма и не би могъл да има такива функции, каквито са посочени в 2 наименованието му, т.е да осъществява национален строителен контрол. Доколкото дружеството не би могло да осъществява функциите, които са посочени в името му, то вписването на фирма с такова име от лице, нямащо функциите на орган на държавна власт, обосновавали нищожност и недопустимост на вписването на фирмата. В правния мир нямало юридическо лице извън ДНСК, което да осъществява контрол на проектирането и строителството. Вписването на предмета на дейност „технически контрол в проектирането и строителството, организиран под формата на предприятие“ се явявало нищожно, доколкото не би могло да породи фактически или правни действия и резултати, съгласно чл. 160 от ЗУТ и чл. 163а, ал. 5 от ЗУТ, според които изпълнението на контролни и ръководни функции е възложено само на физически лица, но не и на предприятие. За ДНСК, като орган на държавна администрация, подчинен на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, било от особена важност абревиатурата и отличителните й знаци да бъдат ясно разпознаваеми и лесно различими от другите частни и публични субекти в страната. Счита, че нормата на чл. 7, ал. 4 от ТЗ следва да се приложи разширително, доколкото в търговските и гражданските правоотношения участват не само търговци, но и държавата, чрез своите органи и ведомства. Изложени са доводи относно несъответствието в смисъла и значението на думите „агенция“, „национален“ и „контрол“, съгласно речника на българския език, с тези, формиращи наименованието на ответното дружество. С писмо от 12.05.2025 год., адресирано да Агенцията по вписванията /АВ/ и до ответника, ищецът поискал да бъдат извършени действия за промяна в наименованието на ответното дружество и за вписване на промяната в търговския регистър, в отговор на което ищецът бил уведомен, че АВ не разполага с правомощия служебно и по свой почин да заличи вписани обстоятелства в ТР.

С оглед на изложеното е отправено искане до сезирания Окръжен съд – Хасково да постанови решение, с което съдът да признае за установено, че вписването на наименованието на ответника „Агенция за национален строителен контрол“ ЕООД, извършено в ТР под № ***, е недопустимо, а при условията на евентуалност - нищожно.

Претендирани са сторените по делото деловодни разноски.

Ответникът „Агенция за национален строителен контрол“ ЕООД е оспорил исковете. Изложил е доводи за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес от предявяването им. По същество е оспорил исковете като неоснователни. Позовавал се е на разрешенията, възприети в ТР № 1/06.12.2002 год. на ВКС и е аргументирал становище, че в случая не е налице нито една от хипотезите, посочени в това решение, при които да е налице основание да се приеме, че вписване е недопустимо или нищожно. Настоява исковете да бъдат отхвърлени.

Първоинстанционният съд е постановил оспореното в настоящото производство съдебно решение № 25/09.03.2026 г., с което е приел, че главният иск е основателен, тъй като вписването на наименование на дружество, което е почти напълно сходно с наименованието на държавна институция, е способно да въведе в заблуждение както търговските партньори на ответника, така и административните органи, което е в противоречие с чл. 7, ал. 2 ТЗ и съставлява вписване на недопустимо обстоятелство. Предвид основателността на главния иск, не се е произнесъл по евентуалния.

Въззивният съд разгледа събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и намери за установено следното:

От справка в Търговския регистър по ЕИК на ответното дружеството, извършена на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че на 07.12.2016 год. в Търговския регистър е вписано новоучреденото търговско дружество с наименование „Вал мар проект“ ЕООД със седалище гр. Хасково, в чийто предмет на дейност е включено инвестиционно проектиране.

Първоначално едноличен собственик на капитала е бил В. М., който е 3 променян през 2022 год. и през 2023 год., когато всички дялове от капитала на дружеството са придобити от М.М.. С писмен договор с нотариална заверка на подписи и съдържание, сключен на 18.12.2024 год., едноличният собственик на капитала М.М. е прехвърлила притежаваните от нея дялове от капитала на „Вал мар проект“ ЕООД на С. Г. Н.. Новият едноличен собственик на капитала е провел Общо събрание, на което е взел решение да промени наименованието на дружеството на „Агенция за национален строителен контрол“ ЕООД, да промени седалището на дружеството и предмета на дейност, който занапред да бъде: „Организиране на дейност по осъществяване на независим технически надзор в строителството и/или/ проектирането под формата на предприятие, технически контрол в проектирането и строителството, организиран под формата на предприятие; дейности по проектиране, както и всяка друга дейност, незабранена от закона“.

Нововъзникналите обстоятелства са заявени за вписване със заявление обр. А4 № *** и са вписани в Търговския регистър на 06.01.2025 год. под номер ***. На 07.05.2025 год.

„Агенция за национален строителен контрол“ ЕООД е подало заявление до ДНСК за издаване на удостоверение за упражняване на дейностите по чл.

166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. По този повод ДНСК е отправило писмо до Агенцията по вписванията от 12.05.2025 год. с копие до „Агенция за национален строителен контрол“ ЕООД, с което, позовавайки се на принципа на защита на държавния интерес, е заявила позиция, че настоява да бъдат взети мерки за промяна на наименованието на дружеството и за вписването на промяната в Търговския регистър. В отговор на това писмо Агенцията по вписванията е уведомила ДНСК, че не разполага с правомощия служебно и по свой почин да заличава вписани обстоятелства в регистъра и е посъветвала молителя да се възползва от правната възможност по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ като предяви иск за нищожност или недопустимост на вписването, който съвет ищецът очевидно е последвал, подавайки настоящата искова молба.

Ищецът е представил с исковата молба Устройствения правилник на ДНСК, приет с ПМС № 127/22.05.2019 год., който е публикуван в „Държавен вестник“. Съгласно чл. 4 от този подзаконов нормативен акт ДНСК упражнява контрол по спазването на ЗУТ и на нормативните актове по прилагането му при проектиране на строителството, упражнява контрол по законосъобразността на изпълнението и ползването на строежите от първа, втора и трета категория, осъществява контрол по законосъобразността на издадените строителни книжа, както и на действията на общинските администрации и на участниците в инвестиционния процес за спазването на разпоредбите по устройство на територията за всички категории строежи на територията на Република България.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните 4 правни изводи:

Спорът по делото не е фактически, а е изцяло правен. Ищецът правилно е квалифицирал исковете си по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Според тази норма всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство; искът по се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца, относно когото е извършено вписването. Тази квалификация обосновано е възприета и от първоинстанционния съд.