Решение № 4339 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4339 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330105736 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу А.

О. Л., с която се твърди, че между страните е бил сключен на 26.01.2012 г. договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставен кредитен лимит, с който на ответника била предоставена сумата от 2000 лв. при условията на овърдрафт. Срокът бил до 26.01.2014 г., като се подновявал автоматично и към момента на подаване на исковата молба договорът бил действащ. При непогасяване в срок на дебитното салдо по договора се дължала възнаградителна лихва, а при непогасяване в срок на минимална погасителна вноска или надвишаване на кредитния лимит се дължала наказателна лихва. Сочи се, че от 06.08.2012 г. кредитът бил в просрочие поради неплащане повече от 5 дни на изискуемо плащане. Това давало право съгласно договора на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът бил уведомен с покана, връчена на 11.11.2020 г. Банката обявила предсрочна изискуемост на 08.02.2021 г. и се снабдила със Заповед за изпълнение на вземанията си, поради което в настоящото производство моли Съдът да установи тези вземания. С редица уточняващи молби банката изяснява твърденията си по отношение на условията за подновяване на договора, което настъпвало, ако никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора, подновяването ставало за нов 1-годишен период. Сочи се, че кредитът е изцяло усвоен, като се сочат дати и усвоени на тях суми. Сочи, че падежът на минималната вноска, която е била просрочена, е до 5-о число на месеца, а лихвата върху дебитното салдо се начислявала след изтичане на 45-дневен гратисен период. Отчетният период 1 бил от 20-о число на месеца до 19-о число на следващия месец. Сочи, че законната лихва, която претендира, е начислена само върху главницата. Сочи конкретните размери на уговорените лихви, в случай на неплащане на минималната вноска или дебитното салдо в срок, както и разяснява, че дебитното салдо представлява сумата за пълно погасяване за съответния период. Твърди, че наказателната лихва е начислявана поради неплащане на минимални погасителни вноски и превишаване на кредитния лимит.

Гратисният период започвал да тече от 20-о число на месеца до 5-о число на по-следващия месец, а първата минимална погасителна вноска следвало да е направена до 05.07.2012 г. Коректните твърдения за начина на усвояване на кредита са посочени в молба от 21.03.2023 г. Банката заявява претенции, както следва: 2000 лв. главница, 6037,70 лв. договорна лихва за периода 06.08.2012 г. – 07.02.2021 г.; 257,78 лв. наказателна лихва за периода 06.08.2012 г. – 12.03.2020 г.; 27 лв. наказателна лихва за периода 14.05.2020 г.

- 07.02.2021 г.; 9,51 лв. законна лихва върху главница за периода 08.02.2021 г.

– 24.02.2021 г.; 24 лв. разноски за връчване покана за предсрочна изискуемост. Вземанията се претендират ведно със законната лихва от 25.02.2021 г., претендират се и разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок. Не отрича, че е сключил процесния договор, възразява по основателността на исковете.

Оспорва да е усвоена сумата от 2000 лв., твърди, че договорът има характер на договор за потребителски кредит, като не са спазени редица изисквания на ЗПК, поради което възразява, че договорът е недействителен. По-конкретно сочи, че липсва информация за погасяване на задължението, погасителен план, преддоговорна информация, липсва подпис на всяка страница от Общите условия. Твърди също, че в случая не се дължи чистата стойност на кредита, поради погасяване претендираното вземане по давност. В тази връзка развива доводи, че началната дата, от която тече давността, е различна от сочената от ищеца и считано оттогава, следва да се приеме, че взиманията са погасени по давност. В отговор на допълнителните молби поддържа доводите си за неоснователност, като сочи, че от която и дата да се счита началният период на давността, тя винаги е изтекла. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 79 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.

За основателността на претенциите следва да е реализиран следният фактически състав: сключването на валиден договор за потребителски кредит при Общи условия, който обвързват потребителя; наличие на уговорка за възнаградителна и наказателна лихва; предоставяне на сумата по кредита и усвояването й от ответника, настъпване на изискуемост на задълженията по кредита. По иска за дължимостта на сумата от 24 лв. следва да се установи настъпването на вреди, изразяващи се в разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост и техният размер, както и че същите са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са били предвидими.

Страните не спорят по сключването на процесния договор за 2 потребителски кредит. След проверка на изискванията на ЗПК, приложими към датата на сключване на договора, съдът не констатира наличието на основания за нищожност на договора. Изискването за подписване на общите условия от потребителя действително е въведено след датата на сключване на договора и няма обратно действие съгласно пар. 13 на ПЗР на ЗИД на ЗПК, съгласно бр. 35 на ДВ от 2014г. Въпреки това, правилата на чл.11, ал.2 от ЗПК са приложими, в случай на изменение на договора с приемането на нови общи условия след 23.07.2014г.

Установява се от извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че ответникът е усвоил реално по кредита чрез изтегляне сумата от 1965,38 лв., като към главницата са добавени още 4 такси по 7 лв. и още една по 6,50 лв., като сбора от всички тези вземания пак не е равен на 2000 лв.

Поради изложеното не се доказа вземането за главница в пълен размер, а само до размер от 1965,38 лв., доколкото ищецът не е въвел основание на иска си за главница, свързано с правото му да начислява към главницата такси, които се събират от банката за извършени услуги.

Установява се също, че страните уговорили в договора, че при неплащане на сумите по дебитното салдо в 45-дневен гратисен период, се начислявала възнаградителна лихва, а в случай на неплащане на падежа на месечната минимална погасителна вноска, се начислявала наказателна лихва, която по своята правна природа съставлява неустойка за забава на основание чл.92 ЗЗД.

Следователно, установи се, че ответникът е усвоил сума в размер на 1965,38 лв., за която е възникнало задължение да я върне по посочения погоре начин. Доколкото той не наведе доказателства да е върнал цялата сума, извън частичните плащания по договора в размер на 329лв., нито оспорва твърдението на банката, че на 06.08.2012г. е била налице забава повече от 5 дни на дължимо по договора плащане, както и с оглед факта, че са изминали много повече от 45 календарни дни от последното теглене, което според експертизата е на 08.08.2012г., възникнало е основанието да му бъде начислена както възнаградителна лихва, така и наказателна лихва. Ищецът обаче не доказа техния размер. В тази връзка следва да се има предвид следното.

Към исковата молба, на л.15-18 от делото са приложени Общи условия от 2007г., актуални към 2010г., когато последно са допълнени/изменени. Към заявлението са представени Общи условия, актуални към 2020г. (без да е записана по-ранна дата на приемането им), а към исковата молба на л.19-26 са приложени Общи условия, актуални към 2022г. (без да е записана по-ранна дата на приемането им.) Доколкото в трите варианта на Общи условия има разлика в текста на чл.13.2., за приложението на който възразява ответникът и който касае настъпването падежа на задълженията, следва цитираните общи условия да се обсъдят последователно.

Съдът приема, че към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит от 26.01.2012г., приложими към договора са правилата на общите условия, актуални към 2010г., доколкото ищецът не е представил други общи условия, които да уреждат процесния договор до общите условия, актуални към 2020г. В цитираните ОУ, актуални към 2010г., съгласно чл.13.2. ползваният овърдрафт става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, като 3 не се уведомява длъжникът, нито се дава срок за изпълнение, при забава в плащанията на кое да е изискуемо задължение към банката за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължени е станало изискуемо. Ищецът признава с исковата молба, че на 06.08.2012г. длъжникът е просрочил изискуемо плащане с повече от 5 работни дни, т.е. към тази дата може да се направи категоричен извод за наличие на изискуемо плащане.

Отново съгласно признанията на банката последното плащане на ответника по кредита е от 07.11.2012г., а минималните погасителни вноски били с падеж 5то число на месеца, следователно, най-късната дата, на която длъжникът със сигурност е имал просрочено изискуемо плащане, което не е платено до момента е 6.12.2012г. Това е денят, следващ падежа на минималната вноска от 5.12.2012г., след която няма постъпили плащания. От 5.12.2012г. до момента са изминали много повече от 150 календарни дни, като 150 календарни дни изтичат на 04.04.2013г. и от следващия ден – 05.04.2013г. и по силата на договора, кредитът е станал предсрочно изискуем. Отпадането преимуществото на срока става автоматично, по силата на договора и не съставлява право на банката, нито е свързано с изявление. От тълкуването на тази уговорка следва, че тя е уговорена в полза и на двете страни, за да предотврати недобросъвестно поведение на кредитора, който може безкрайно да отлага обявяването на предсрочната изискуемост и по този начин да начислява договорна лихва без да се усвояват нови суми и само по силата на неизпълнението, което излиза извън характера на възнаградителната лихва.

След като на 05.04.2013г. е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора и то считано от датата на изискуемост на задължението, а именно от 05.12.2012г., за банката не съществува вече правото да обяви предсрочна изискуемост по реда на чл.13.1. от Общите условия. Освен това, след като предсрочната изискуемост е вече настъпила на 5.04.2013г., то отношенията между страните по повод предсрочната изискуемост не могат да се преуредят с приемането на нови общи условия, актуални към 2020г., в които вече липсва правилото за автоматична изискуемост след 150 календарни дни. Още повече, тези ОУ не са обвързали ответника, тъй като съставляват изменение на договора, след приемане новите правила на ЗПК, и не са подписани от потребителя, като самият ищец признава, че не е предоставят на ответника ОУ за подписване.

От изложеното се установява, че предсрочната изискуемост по кредита е настъпила най-късно на 05.04.2013г. След предсрочната изискуемост обаче не се дължи възнаградителна лихва, поради което вземането за такава след тази дата е неоснователно. Следва да се посочи още, че съгласно заключението на ССчЕ, във вземането, претендирано като договорна лихва, се включат редица други вземания, който не съставляват лихва по дебитното салдо. А именно такова е твърдяното основание от ищеца – лихва, дължима при неплащане на дебитното салдо в 45 дневния гратисен период. Установява се, че в счетоводството на ищеца като лихва по дебитното салдо е посочено вземане в размер на 3221,05 лв. за период от 07.03.2012г. до 21.12.2016г., като от него ответникът не дължи онази част, която е преди 06.08.2012г.(началото на исковата претенция с оглед диспозитивното начало), както и след 05.04.2013г. – датата на предсрочната изискуемост. Експертизата не дава ясен отговор каква е дължимата договорна лихва за периода 06.08.2012г. – 05.04.2013г., нито такъв въпрос е поставян. Но като цяло се установи от 4 разпита на вещото лице, че в счетоводството на ищеца не може да се открие ясна връзка между дължимата главница и съответната й договорна, респективно наказателна лихва. Поради изложеното не може да се приеме, че ищецът изобщо доказа претенциите си за договорна и наказателна лихва по размер, с оглед факта, че данните в счетоводството му са така представени, че изключват прилагането на експертни знания и проследяване връзката между отделните вземания, а се свеждат до обикновено пресъздаване записванията на ищеца в счетоводството му, без да може да се провери правилно ли са изчислени и начислени лихвите.