Решение № 759 от 12.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300500828 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от „Саби-4“ ООД, ЕИК *****, против Решение № 494/27.11.2023г., постановено по гр.д. № 635/2023г. по описа на Районен съд *****, в частта, с която “САБИ-4” ООД, е осъдено да заплати на П. П. Х., ЕГН ********** сумата над 2 700 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинено травматично увреждане: ампутация на трети пръст на лявата ръка в областта на нейната върховна фаланга и настъпилите усложнения, претърпени от нея болки, страдания, стрес, неудобство, дискомфорт и емоционален шок в резултат на причиненото телесно увреждане, в следствие на трудова злополука на 15.03.2022 г., ведно със законната лихва от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Изложени са подробни съображения за неправилност на обжалвания акт. Поддържа се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено, не кореспондира на критерия за справедливост, нито на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Сочи се, че при определяне на обезщетението не е направена 1 преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства. Твърди се, че неправилно не е прието направеното възражение за съпричиняване. Искането на жалбоподателя към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната му част, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение и да приеме, че е налице съпричиняване. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата П. П. Х., ЕГН ********** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД. , предявени от П.

Х. против „Саби-4“ ООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес и емоционален шок в резултат на причинените телесни увреждания - травматична ампутация от трети пръст на лявата ръка в областта на нейната върхова фаланга и настъпилите усложненията от трудовата злополука от 15.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 15.03.2022 г. до окончателното изплащане 2 на задължението. Ангажира доказателства, претендира за разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по размер.

Признава наличието на сключено валидно трудово правоотношение с ищцата и осъществяването на трудовата злополука, причинила временната нетрудоспособност на същата. Счита, че е налице съпричиняване на злополуката от страна на П. Х., поради пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност на труда. Счита, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 70%, за което излага съображения. Ответникът моли съда да приеме, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено, да уважи направеното възражение за съпричиняване и претендира разноски.

С постановеното по спора Решение № първостепенният съд е приел исковете за основателни.

494/27.11.2023г. ,

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Безспорно е, че ищцата е работила при ответника на длъжност „****“, с основно трудово възнаграждение в размер на 710 лв., а и последното се установява от приложения и приет по делото трудов договор № 000166/02.08.2021 г. и допълнително споразумение към ТД от 01.04.2022 г.

Не се спори, че на 15.03.2022 г. ищцата е претърпяла трудова злополука при изпълнение на служебните си задължения. П. Х. е почиствала шприц машина за пълнене на еклери – в работен режим, когато пръстът и бил захванат и притиснат от буталото. За така настъпилата злополука са съставени: протокол за трудова злополука, декларация за трудова злополука, депозирана в НОИ ****, а с разпореждане № 5104-15-176 от 17.08.2022 г. на НОИ гр. **** злополуката е приета за трудова.

От ищеца са представени: епикризи, съдебно-медицинско удостоверение, болнични листове.

От ответника са представени: Паспорт за дозатор за гъсти течностипневматичен, Програма за провеждане на периодичен инструктаж от 06.01.2022 г., Инструкция за работа с дозатора, копие от Книги за инструктаж по безопасност и здраве. От „Медицински център І“ *****, УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД **** и УМБАЛ „*****мед“ ***** е представена 3 медицинска документация, във връзка с лечение на ищцата.

От НОИ е изпратена пълната документация, съдържаща се в административната преписка, образувано по повод трудовата злополука.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че механизмът на трудовата злополука е следният: при работата по почистване на дозатора за гъсти течности ищцата е допуснала основна грешка да работи без да е изключила ключа за електрозахранване (червения бутон отзад машината в положение 0). Този извод на вещото лице е на база Инструкцията за Техника на безопасност на труда и Инструкцията за санитарно-хигиенно поддържане.

Посочва се, че при чистенето с неизключено ел.захранване най-вероятно операторката е натиснала без да иска с крака педала и неволно е задействала работен ход на буталото на дозатора, при което то е „захапало“ намиращия се в работната му зона среден пръст на почистващата ръка. Според вещото лице при спазване на правилата за работа с дозатора за гъсти течности, произведен от САМ-Кинти ЕООД, човек в съзнание, в трезво и нормално нервно и психическо опериране, не би претърпял злополука с нараняване на пръсти при извършване на санитарно-хигиенни дейности. Дозаторът е безопасен за работа и хигиенно поддържане при спазване, от страна на оператора, на съответните инструкции, предоставени от производителя. Експертизата дава общо заключение, че причината за допусната злополука е временно разсейване на оператора и неспазване на основни правила за извършване на санитарно-хигиенни дейности при спиране на работата на дозатора за гъсти течности – не е изключено електрическото му захранване.

