Решение № 117 от 21.06.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Радомир, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241730100251 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.

Ищцата Л. К. П., ЕГН **********, адрес: гр.Радомир, жк.„Ное“, бл.1, ет. 9, ап. 54, чрез адв. Б. Й., вписан в САК, с личен № **********, със служебен адрес: гр. София, бул, „Св.Н.‘‘ ., е предявила иск срещу ответника „П.к. Б“ ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: област София, община Столична район Средец, гр. София, п.к..., ж.к. „М.“, бул. Б. № ., бл..., вх. В.управители: 1. С.Н.Н.; 2. Я. К.Ч. и 3. Н. М.Л., с който моли съда да постанови решение, с което да приеме, че сключеният между страните договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт с № .....на 28.04.2023 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.

22, вр. чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.

Моли съда да осъди ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се излага, че ищцата, в качеството й на физическо лице, е сключила договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт с № .....на 28.04.2023 г., с ответника „П.К. Б.” ЕООД. Кредитът е в размер на 2900 лв., със срок на кредита 24 месеца, с първи падеж на 15.05.2023 г. и последен падеж на 15.04.2025 г., с размер на анюитетната вноската по кредита от 175.49 лева с изключение на последната вноска на 15.04.2025 г., която е в размер на 174.61 лева, както и с размер на вноската по закупени допълнителни услуги от 114.79 лева, която за последната вноска на 15.04.2025 г. е 114.83 лева.

1

В раздел - VI параметри от договора, са посочени: годишен процент на разходите (ГПР) 48.70 %, годишен лихвен процент (ГЛП) 41 %, лихвен процент на ден 0.11 %, дължима сума по кредита в размер на 4 210.88 лева.

Посочени са още - в раздел V, че е поискана и закупена „допълнителна услуга“ „Фаст“ и „допълнителна услуга“ - „флекси“, като са разяснени тези услуги така:

Fast - Фаст. Предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.

Flexy - Флекси. Предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.

Възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е определена в размер на 1 160.00 лева.

Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ е определена в размер на 1 595.00 лева, или общо размера им е: 2 755.00 лева.

Размерът на вноската по закупените „допълнителни услуги“ е 114.79 лева Общото задължение по кредита по закупена допълнителна услуга е в размер на 6 965.88 лева с общ размер на вноската: 290.28 лева.

Взет е кредит в размер на 2 900 лева, но общото задължението по кредита е 6 965.88 лева или повече от двоен размер на получената сума по кредита.

Предвид това моли съда да постанови решение, с което да приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита - в случая 2 900 лева, като последица от сключен недействителен договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена от съда, доколкото връщането на чистата стойност на кредита се дължи по силата на изрична, императивна правна норма.

Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът e подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е оспорил иска.

Не оспорва, че е налице сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № .......на 28.04.2023 г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 2900,00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ съгласно условията на договора.

Твърди, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Гражданско задължение на всяко лице е прояви грижа на добър стопанин, да прочете договора, запознавайки се подробно с неговото съдържание, ако не разбира част от него да се обърне към кредитния експерт за разяснения и 2 допълнително обяснение, да се консултира за последиците от същия и от евентуално неизпълнение от негова страна и едва тогава да го подписва. Изготвен е и връчен на ищцата погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ищеца, ведно с Договора за потребителски кредит на дата 28.04.2023 г. твърди, че при ключване на догоовра са спазени разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗПК.

Относно разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК твърди, че дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово- допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал.4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.

Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани

Моля да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, в случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.135 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).

Доколкото в случая се отнася до приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит № 40017103235 на 28.04.2023 г., намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата 3 действителност е писмената форма - чл.10, ал.1 от ЗПК.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,00 %, описани са условията за прилагането му – чл.4 от Общите условия към договора, посочен е ГПР – 48,70 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл.5 от Общите условия.

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД).

За противоречащи на добрите нрави се смятат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, 4 залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.

Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на чл.10, ал.2 от ЗЗД, който да определя размера на договорна лихва по сключени между страните договори, а законната лихва по чл.86, ал.2 от ЗЗД има различни функции от възнаградителната лихва.

Нормата на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях. Съгласно чл.288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи.