Определение № 110 от 16.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Велико Търново, 16.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500025 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на „СКАЙ КЕПИТАЛ“ ЕООД, ЕИК 201371512, със седалище и адрес на управление село Балканци, община Стражица, представлявано от управителя Г. Й., срещу Разпореждане /имащо характер на определение/ № 38/12.01.2026г., постановено по гр.д. № 1222/2025г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на дружеството за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по делото, като неоснователно. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно. Излага, че дори по правило търговските дружества да не се освобождават от заплащане на държавни такси, в конкретния случай са налице особени обстоятелства, които изключват страната от типичния модел на стопанския субект. Посочва, че учредяването на ТД е било извършено именно с цел придобиването на конкретния недвижим имот и затова никога не е имало стопанска функция, а представлява изцяло средство за придобиване и защита на личен имот.

Поддържа, че не осъществява търговска дейност, няма приходи, не притежава активи, нает персонал и не участва в стопанския оборот. Счита, че механичното прилагане на общото правило за търговските дружества, без отчитане на действителната функция и икономическа реалност на жалбоподателя, води до ограничаване правото на достъп до съд. Развива доводи, че изискването за предварително заплащане на държавна такса поставя дружеството в положение да не може практически да упражни правото си на съдебна защита, което противоречи на принципите на справедлив процес и ефективен достъп до правосъдие.

1

Поради това прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което „СКАЙ КЕПИТАЛ“ ЕООД да бъде освободено от задължение за заплащане на държавна такса по предявената искова претенция, евентуално бъде допуснато отлагане или разсрочване на таксата с оглед действителното финансово състояние на дружеството.

Великотърновския апелативен съд, след като доводите в частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Производството по в.гр.д. № 1222/2025г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново е образувано по искова молба на „СКАЙ КЕПИТАЛ“ ЕООД срещу ЧСИ Д. Ж. К. - С. с искане за заплащане на обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение с цена на иска 40 000 евро. С допълнителна молба ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса по делото поради липса на средства, като е декларирал, че дружеството не извършва стопанска дейност, не реализира приходи, няма наети лица, няма банкова сметка, не разполага с парични средства, а единственият му актив – жилищен имот в село Балканци, е бил продаден принудително в рамките на изпълнително производство. Изложил е, че то вече е понесло разходи във връзка с правни консултации, което е изчерпало наличните финансови средства. Счита, че искът му е вероятно основателен, а невъзможността да заплати дължимата държавна такса би довело до невъзможност за защита на нарушените му права в противоречие с чл.6 от ЕКПЧ и принципа на достъп до правосъдие.

За да отхвърли направеното от страната искане, с обжалваното определение Окръжен съд-Велико Търново е приел, че процесуалният закон не предвижда възможност за освобождаване на ЮЛ от заплащането на държавна такса по реда на чл.83 ал.2 от ГПК в случай, че не разполагат с финансови възможности.

Частната жалба срещу постановения съдебен акт е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Действително, посочената правна норма е относима само за физически лица при наличието на предпоставките от т.1 до т.7 на чл.83 ал.2 ГПК, не може да се тълкува разширително и не намира приложение по отношение на юридическите лица, като изключение за търговските дружества не е предвидено. Разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК има социални функции и цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, като извън буквалното й съдържание, липсва и логично съображение за прилагането й спрямо търговци.

Невъзможността на търговеца, да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, обуславя различен правен интерес и ред за защита – подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Приложимите в този случай разпоредби на Част VІ на ТЗ предвиждат изрично облекчения за търговеца в несъстоятелност /чл. 620 ТЗ/.

2

В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /решение от 24.12.2009г. по дело "Агромодел" ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), цитирани и от частния жалбоподател в подадената частна жалба/ . Прието е, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 § 1 от КЗПЧОС, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен съобразно специфичните обстоятелства според случая, платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено.

В практиката на Съда на ЕС е обсъждано правото на ЮЛ да бъдат освободени изцяло или частично от освобождаване от такси и разноски за участието им като страни в общия граждански процес. Така съгласно Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 GREP/FreistatBayern, принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. Прието, че макар освобождаването от такси и разноски да е предвидено като възможност само за физическите лица, за ЮЛ това освобождаване е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването за такса или разноски е несъвместимо с принципа за ефективна съдебна защита, закрепен в чл.47 от ХОПЕС. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. В аналогичен смисъл са и решенията по дела С-279/09, С-69/14 и С3 571/16. Съгласно практиката на ВКС, съобразена с тази на ЕСПЧ и на Съда на ЕС, съществува възможност молител със статут на ЮЛ да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски и да му бъде предоставена правна помощ при условие, че заплащането на таксата и разноските и непредоставянето на помощта биха представлявали за него непреодолимо препятствие за достъпа до съд. В тежест на ЮЛ е да докаже твърдените факти, свързани с неговото имуществено състояние и причините, препятстващи възможността за заплащане на дължимата държавна такса, като съдът може да извърши проверка на верността на декларираното от него имуществено състояние в публично достъпните регистри относно вписаните за търговеца обстоятелства. Преценката дали молителят разполага с достатъчно средства за пълното или частично заплащане на дължимата такса следва да бъде извършена към момента на искането за освобождаване от заплащането й.

В настоящия случай, частният жалбоподател е търговец и като такъв е създаден да участва в стопанския живот и да реализира приходи от регистрирания предмет на дейност.

От справка в ТР се установява, че последният ГФО на дружеството, обявен в регистъра, е за 2016г., от който не се установяват значителни финансови активи, включително се установява липса на краткотрайни активи и парични наличности, както и на задължения над една година /за данъци/. Освен това вписаните в ТР декларации по чл.38 ал.9 от ЗСч за няколко поредни години свидетелстват, че дружеството не е осъществявало стопанска дейност, следователно не е работещо предприятие, което може да плати дължимата такса по предявения иск. Единият от притежаваните недвижими имоти /жилищен/ е продаден в хода на проведеното изпълнително производство за събиране на парични задължения на търговеца /установени с Акт по чл.107 ал.3 от ДОПК/, а вторият, представляващ празно в дворно място, не би могъл да се приеме като източник на средства за покриване на дължимата държавна такса. Това е така, защото от страната не е декларирано, а и не се установява притежаването му да носи някакъв доход за собственика към момента на искането за освобождаване от държавна такса. Дружеството е с регистриран капитал от 1.02 евро, а едноличният му собственик няма капиталови участия в други дружества.

Съобразявайки цената на предявения иск, настоящият съдебен състав намира, че финансовото състояние на молителя е такова, че нито самото ЮЛ, нито неговият собственик, могат да се снабдят с нужните средства за заплащането на дължимата държавна такса и по този начин да осуетят негативни последици от неизпълнението на това задължение.

Невъзможността да сторят това представлява непреодолимо препятствие за достъпа до съд на ЮЛ.

По изложените съображения, молбата на „СКАЙ КЕПИТАЛ“ ЕООД за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса поради липса на средства за това се явява основателна, поради което подлежи на уважаване, респ. първоинстанционният акт, като неправилен, следва да бъде отменен.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Разпореждане /имащо характер на определение/ № 38/12.01.2026г., постановено по гр.д. № 1222/2025г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА „СКАЙ КЕПИТАЛ“ ЕООД, ЕИК 201371512, със седалище и адрес на управление село Балканци, община Стражица, представлявано от управителя Г. Й., от задължението за заплащане на държавна такса, дължима за производството по гр. д. № 1222/2025г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Разпечатката съдържа 33 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6bd745d-57c1-47b7-8341-81ca202c2d54