Прието е заключение и по допълнителна съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице, за да започне човек работа в някоя фирма, съгласно законодателството в Р.България, той трябва да има подписан договор с нея. П. Х. има подписан такъв договор с фирма „Саби-4“ - № 231 от 02.08.2021г. и Допълнително споразумение № 2 и съгласно т.7 от него тя „се задължава да спазва изискванията на правилника по охрана на труда, техническата безопасност и противопожарна охрана за длъжността, която изпълнява“ . Вещото лице посочва, че при задължението да спазва трудовия договор ищцата би трябвало и сама да потърси информация за правилата по техническа безопасност и охрана на труда или най-малкото да пита за тях.

4

Наличието на подписа й в Книгата за инструктаж на „Саби – 4“ ООД означава, че тя има някаква информация относно охраната на труда. Според експерта за 165 дни реална работа във фирмата ищцата би трябвало и без писмени инструкции да се научи, че почистването на работните зони на машините става при изключено енергоподаване. На втория поставен въпрос – как вещото лице е достигнало до извода, че работникът не е спазил основни правила за извършване на санитарно-хигиенни дейности и правилата за работа с дозатора, след като в Протокол № 5103-15-17 от 18.07.2022г. на НОИ е установено, че осигурителят- дружеството ответник не е предоставил документи, удостоверяващи провеждане на начален инструктаж и инструктаж на работното място – вещото лице сочи, че отговорът е същият като на въпрос 1. По-нататък в заключението се казва, че в конкретния случай изискването на чл.186, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване е неприложимо за движещото се бутало на дозатора. Причината е, че в процеса на работа буталото не е открито и за обслужващия персонал няма никакъв риск, защото не може да бръкне в зоната му на действие ( в тази зона има достъп само когато трябва да се почисти , т.е. при хигиенносанитарни дейности, описани в инструкцията на машината). Изискванията на чл.186, ал.1, според вещото лице, се отнасят за движещи „части на работното оборудване – работни органи или транспортни елементи“, които в процеса на работа са открити. При тях задължително се поставят преградни съоръжения с автоматично изключване на захранването при тяхното разкачване.

Преградното съоръжение е конструкция, която предотвратява достъпа на хора в зоната на движение на открити движещи се части от оборудването.

Преградното съоръжение НЕ се прави на закрити работни органи. Според вещото лице, ако е било поставено предпазно устройство, осуетяващо достъпа до описаните зони на движещите се части на машината или устройство, което да спира движението им при достигане на опасната зона от човек, НЯМАШЕ да бъде намален риска от настъпване на трудовата злополука. Това е така, защото преградното съоръжение не може да защити зоната на работа на буталото при нейното почистване. Като общо заключение, доц.д-р инж.Н. поддържа, че причината за допуснатата злополука е временно разсейване на оператора при желание по-бързо да се изпълнят задължения от трудовия договор и неспазване на основни правила 5 за извършване на санитарно-хигиенни дейности при спазване на работата на дозатора за гъсти течности – не е изключено електрическото му захранване.

Пред районния съд е изготвена и СМЕ, от която се установява, че при трудовата злополука по време на работа на 15.03.2022 г. П. Х. е получила травма на ІІІ пръст на лявата ръка, изразяваща се в: травматична ампутация на част от трети пръст във върховата му част, заедно със счупване на крайната фалангова кост на същия пръст, което е наложило интервенция в болнично заведение, при която е оформен чукан на пръста със свободна кожна присадка. Описаното костно и мекотъканно увреждане на върха на пръста е причинено от свръхмерно притискане и разтягане на тъканите в областта на върха на ІІІ пръст на лявата ръка. Напълно е възможно описаната диструктурираща травма да е получена по начина, описан в ИМ. В острия след травматичен период ищцата П. Х. е изпитвала значителни по сила и с умерена продължителност болки и страдания в рамките на лечението й в болнично заведение. В следващите етапи на лечението и оздравителните процеси болката е била умерена, със затихващ характер и е била налична до край на оздравителните процеси на раневите повърхности и оформения чрез свободна кожна присадка чукан на ампутирания пръст. Оздравителните процеси са приключили в рамките на три-четири месеца. Възможно е усещането за фантомни болки в ампутирания фрагмент от пръста в рамките на няколко месеца след травмата. В ампутираната зона е налична богата инервация и наличие на множество рецептори за допир, болка, топлина, механорецептори. Възможно е да се изпитва умерена болка и дискомфорт сравнително продължителен период от време, без загуба на функция на наличния чукан на пръста. Хватателната способност на ръката е затруднена в малка степан, но все пак при захващането трети пръст, като най-дълъг има своето значение, дори при липса само на върховата му част. Ампутираната част от пръста не подлежи на възстановяване, липсата на част от него е пожизнена. Налице е известно затруднение във фините дейности с ръката, които обаче с времето ще се компенсират.